Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години по-късно можем да ги посочим като важни, но не и ключови за съдбата на българските граждани.

Голямата промяна, настъпила след 10 ноември 1989 година е преминаването от социалистическа планова икономика към отворен и конкурентен пазар. Мнозина биха посочили този процес като следствие от политическата промяна и биха сгрешили. Финансовият колапс на комунистическия режим в България е причина за падането му. Както финансовият колапс на СССР е причина организацията в този й вид да преустанови съществуването си.

Когато говорим за правдив анализ на случилото се преди тридесет години, следва да изхождаме именно от тази теза.

Благодарение на нея ще успеем да си обясним и толкова соцносталгизмът, на липсата на лустрация, за опитите за реабилитиране на дейци на комунистическата партия или техните действия. За това, че няма единна позиция за осъждане на комунистическия режим наравно с нацисткия такъв. Причината за тези феномени, които се оказват толкова непонятни за голяма част от анализаторите, е отказът да бъдат изведени икономическите процеси като основен двигател за настъпването на промените в България. В много други страни от съветския блок икономическият колапс е искра за промените, докато в нашата държава съдържа в себе си искрата, горивото и дори подпалките.

Между 1985 и 1989 г външният дълг на България нараства три пъти, икономиката се влошава необратимо, а кризата, съпътствала първите години на демокрацията е определяна като неизбежна, независимо под какъв политически режим ще работи държавният апарат. Това, което дисидентите не успяха да направят, а именно да настроят достатъчна част от българското население срещу незаконното комунистическо управление, успяха да направят естествените пазарни процеси. Неслучайно наскоро бившият офицер от руското ГРУ Виктор Суворов определи България като идеална дестинация за формиране на база на руските специални служби. Причината – в страната никога не е имало достатъчно силно вълнение срещу комунистическите окупатори.

30 години след 10 ноември можем да обърнем поглед назад и да изведем свободния пазар като основен идеал не просто на модерната българска държава, но и на антикомунизма.

Последното толкова ключово събития за България е именно през 1945 година, когато съветския модел на управление на посича развиващата се със завидни темпове българска икономика така, че възстановяването й е невъзможно без помощта на Москва.

Анализирането и осъзнаването на важността, с която е натоварен свободният пазар обаче не се изчерпва с приемането му за даденост. Напротив, и днес, 30 години след 1989 година все още виждаме ежедневни атаки срещу принципите на функциониране на свободната икономика. Задкулисни, тъй като никой не може да обори явните позитиви от нея, но все пак атаки. И ако имаме завет, който следва да пазим 30 години по-късно, той е именно да запазим постигнатото дотук.

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.