fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Непознатият консерватизъм

Време за четене: 5 мин.

През 2017 г. в политическия живот на Европа наблюдавахме значими събития и процеси. Това беше годината на изборите. От резултатите в Холандия, Франция, Германия и Австрия могат да се изведат много сериозни изводи за обществените настроения в европейските общества. Факт е, че консервативните идеи срещат все по-голямо одобрение.
До голяма степен мнението за консерватизма е повлияно и изкривено от текстовете на някои мейнстрийм журналисти. Често пъти в анализите им се застъпва тезата, че „консерватизъм е желанието да стоиш в миналото“. Желанието да се уважават и запазват ценности като традиции, семейство, бит, култура и история е естествен отговор на случващото се в Европа. Либералната преса често пъти несправедливо определя консерваторите като живеещи в миналото. Но възходът на консервативните партии в Централна и Западна Европа не е случаен. Той е своевременна и справедлива реакция, контрапункт на провалените либерални политики. През последното десетилетие властваха идеите, че отворените граници и смесването на нациите са естествен еволюционен процес – дори когато тези нации са тотално несъвместими що се отнася до религия, култура и обичаи. Събитията в Европа след началото на мигрантската криза от 2013 г. напълно обориха либералната теза, че Старият континент ще бъде обогатен икономически и социално от такива мигрантски потоци.

Защо обаче мейнстрийм журналистиката не успява да вникне в консервативните идеи? Защо повечето последователи на консерватизма са заклеймявани като архаични, изостанали и недостатъчно прогресивни? А може би всичко това е целенасочено?

В икономически аспект една консервативна система е много по-устойчива среда за иновационна активност, защото разчита преди всичко на придобития исторически опит. Няколко практически примера за консервативен подход към инвестиционния процес:
Ако става въпрос за ядрени реактори – следващото поколение реактор ще е надграждане на предишното, въз основа на научените уроци, натрупан опит при експлоатация плюс нововъведения (иновации).
Ако става дума за медицина – следващата генерация лекарство (хапче, субстанция, разтвор) ще бъде една идея по-малко токсично и по-ефективно, като пак се вземат предвид емпиричните данни от предишната генерация лекарства.
Целта е да се постигне разумно, стъпаловидно, взаимосвързано надграждане. Няма място за лекомислени постъпки и ненужен опортюнизъм. А когато има иновационна и инвестиционна дейност, стъпила на здрава основа, то стратегическите цели са по-ясно формулирани.
И така, една консервативна система създава условия за много по-целенасочено и правилно управление на инвестициите, което пък е предпоставка за успешни проекти, просперитет, благосъстояние и тн. Широко разпространеното мнение, че консервативните подходи обричат на стагнация не е подкрепено със солидни аргументи. Ако в управленската структура на едно индустриално предприятие се появи тромавост и недостатъчно ефикасно взаимодействие между отделните звена, обезателно е нужна промяна. Новите и по-гъвкави управленчески методи обаче няма да се появят от нищото, даже напротив – ръководството ще трябва да отчете предишния опит, отчитайки грешките и слабостите на отделните звена. Ето защо когато е нужна промяна, то в нейните основи трябва да лежи обективния анализ и опита, натрупан както в теорията, така и в практиката.
Всичко това се отнася не само за икономиката, но и за всички сфери на обществения живот. Революция в мисленето и откритията е напълно възможна при консерватизма, противно на ширещото се мнение, че консерваторите живеят в някакъв капсулиран, стар свят.
В публичното пространство често се застъпва тезата, че словото нямало голямо значение. Ако това е така, то трябва да се отречем от всички брилянтни трудове на безброй умове във всяка една сфера на науката – икономика, философия, политика, медицина, високи технологии и тн.

По сходен начин едни други либерални „опорни точки“ атакуват белия, хетеросексуален мъж, който на всичкото отгоре е и християнин.
Силата на идеите не бива да се подценява. Консервативният, устойчив подход се базира именно на симбиозата между слово и действия. Хомогенност между теория и практика. Емпиричност.
Разпространява се погрешното схващане, че консерваторите непременно искат да опазят старото на 100%, за да си живеят само в него. Консервативният подход обаче е коренно различен. Неговата цел е да опази онова, което те е изградило до тук. В запазването на религията, културата, ценностите и цивилизационните постижения няма нищо лошо. Именно те създават устойчива основа за качествено надграждане. Не може да се руши всичко предходно само защото то е в миналото. Тогава се губи ясната представа до какво ще доведе новото. Това наблюдаваме при сегашния прогресивно либерален модел – неясно формулирани цели и плачевни резултати.
Парадоксално е, че уж радетелите на свободата и равенството (каквито съвременните прогресивни либерали претендират, че са) се оказват най-озверели и нетолерантни към виждания, различни от техните. Серията от терористични нападения в Европа провокира съвсем естествен отговор от страна на европейците. Засилващата се популярност на консервативните движения и политически партии е свидетелство за това. Но въпросните консерватори бързо бяха заклеймени като недостатъчно толерантни. Срещу консервативните лидери често излизат статии, обвиняващи ги в расизъм и ксенофобия, само защото те имат друго виждане за бъдещето на Европа. Няма нищо расистко в опита да запазиш историческото си наследство. Всъщност, прогресивно-либералния модел работи в много по-деструктивна насока, що се отнася до културния облик и устройството на обществения живот на Стария континент.
Консервативната вълна в Европа не е случайна. Тя носи със себе си редица важни въпроси за бъдещето на континента и суверенните му общества. Вместо обаче да се зародят качествени публични дебати защо все повече европейци прегръщат идеите на консерваторите, по-голямата част от мейнстрийм журналистиката се зае с това да чертае апокалиптични картини за „крайнодесните завои“ в Централна и Западна Европа. Превърна се в обичайна практика в масовите медии истерично да се говори „популизъм“. Всеки, който не споделя прогресивно-либералните идеи, е обявяван за популист. Така работи системата. Отклоняването на общественото мнение от наболелите за Европа проблеми се постига точно по този начин. В този смисъл прогресивното либерално е най-нетолерантното, защото вместо да дебатира, то заклеймява всяка противоположна гледна точка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ