Негативното гласуване (Публицистическа дистопия)

Обиден съм. Обиден и фрустриран. Цяла седмица никой не ме е потърсил. А аз съм човек от народа. Нали щяха да отнемат властта от политиците и да я дадат на хората. Аз не съм ли хор? Нищо не са ми дали. Щяха да отнемат властта от корумпираните некадърници и да я дадат на умните и образованите. Аз съм умен и образован. И мога да управлявам! Като си гледам контактите в телефона, знаете ли какво хубаво правителство мога да съставя? Че и не само едно. Имам браточки – все тарикати момчета (и момичета) – за всички позиции в държавата. А пък никой не ме търси да ми даде властта. Никой не се интересува от моя ресурс. Нищо, все пак ще дам своя принос към историята и нацията, към обществено-политическия живот.

А моят принос към обществено-политическият живот е следният. Предлагам принципна промяна на гласуването. Не на неговата технология, а на философията му. Без значение дали ще е електронно, дистанционно, машинно, с хартиени бюлетини или димни сигнали, предлагам да се гласува не само ЗА, но и ПРОТИВ. Второто наричам “негативно гласуване” и точно това е в основата на моята избирателна философия.

До името на всяка партия, на всеки кандидат ще има не едно, а две квадратчета – зелено и червено. Със зеленото гласуваме ЗА, а с червеното – ПРОТИВ. Неудобството е, че тук може да се получи известно подвеждане спрямо избирателите на БСП и другите социалистически и комунистически партии. Избирателите може да решат, че червеното е ЗА, а пък зеленото ПРОТИВ. За да се избегне подобен конфуз, ЦИК може да реши да отпечата (ЦИК ли ги печата?) бюлетини с различни цветове за всяка партия спрямо местоположението ѝ върху политическия спектър. Например за десните партии квадратчето ЗА ще е синьо, а ПРОТИВ – червено. За левите – обратно. За модерната левица ЗА ще е в цветовете на дъгата, а ПРОТИВ – бяло, зелено и червено. Така дори и най-неграмотният ще чуе сърцето си и няма да сбърка. Всеки избирател ще има право да гласува ЗА само една листа и ПРОТИВ само една листа, защото иначе нали се сещате какво ще стане – като българският казан в пъкъла, дето никой него пази. Всеки ще гласува ЗА своите си и ПРОТИВ всички останали.

Как действа моята система на негативно гласуване? Ами много просто. Гласовете ЗА се прибавят към сметката на партията, а гласовете ПРОТИВ се изваждат. Така, ако дадена партия има 100 гласа ЗА и 50 ПРОТИВ, то крайният ѝ резултат е 50 гласа. Вярно, може да се получи така, че на финала да има партии с отрицателен резултат. Какво правим тогава? Тогава резултатът се прехвърля за следващите избори, така че е възможно някои партии да стартират не с актив, а с пасив. Ако през 2017 дадена партия е завършила сумарно с -10 гласа, а през 2021 има 100 гласа ЗА и 50 гласа ПРОТИВ, то крайният ѝ резултат е 100-50-10 или общо +40 гласа. Положителните резултати не се прехвърлят за следващи избори. При двукратно прехвърляне на отрицателен резултат, съответната партия губи право да се кандидатира повече. Като тук под партия разбираме не юридическото лице като съдебна регистрация, а поименно нейните учредители и кандидатите от листите за депутати. И тези хора губят право да се кандидатират не само от името на провалилата се партия, но и на всяка друга. Усещате ли колко е елегантно? Усещате ли как политическата класа здравословно се обновява по естествен път?

Всичко това важи не само за парламентарни избори, но също така за местни и президентски. Само дето при президентските има една подробност. Ако кандидатът изгуби с отрицателен резултат, то той се прибавя към резултата на евентуалната политическа партия, която той ще създаде с подкрепата на интелектуалци и с която ще се яви на следващите парламентарни избори. Така например, ако даден кандидат за президент получи 50 гласа ЗА и 100 ПРОТИВ на президентските избори и след това основе своя партия, то тази партия ще се яви на следващите парламентарни избори с пасив от -50 гласа и ако изкара 100 гласа ЗА и 20 против, резултатът ѝ ще бъде 100-20-50 гласа или общо +30 гласа. Красота!

Негативното гласуване ще се отрази изключително благотворно върху избирателната активност. Българският избирател с много по-голяма радост ще хвърли лайно върху някого, отколкото цвете. Десетки хиляди хора, които няма да се мръднат, ако единствената опция е ЗА, ще се втурнат към урните с целите си семейства, ако има и опция ПРОТИВ. Човек за всекиго има да каже лоша дума. Сега си викат: “Ох, няма за кого да гласувам! Ще изляза да гласувам, само за да не стечели еди-кой-си”. А като имат негативно гласуване, с чиста съвест ще гласуват ПРОТИВ същия този еди-кой-си и нищо повече. Така няма да се терзаят и да изнасилват политическия си морал. Представете си последния парламент, ако имаше негативно гласуване. Как щеше да изглежда, а? Упражнението си заслужава.

А предизборните кампании? Не съм сигурен, че разполагам с достатъчно фантазия, за да си представя какви биха били те. Какво би било, ако клиповете и плакатите не бяха само ЗА еди-кой-си, ами имаше също така клипове и плакати ПРОТИВ еди-кой-си. Вярно, така кампанията е много по-скъпа, защото ако, да речем, се явят 30 партии, всяка от тях ще произведе и излъчи един клип ЗА и 29 ПРОТИВ. Но пък вторите със сигурност ще бъдат истински произведения на изкуството за наслада на кръвожадната публика.

Ами преференциите? При тях също ще има ЗА и ПРОТИВ. И тогава ще видим на какво са способни партийци, когато публично агитират против съпартийци. Тогава ще видим за какви принципи и за какви идеали става въпрос. Признайте, че ще бъде очарователно!

Признайте, че негативното гласуване е свежо решение за нашия политически живот. Знам, че никой няма да го въведе, но не пречи да дадем воля на въображението си, ако не за друго, то ей така – за кеф. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.