fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Не пипайте лихвите с мръсни ръце!

Време за четене: 5 мин.

Една ябълка днес е повече от една ябълка след една година. Едно птиче в ръката е по-добре от две в храстите

Финансовият капитал и напечатаните пари създават усещането за налични спестявания, но не създават реални такива

В отговор на кризата централните банки направиха лихвите нулеви или отрицателни. Идеята: така кредитът да се отвърже по-бързо и да се засили търсенето, а оттам да се активира и обездвижения производствен потенциал, тоест да се предизвика икономически подем. Това гласи и генералната кейнсианска рецепта за парична политика в условията на започваща стагнация. Непознаването на явлението лихва обаче и бърничкането с мръсни ръце в него може да предизвика тежки проблеми за цялата икономическа система, респективно за нас като спестители и инвеститори.

Лихвата не е просто икономическо явление, съществуващо само при заемите, да речем. Тя е категория на човешкото действие, отразяваща времевите предпочитания на хората към настоящето спрямо бъдещето – генерално. Априорно тези времеви предпочитания са положителни – една ябълка днес е повече от една ябълка след една година. Едно птиче в ръката е по-добре от две в храстите… Хората предпочитат „тук и сега“ пред „утре и за в бъдеще“, а резултатът е формирането на лихвен процент. Следователно, правенето на лихвите във финансовия свят нулеви е логически нонсенс и противоречи на природата на времевите предпочитания на човека.

Примерът във финансовия свят, който най-ясно илюстрира явлението, но и ни оставя с грешно впечатление, че лихвата касае само парите и пазара на заемни средства е следният: ако ви поискам назаем за моя бизнесидея и обещая да ви дам 1000 лева след една година, колко пари бихте ми дали днес? Със сигурност по-малко от тези хиляда лева, (например 900), защото оскъдният ресурс днес има по-висока цена, а бъдещите 1000 лева се сконтират с определена норма, за да видим настоящата им цена. Така се формира и естественият лихвен процент, отразяващ съвкупните времеви предпочитания в даден момент.

Във финансовия свят лихвеният процент е най-важната „цена“ – тази на спестяванията. Казваме „цена“, приемайки че всъщност това е съотношение – в случая между наличните спестявания/инвестиции, от една страна, и потреблението, от друга. Иначе казано, ако потребяваме повече, ще има по-малко спестявания/инвестиции, а лихвата ще е по-голяма, отразявайки оскъдността на тези спестявания/инвестиции. Обратно, ако времевите предпочитания на хората са по-ниски и отлагат потреблението си, създавайки изобилни спестявания, то цената на тези спестявания (заемния ресурс) е по-ниска, т. е. и лихвите са по-ниски.

В бизнес практиката към естествения лихвен процент се добавят надбавки за: кредитен, валутен (инфлационен) и ликвиден риск и се формира т. нар. номинален лихвен процент на финансовите пазари за всеки отделен инструмент и кредитополучател.

Какво имат предвид икономистите, говорейки за лихвени нива?

Лихви в икономиката има много – на междубанковия пазар, по държавните ценни книги, по кредитите и депозитите.

Когато икономистите говорят, че централните – ФЕД или ЕЦБ – щели да смъкнат лихвите или лихвения процент, те имат предвид лихвата на междубанковия пазар, т. е. тази, с която се финансират банките една друга. На нея ФЕД влияе пряко с операциите си на „отворените пазари“. Ако иска кредитът да потече, за да се засили растежът, централната банка създава от нищо ликвиден ресурс – банкови резерви – и с него купува активи (ДЦК или кредити) от пазара (банките), натискайки лихвите на междубанковия пазар надолу заради изобилието на ликвидност в банковата система. Самите покупки на дългосрочни финансови инструменти също натиска доходността им надолу (вдигат цената им), което стимулира дългосрочния кредит (при ипотеките, например) и влияе на инвестиционните сигнали. Всичко това се отразява на лихвите по цялата „крива на доходността“, респективно върху повечето лихви в икономиката.

Обратно, ако искат да вдигнат лихвите, за да охладят икономиката – централните банки изтеглят ресурс от пазара, продавайки активи обратно на пазара и изтегляйки по тази начин ликвидност от банковата система. Ние в България следваме лихвената политика на ЕЦБ, бидейки в борд с еврото.

Проблемът с намесата в тази най-важна „цена“ – лихвата – в икономиката е, че води до сериозна дискординация в процеса на инвестиции и потребление. Със създаването на финансов капитал и смъкването на лихвените равнища, не се променя фактът, че трябва да има реални спестявания, за да има и реални инвестиции. Появяват се т. нар. „насилствени“ или „изкуствени“ спестявания, които ще доведат и до промяна на производствената структура, неотговаряща на реалните ресурси за завършване на започнатите бизнес начинания.

Финансовият капитал и напечатаните пари създават усещането за налични спестявания, но не създават реални такива. Оттам и най-добрите сред нас в прогнозите – предприемачите – грешат целокупно. Ниските лихви правят дългосрочни проекти да изглеждат по-рентабилни, отколкото са всъщност. Предриемачите дисконтират с по-малка норма, оттам се получава по-висока настояща цена на проекта им, без обаче да има достатъчно реални спестявания, с които да бъдат завършени проектите. Оттам следва срив в реалната икономика, впоследствие във финансовия сектор и проблеми за финансовата система като цяло – банки, фондове, застрахователи.

За да отложат краха, централните банкери трябва да поддържат или да увеличат впръскването на кредит, а лихвите трябва да стоят ниски неограничено дълго. В противен случай натрупаният дълг ще експлоадира.
Разбира се, политиците искат ниска лихвена среда и по-видим растеж в рамките на техния мандат, но не се интересуват от социалната цена, която ще се плаща впоследствие.

В пазарната икономика е важно да няма намеса в цените, защото иначе се нарушават сигналите и оттам целият процес на икономическа калкулация и ориентацията на пазарните участници – дали и колко да инвестират/спестяват, или да потребяват. Неправилното насочване на оскъдния ресурс и погрешното му използване води до изкривявания на пазара, кризи и по-нисък стандарт за всички. А лихвата не е пазарна приумица или следствие на експлоатацията на стойността, изкарана от работника, а априорна категория на човешкото действие.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ