fbpx

Не ви ща народната република

Време за четене: 3 мин.

(Кратък фейлетон)

Случвало ли ви е да се питате в каква държава бихте предпочели да живеете, ако трябва да избирате между „покварена“ република и „морална“ монархия? Аз съм се питал. И винаги инстинктивно избързвам да кажа „република, разбира се“, нали съм убеден републиканец. Все си мисля, че колкото и провалена да е една републиканска система, тя винаги има шанс да процъфти, заради своя същността на своя генезис – равноправие, диалог между гражданите, защита едновременно на индивидуалните права и общия интерес. Казвам си, все ще се намери начин да се подобри, все ще има начин лидерите и гражданите да се върнат към добродетелността.

После Аристотелското в мен се обажда, заявявайки отрезвително, че нравствеността на властимащите е по-важна от устройството на управлението. И май наистина е така, защото преди точно 74 години, на днешната дата се ражда един толкова чудовищен режим, че дори най-мракобесните и абсолютни монархии през вековете бледнеят пред него. Древните философи в Антична Гърция, силно вярвали, че човешката природа може да бъде редуцирана до различни съставни части, които работили по специфичен човешки начин. В своите трудове, Платон разделя човешката душа на три – страсти, емоции и разум. Алегорично погледнато, разумът е конник в карета, който трябва да съблюдава и дърпа юздите на двата коня – страстите и емоциите. Аристотел доразвива тази негова идея, като обявява разума не просто като нещо специално и уникално за човешката природа, отличавайки го от останалите живи същества, но и като цел, към която трябва да се стремим, за да проявим най-доброто в себе си. Новите властимащи след 9 септември 1944, лишени от разум, изграждат една нова парадигма, една грозна утопия, базирана на най-нисшите страсти, на най-покваряващите емоции и на най-грозните човешки помисли. Една система, която разглобява човешкия индивид, откъсва го от неговата истинска природа и го превръща в деградирал, дехуманизиран мутант. Останалите доблестни хора имат избор – или да се борят за своето оцеляване и да се опитат да се адаптират към новия ред, или да откажат и да бъдат принесени в жертва на олтара на новото божество, защото новия ред не приема инакомислещи.

Но къде остават красивите думи за същността на генезиса на републиката? Няма ги. Равноправието е заменено с конформизъм, диалогът с  култ към новата власт, индивидуалните права с подчинение, а общия интерес с народовластие и диктатура на масата. Новият култ към Човека не отдава почит на неговата мъдрост, сила и красота, а тихомълком полага венец пред омразата, страха и мерзостта.

Комунистическият режим успява да оцелее 45 години, но метастазите му се усещат и днес. Затова не ви ща народната република. Не искам и грозните остатъци на нея, които все още паразитират над нашето общество. Пред такава република, избирам всеки ден монархията. . Наша е и отговорността да не бъдем поставени пред този избор отново.

От един убеден републиканец

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ