fbpx

Необходимата крачка назад, за да вървим напред

Време за четене: 4 мин.

Република България реагира като всяка нормална държава, която защитава изконни свои интереси и позиции. Нещо, за което има достатъчно примери, че невинаги е правила. Р С Македония е с доказана хронична неспособност да изпълнява международни договори и няма никакъв смисъл да се лъжем, че това ще се промени в процеса на преговорите, в случай, че сега ги допуснем безусловно. Напротив, в един от малкото пъти, в които съм напълно съгласен с министър Захариева, тя каза, че членството в ЕС е цивилизационен избор, а не просто спогодба. Към момента този избор не е направен нито от политическото лидерство на съседите ни, нито от достатъчно критична маса в обществото им.

Управляващата уж про-европейска партия продължава да чества дати с изразен анти-български характер като национални празници, не е предприела и миниатюрни усилия за промяна поне на най-крайния език на омразата спрямо нас в учебниците си, създава пречки на българския бизнес и дори има наглостта да говори, че ще прави отстъпка по темата за териториални претенции. Тема, която е решена в Договора за добросъседство и приятелство така или иначе.

Същевременно, опозиционната анти-българска, анти-европейска, про-руска партия, за пореден път говори за признаване на несъществуващо македонско малцинство в България. Тема, която управляващата про-европейска партия не смее да отхвърли категорично дори пред своите избиратели.

При тези безспорни факти, няма как да се защитава позицията, че Р България е некоректна или недоброжелателна спрямо своя съсед. Точно обратното. Опитите лицемерно да се ползва нашата държава като ракета носител и при заявяването на ясни претенции да се изкарваме като предатели и врагове, чрез масирана медийна кампания, за мен не са признаци на добросъседство. В крайна сметка, ние трябва да сложим ясни граници – докато младите поколения на държава кандидат член на ЕС се обучават и възпитават, че сме татари, фашистки окупатори, жените ни се дават за „две червени“ на великите югославяни, историята ни не е наша, населението ни в един от най-българските и изстрадали региони в исторически план е тяхно малцинство, че дори и прокрадване на претенции за този регион, то тази държава няма място в същата общност като нас.

България не трябва да я е страх да заявява, че Гоце Делчев е бил българин от Македония.

Не трябва да се премълчава, че стотици дейци от Македония са били интегрална част от българското Възраждане. Не трябва и да се срамуваме да заявяваме, че всички тези хора, родени на териториите на 3 държави на Балканския полуостров са говорили един език. Тази историческа истина не променя факта, че ВМРО се е борила за автономна Македония. Напротив. Неслучайно и България е първата държава, която признава днешна Р (С) Македония. Неслучайно сме им помагали в първите стъпки на независимост. Независимост, която безусловно признаваме, както и признаваме правото им на самоопределяне. Но не признаваме правото на исторически фалшификации и омраза спрямо нас, защото такова просто няма.

Също така бих искал да се обърна към „фанатичните про-европейци у нас с молбата да не са по-католици от Папата“.

Няма нормална себеуважаваща се държава, която да не защитава позициите си по такива теми. Отдавна отмина времето гордостта ни да е, че сме добри съюзници на нашите съюзници, че сега да ни е срам, „понеже някой си еди къде си в Европа бил несъгласен с нашата позиция“. В тази връзка, бих препоръчал на хората, които споделят с яростен национал-нихилизъм западни статии, които ни очернят, да се замислят дали обиждането на 84% от населението си е най-разумното нещо, когато се мъчиш да убеждаваш в своята правота.

Като заключение – тази стъпка на България не трябва да е абдикация от целта за интеграция на Р С Македония към ЕС. Напротив, България трябва да направи анализ защо за толкова много години след промените, не можа да установи достатъчно силна външна политика, която да сближи гражданите на двете държави и да тушира омразата. Трябват много по-сериозни стъпки в сближаването не само на политическо, но и на културно ниво, сближаване в областта на музиката, спорта, изкуството. Области, в които са направени твърде малко и малки стъпки напред от наша страна.

За тези неща не е необходим ЕС, а желание и работа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ