НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Неблагоразумно за свободата на словото

Време за четене: 2 мин.

“Ние в Америка получихме три безценни подаръка: свобода на словото, свобода на съвестта и благоразумие, предпазващо ни да се ползваме от тях.”

Toва е написал Марк Твен през далечната 1897 г. и с него много ясно описва съдбата на сравнително младата българската телевизия BiT през последните дни и месеци.

Неотдавна Мисълъ публикува текст със заглавие “Червена, а не Бяла книга за българските журналисти” под моето скромно авторство. Днес с убеденост можем да твърдим, че още един, от и без това малкото журналистически ареали у нас, е унищожен.

Иронията в цитата на Марк Твен идва от факта, че по начало BiT бе обявена като телевизия за българите в чужбина, най-вече за намиращите се в САЩ наши сънародници. Идеята за появата й е на братята Павел и Румен Вълневи – български бизнесмени, живеещи в Чикаго. На техните плещи се пада и финансирането на един такъв, в никакъв случай не евтин медиен проект. За осъществяването на тази идея помага Нери Терзиева, а като основно лице на младата медия се изявява дългогодишния говорител на CNN International Ралица Василева.

Тази закърмена със задокеански телевизионни похвати медия обаче бързо се сблъска с българската действителност. Профилът на телевизията бе променен и от чисто информационен се превърна в коментарен. Появи се ново ръководство, нови водещи, нови теми…

Не е мое право да коментирам качеството на излъчваните в BiT продукции – тази нелека задача бе отредена на Негово Величество зрителят. В една нормална ситуация той би трябвало да бъде съдник за съдбата на конкретен водещ, предаване или дори телевизия.

Ситуацията в България не е нормална, едва ли ще изненадам някой с това си заключение. На фона на непрестанните политически боричкания и сблъсък на бизнес лобита жертви паднаха не една и две медии, а много други са оставени на командно дишане и служат като украса в портфолиото от разностранни бизнеси на своите собственици. Без да претендирам за вездесъща информираност, смятам че BiT стана жертва именно на политическо боричкане, като за съжаление работещите в телевизията, те се оказаха от по-слабата страна на този сблъсък. И това е жалкото, защото не зрителят, а победителят решава дали тази медия ще съществува или не.

А докато на мястото на всяка закрита или превзета медия ще се появи нова такава, защото информационното пространство не търпи тишина, то не е ясно дали ще има достатъчно журналисти, които да ги изпълват със съдържание. Или още по-лошо, ще развият нездраво благоразумие към свободата на словото и съвестта. Това ще е много по-сериозен удар, отколкото закриването на която и да е телевизия.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!