НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Непознатият консерватизъм

Време за четене: 5 мин.

През 2017 г. в политическия живот на Европа наблюдавахме значими събития и процеси. Това беше годината на изборите. От резултатите в Холандия, Франция, Германия и Австрия могат да се изведат много сериозни изводи за обществените настроения в европейските общества. Факт е, че консервативните идеи срещат все по-голямо одобрение.
До голяма степен мнението за консерватизма е повлияно и изкривено от текстовете на някои мейнстрийм журналисти. Често пъти в анализите им се застъпва тезата, че „консерватизъм е желанието да стоиш в миналото“. Желанието да се уважават и запазват ценности като традиции, семейство, бит, култура и история е естествен отговор на случващото се в Европа. Либералната преса често пъти несправедливо определя консерваторите като живеещи в миналото. Но възходът на консервативните партии в Централна и Западна Европа не е случаен. Той е своевременна и справедлива реакция, контрапункт на провалените либерални политики. През последното десетилетие властваха идеите, че отворените граници и смесването на нациите са естествен еволюционен процес – дори когато тези нации са тотално несъвместими що се отнася до религия, култура и обичаи. Събитията в Европа след началото на мигрантската криза от 2013 г. напълно обориха либералната теза, че Старият континент ще бъде обогатен икономически и социално от такива мигрантски потоци.

Защо обаче мейнстрийм журналистиката не успява да вникне в консервативните идеи? Защо повечето последователи на консерватизма са заклеймявани като архаични, изостанали и недостатъчно прогресивни? А може би всичко това е целенасочено?

В икономически аспект една консервативна система е много по-устойчива среда за иновационна активност, защото разчита преди всичко на придобития исторически опит. Няколко практически примера за консервативен подход към инвестиционния процес:
Ако става въпрос за ядрени реактори – следващото поколение реактор ще е надграждане на предишното, въз основа на научените уроци, натрупан опит при експлоатация плюс нововъведения (иновации).
Ако става дума за медицина – следващата генерация лекарство (хапче, субстанция, разтвор) ще бъде една идея по-малко токсично и по-ефективно, като пак се вземат предвид емпиричните данни от предишната генерация лекарства.
Целта е да се постигне разумно, стъпаловидно, взаимосвързано надграждане. Няма място за лекомислени постъпки и ненужен опортюнизъм. А когато има иновационна и инвестиционна дейност, стъпила на здрава основа, то стратегическите цели са по-ясно формулирани.
И така, една консервативна система създава условия за много по-целенасочено и правилно управление на инвестициите, което пък е предпоставка за успешни проекти, просперитет, благосъстояние и тн. Широко разпространеното мнение, че консервативните подходи обричат на стагнация не е подкрепено със солидни аргументи. Ако в управленската структура на едно индустриално предприятие се появи тромавост и недостатъчно ефикасно взаимодействие между отделните звена, обезателно е нужна промяна. Новите и по-гъвкави управленчески методи обаче няма да се появят от нищото, даже напротив – ръководството ще трябва да отчете предишния опит, отчитайки грешките и слабостите на отделните звена. Ето защо когато е нужна промяна, то в нейните основи трябва да лежи обективния анализ и опита, натрупан както в теорията, така и в практиката.
Всичко това се отнася не само за икономиката, но и за всички сфери на обществения живот. Революция в мисленето и откритията е напълно възможна при консерватизма, противно на ширещото се мнение, че консерваторите живеят в някакъв капсулиран, стар свят.
В публичното пространство често се застъпва тезата, че словото нямало голямо значение. Ако това е така, то трябва да се отречем от всички брилянтни трудове на безброй умове във всяка една сфера на науката – икономика, философия, политика, медицина, високи технологии и тн.

По сходен начин едни други либерални „опорни точки“ атакуват белия, хетеросексуален мъж, който на всичкото отгоре е и християнин.
Силата на идеите не бива да се подценява. Консервативният, устойчив подход се базира именно на симбиозата между слово и действия. Хомогенност между теория и практика. Емпиричност.
Разпространява се погрешното схващане, че консерваторите непременно искат да опазят старото на 100%, за да си живеят само в него. Консервативният подход обаче е коренно различен. Неговата цел е да опази онова, което те е изградило до тук. В запазването на религията, културата, ценностите и цивилизационните постижения няма нищо лошо. Именно те създават устойчива основа за качествено надграждане. Не може да се руши всичко предходно само защото то е в миналото. Тогава се губи ясната представа до какво ще доведе новото. Това наблюдаваме при сегашния прогресивно либерален модел – неясно формулирани цели и плачевни резултати.
Парадоксално е, че уж радетелите на свободата и равенството (каквито съвременните прогресивни либерали претендират, че са) се оказват най-озверели и нетолерантни към виждания, различни от техните. Серията от терористични нападения в Европа провокира съвсем естествен отговор от страна на европейците. Засилващата се популярност на консервативните движения и политически партии е свидетелство за това. Но въпросните консерватори бързо бяха заклеймени като недостатъчно толерантни. Срещу консервативните лидери често излизат статии, обвиняващи ги в расизъм и ксенофобия, само защото те имат друго виждане за бъдещето на Европа. Няма нищо расистко в опита да запазиш историческото си наследство. Всъщност, прогресивно-либералния модел работи в много по-деструктивна насока, що се отнася до културния облик и устройството на обществения живот на Стария континент.
Консервативната вълна в Европа не е случайна. Тя носи със себе си редица важни въпроси за бъдещето на континента и суверенните му общества. Вместо обаче да се зародят качествени публични дебати защо все повече европейци прегръщат идеите на консерваторите, по-голямата част от мейнстрийм журналистиката се зае с това да чертае апокалиптични картини за „крайнодесните завои“ в Централна и Западна Европа. Превърна се в обичайна практика в масовите медии истерично да се говори „популизъм“. Всеки, който не споделя прогресивно-либералните идеи, е обявяван за популист. Така работи системата. Отклоняването на общественото мнение от наболелите за Европа проблеми се постига точно по този начин. В този смисъл прогресивното либерално е най-нетолерантното, защото вместо да дебатира, то заклеймява всяка противоположна гледна точка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!