“Ние в Америка получихме три безценни подаръка: свобода на словото, свобода на съвестта и благоразумие, предпазващо ни да се ползваме от тях.”
Toва е написал Марк Твен през далечната 1897 г. и с него много ясно описва съдбата на сравнително младата българската телевизия BiT през последните дни и месеци.
Неотдавна Мисълъ публикува текст със заглавие “Червена, а не Бяла книга за българските журналисти” под моето скромно авторство. Днес с убеденост можем да твърдим, че още един, от и без това малкото журналистически ареали у нас, е унищожен.
Иронията в цитата на Марк Твен идва от факта, че по начало BiT бе обявена като телевизия за българите в чужбина, най-вече за намиращите се в САЩ наши сънародници. Идеята за появата й е на братята Павел и Румен Вълневи – български бизнесмени, живеещи в Чикаго. На техните плещи се пада и финансирането на един такъв, в никакъв случай не евтин медиен проект. За осъществяването на тази идея помага Нери Терзиева, а като основно лице на младата медия се изявява дългогодишния говорител на CNN International Ралица Василева.
Тази закърмена със задокеански телевизионни похвати медия обаче бързо се сблъска с българската действителност. Профилът на телевизията бе променен и от чисто информационен се превърна в коментарен. Появи се ново ръководство, нови водещи, нови теми…
Не е мое право да коментирам качеството на излъчваните в BiT продукции – тази нелека задача бе отредена на Негово Величество зрителят. В една нормална ситуация той би трябвало да бъде съдник за съдбата на конкретен водещ, предаване или дори телевизия.
Ситуацията в България не е нормална, едва ли ще изненадам някой с това си заключение. На фона на непрестанните политически боричкания и сблъсък на бизнес лобита жертви паднаха не една и две медии, а много други са оставени на командно дишане и служат като украса в портфолиото от разностранни бизнеси на своите собственици. Без да претендирам за вездесъща информираност, смятам че BiT стана жертва именно на политическо боричкане, като за съжаление работещите в телевизията, те се оказаха от по-слабата страна на този сблъсък. И това е жалкото, защото не зрителят, а победителят решава дали тази медия ще съществува или не.
А докато на мястото на всяка закрита или превзета медия ще се появи нова такава, защото информационното пространство не търпи тишина, то не е ясно дали ще има достатъчно журналисти, които да ги изпълват със съдържание. Или още по-лошо, ще развият нездраво благоразумие към свободата на словото и съвестта. Това ще е много по-сериозен удар, отколкото закриването на която и да е телевизия.
