от Ангел Джамбазки
Този коментар е и ще бъде политически, не правен. Защото въпросът вече не е само правен. Въпросът за разширяването на института на неизбежната отбрана е политически. Както и въпросът за либерализацията на режима за придобиване, носене и използване на оръжие за самоохрана и самоотбрана.
Защото се изисква ясна политическа воля и решимост, за да се промени законодателството така, че да отговоря на изискванията на времето и на обществените потребности. Времето в което живеем е време на безнаказана, вихреща се, често етническа битова престъпност. Време в което домовите кражби, обири, обирите на вили, мазета, тавани, кражбите на имущество масово не се разследват, не се разкриват и не се наказват. Просто не се наказват. И това е факт.
Нещо повече, българските граждани отдавана не вярват, че дори да се обадят на 112, дори да подадат сигнал, жалба или оплакване, то някой изобщо ще им обърне внимание. Колко пъти сте се обаждали на 112 и сте получили смислена и навременна помощ? Колко пъти сте пускали жалби след обири на апартаменти, мазета, тавани и прочее и кражбите са били разкрити? Хайде, по-сериозно, моля.
„Статистиката“, според която тези престъпления били намалявали е нескопосана подигравка с реалността и здравия ни разум. Полицейското присъствие в малките населени места продължава да липсва. Отделен е въпросът с недокомплекта и мотивацията на силите. Съдебните състави продължават да пускат закоравели социопати, рецидивисти обратно на улицата. Отдавна е известно, че българските съдилища системно присъждат немотивирано ниски присъди.
Няма и не може да има никаква житейска и правна логика в това, лице с девет присъди да е на улицата. И не на улицата, а в частен имот, въоръжено с нож. За да обира. Всеки, който защитава този престъпник, насърчава подобните му. Казва на останалите рецидивисти – „крадете си спокойно, в двора, в гаража, от вилата може и никой не може нищо да ви направи. И да ви хванат, ще ви дадат още някоя, я условна, я три-четири месечна присъда, после отново си крадете.“
И всеки, който отрича тези позорни факти, или пада от Марс, или е заинтересован да се прави на „дръж ми шапката“. Има няколко такива групи и обществени прослойки, които яростно бранят „статуквото“, такова каквото е и това се видя ясно в дебатите миналата седмица.
Защитниците на статуквото на практика отрекоха частната собственост. От двора можело да се краде. Оправдаването на крадеца, който само „си берял черешки“, доведе до убийството на пазач на черешов масив в Кюстендилско. Зверско убийство, извършено с колове и лопати, от озверяла тълпа индо-българи. Която „само си беряла черешки“ в чужд имот. Знаете ли как „берат“ чужди череши тези наши съграждани? Унищожават цялата градина. Трудът, работата, парите, хляба на собствениците заминава. Не само едногодишната реколта, цялата градина. Тези паразити ли ще пазим, или собственикът данъкоплатец, вложил пари, усилия и труд в отглеждането на тази градина.
И ако за левицата това е да речем нормално, те така или иначе смятат, че всичко чуждо е ничие и може да бъде присвоено, то когато такива тези и позиции идват от политици, претендиращи да са десни, това е нелепо и позорно. Атаката срещу правото на самозащита и отбрана на живота и собствеността е атака срещу базовия принцип, на който е основано днешното ни общество, а именно принципа на частната собственост на свободния гражданин.
Частната собственост е частна и трябва да бъде неприкосновена. Апартаменти, вили, гаражи, тавани, мазета, градини СА частна собственост. И никой няма никаква работа там, ако не е собственик. Всичко останало си е чист болшевизъм. Оправдаването на кражбата и нарушаването на неприкосновеността на частната собственост от страна на „десни“ политици и журналисти е гротеска и пореден пример за безпринципност и липса на последователност в защитата на ясни политически позиции.
И след като обществото ни е неспособно да изгради работеща система от право-охранителни и правораздавателни органи, то тогава трябва да бъде дадена и гарантирана възможността на всеки гражданин да се защити и отбрани от противоправни нападения и посегателства.
А промени категорично са нужни. Във формулировката на текстове на чл. 12 от НК, които уреждат нормативно „неизбежната отбрана“. Сегашната редакция позволява разнопосочни тълкувания и поражда противоречива съдебна практика. Да се отричат тези факти е крайно несериозно. Нужна е промяна в начина на изчисляването на присъдите и съдебната практика, които сега позволяват на убийци, рецидивисти, изнасилвачи да се разхождат свободно по улиците.
И да, категорично е необходима либерализация на режима на придобиване, притежание, носене, използване на оръжие за самоотбрана и самоохрана. Сегашният режим оставя решението дали да се даде разрешение или не, на субективната преценка на началника на съответното районно полицейско отделение. А където има субективна преценка, има субективна преценка. А това поражда корупция и лични отношения. И да, става дума за оръжие за отбрана, не за нападателни оръжия. Има разлика.
Затова – няма никаква причина, ако едно лице е с чисто съдебно минало, психически здраво и физически подготвено, да не може да придобие оръжие за самоотбрана. Аргумента, че „хората щели да се изтрепят“ е идиотски, не почива на никаква логика и не е верен. Защото, който иска да се „изтрепва“ и сега намира начини. Защото престъпниците и сега са въоръжени. Винаги са. Жертвата на престъпното посегателство е беззащитна. Статистиката е безпощадна – в държавите, където оръжието за самоотбрана е разрешено, броя на въоръжените нападения и обири е по-малък от този, който е регистриран в държавите със силни рестрикции.
И за да обобщим. Обществото ни е поставено в положението на крайна необходимост. Или възстановяване на обществения ред, което означава нито повече, нито по-малко разпускането на всички правоохранителни и правораздавателни органи, а именно полиция, следствие, прокуратура и съд, и изграждането им на чисто, от нулата, или обществено съгласие, че всеки ще се пази сам.
