Нападнати сме от дегизиран глобалистки комунизъм

Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа

Зелените Господари на Климата (и на Ефира, тоест медиите, в европейски мащаб със сигурност!) бързат. Спешно им е да приемат бюджет за Борба с Климата и за “климатично неутрален баланс” на енергетиката на Европа с хоризонт 2050. Вярно е, че няма да съм жив тогава, но арогантността и прибързаната им “борба” ме кара да настръхвам, защото помня и припознавам почерка на подобните борби за световно щастие. Наричаха я Комунизъм. И сега може да я нарекат така. Борбата срещу “Климатът” е вариант на всеобщата борба на пролетариата срещу враговете и експлоататорите и за всеобщото равенство и щастие на човечеството. Започва от няколко свръхагресивни агитатори, идват ми на ум Ленин и Троцки, като за начало, и продължава с легион от кресливи последовaтели, с хистероидна характерова структура, понякога деца, напомнящи за Детският Кръстоносен Поход. Естествено, в краен резултат, нещата ще се вземат в ръце от криминални и решителни престъпници, както е било винаги.

Защо ме тревожи тази прибързаност? Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа, подхваната от ранните доктринери на марксизма и утопичните учения, които се движеха през историята, причинявайки нечувани жестокости под покривалото на грижа за човешкото добруване. Така е и тук, в тази инициатива на новият Интернационал на Глобалните климатични неомарксисти. Да спасим Климата! – казват те. С отчуждаване на една четвърт от човешкият труд и производство в развития свят и специфично в Европа през данъци и регулации. Не става дума конкретно за очистване на нашата българска природа от незаконните сметища, за криминалното изсичане на вековни дъбове и букови гори, за димящи цигански кюмбета и автомобилни гуми, за затлачени с отрови реки или за унищожена природа от дребни криминални шмекери, защитавани от корумпирани местни милиционери и негодна система за правораздаване.

Не! Става дума за величава борба срещу слънцегреенетои срещу вулканизма, срещу въглеродният диоксид (който е храната на растенията), в най-добрите традиции на социалистическите утопии за това, че ние сме борци срещу Природата. Борци срещу природата на планетата, срещу природата на Човека и дори на Космоса. Ще обърнем река Ангара от Сибир в посока Средна Азия и ще напълним Аралско море, което пресушихме, за да напояваме памучните текезесета в Туркестан или в Таджикистан. Ние го можем това! Ще запушим озоновата дупка в пространството, като забраним фреона в хладилниците! Отлично, браво! Но, дори само една десета от кравите в Индия да отделят неизбежният при храносмилането си метан, парниковите въглеродни беди и техният въглероден отпечатък върху планетарния климат, ще бъде по-значителен от този на цяла Швейцария. Не че и там няма крави, но в Индия те са даже свещени, не можеш да елиминираш ефекта на тяхното изпърдяване с политически коректни квоти или да ги обложиш с въглероден данък. Ще ги обидиш дълбоко. Ще разпалиш религиозна и културна война. Да не говорим за това, че много хора зависят за отоплението си от субстанция, която в нашият простонароден език, се нарича гюбре. Сушено и складирано. Много въглерод, много голяма заплаха за затоплянето на планетата Земя.
За да сме наясно, поне в България, за това кое е наистина важно за нас, трябва да сме способни да разделим фалшивия алармизъм на глобалистите, които се стремят през нагнетяване на страховете за климата, затоплянето и респективно установяване на контрол върху енергетиката на човечеството в свой интерес (а впоследствие и върху него чрез идеологията на нови всеобщи утопии) и онова, което е важно за нас българите.

Нищо, че сме малък народ, лесно се плашим, чакаме “да ни кажат” какво да правим, онези “шефовете” отгоре. За нас е наистина най-важно да изчистим своята страна от мръсотията, която е навсякъде. От нечистата, замърсена, похабена вода на реките ни, от прашният и вреден индустриален въздух, завещан от комунизма, от разрухата, от боклуците и сметищата навсякъде в планините и край пътищата, от разградените бетонни уроди на бившите заводи, от криминалната безстопанственост на горските и водни стопанства, от дерибейството на безконтролната власт в най-хубавите кътчета на страната ни. А за това дали планетата ни ще се затопли с 0.1 С е отговорно Слънцето в много по-голяма степен, отколкото хората. Човечеството е преживявало такива периоди в миналото многократно и ако беше настъпило глобално застудяване, щеше да бъде много по-зле.

Така че, нека да запазим яснота на разсъдъка сии здрав смисъл във времена на масова климатична хистерия и да се стремим да изчистим България за нас и за поколенията. Това е единствената истинска екологична идея. Другото е дегизиран глобалистки комунизъм.

Оригинална публикация

Споделете:
Любомир Канов
Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г. в САЩ. Преди няколко години се завръща в България.