Вчера Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) отхвърли действащата от 2015 г. наредба за интернет неутралитет (net neutrality). Наредбата имаше за цел да повиши качеството на интернет, до което имат достъп потребителите в САЩ, но бе оспорена от Републиканската партия като антипазарна и неработеща.
Отхвърлянето на наредбата предизвика многобройни реакции в двете крайности – новината бе приета като добра от привържениците на свободните пазари, докато известни разпространители на фалшиви новини като CNN обявиха отмяната за “краят на интернет, такъв какъвто го познаваме”.
Интернет е все по-голяма и важна част от живота ни и на пръв поглед всяка инициатива за подобрението му би била похвална. В този смисъл дебат за принципът на интернет неутралитет е добре да бъде проведен. За съжаление общественото пространство е залято от погрешни и подвеждащи информации по темата.
Тъй като става въпрос за специфични технически термини е нормално те да бъдат неразбираеми за голяма част от обикновените хора. Това се използва умело от медии и политици за да прокарват собствените си цели. За да внесем яснота по въпроса, в следващите редове можете да намерите кратки отговори на няколко основни въпроса, касаещи интернет неутралитета.
Какво е интернет неутралитет
Интернет неутралитет е принцип, според който интернет доставчиците трябва да третират всички данни еднакво, независимо кой ги изпраща, получава, какво съдържат и т.н. Според него доставчиците на интернет (или Internet Service Providers, ISP накр.) нямат право да забавят или блокират трафика към определени уеб сайтове, услуги или съдържание.
Дебатът за интернет неутралитета в САЩ се води в последните 20 г. като през 2015 г. FCC класифицира широколентовият интернет достъп като “комуникационна услуга”, нуждаеща се от засилена регулация, която въвежда през същата година. За да направи това, FCC се позовава на “Title II” от закон датиращ от 30-те години на ХХ век.
На 14 декември 2017 г. FCC отменя това решение, като връща класификацията на интернет от времето на президента Клинтън като “информационна услуга”, премахва тежките регулации и връща регулаторните правомощия на Федералната търговска комисия (FTC).
Какви проблеми се опитва да реши
Въпреки, че потребителите на интернет в САЩ се радват на сравнително бърз интернет, цената на която могат да го получат е една от най-високите в света. Страната е на 12 място в света по скорост на широколентовият интернет, като за сравнение – България е на тридесето. За сметка на това обаче САЩ е на незавидното 7 място по цена на интернет. За 60 mb/s американците плащат средно по $56 месечно. У нас сумата за същия по скорост интернет е почти шест пъти по-ниска или $10 на месец, което е едно от най-ниските нива в света.
Извън големите градове, гражданите имат достъп само до един или максимум два интернет доставчика. Т.е. конкуренция липсва, а това води до вече споменатите високи цени на интернет достъп. Причина за това са тежките ограничения и регулации, налагани както от FCC, така и от местните общини.
Защо не е добро решение
На теория целта на наредбата за интернет неутралитет е да подобри качеството на интернет достъпа на американските граждани т.е. те да имат по-бърз интернет на по-достъпни цени. За съжаление тежките регулации, затрудняват допълнително конкуренцията на пазара на интернет в САЩ, който е известен с олигополния си статус. Общините в много случаи таксуват с огромни суми интернет доставчиците, за да прекарат мрежата си. В други, когато става за големи корпорации със значително влияние, този процес е улесняван, а таксите на практика премахвани. Такъв е случаят с Гугъл Файбър например, който е класически пример за последиците от крони капитализма, при който държавната намеса изкривява пазара, а накрая страда потребителят.
Горното от своя страна води до затвърждаване на олигополното положение на интернет доставчиците и допълнително отблъсква желанието на нови играчи да се борят с регулациите и конкуренцията, а от този процес би печелил отново потребителят.
Основен мотив за налагането на интернет неутралитет са случаите, в които интернет доставчиците забавят достъпа до определени сайтове. Такива случаи в последните години обаче се броят на пръстите на едната ръка, а при наличие на конкуренция потребителите биха избрали алтернативен доставчик така или иначе. От друга страна пък, мобилните оператори, които не подлежат на същите регулации за интернет неутралитет не се впускат в подобни антипазарни практики. Може да се проведе дебат дали безплатният достъп до Фейсбук и Вайбър, който много от нас имат са в полза на мобилните оператори или на съответните услуги и сайтове с безплатен достъп, но едва ли някой би твърдял, че това е в ущърб на потребителите.
Тежките регулации имат и друг сериозен негативен ефект – те спират иновациите. В най-бързо развиващата се сфера откъм иновации, каквато е ИТ сферата, този ефект допълнително се усилва. Липсата на конкуренция и иновации от друга страна пък води и до намаляване на инвестициите в тях. Според председателя на FCC (гласувал за премахването на наредбата за интернет неутралитет) Ажит Пай, в първите две години на наредбата, инвестициите сред дванадестте най-големи интернет доставчика в САЩ, намаляват с 5,6% или с 3,6 млрд. долара.
Кой го подкрепя
На първо място определени корпорации и лобита, които имат изгода от това. Факт е, че някои услуги изискват много повече трафик от други. И докато едва ли ще е фатално, ако получите е-mail с няколко секунди закъснение, насичането на видео потоците от Youtube или Netflix например може да изкара всеки спокоен човек извън кожата му.
Нека разгледаме нещата от чисто прагматична точка. Печалбите се концентрират в този, който притежава най-желания ресурс, стига той да има правото да променя цената, която иска за него. Нормално е създателите на новият епизод на Междузвездни войни да предоставят филма си за повече пари на Нетфликс, отколкото тези на поредния сапунен сериал да речем. Ценният ресурс тук са правата за излъчването на Междузвездни войни. В случая с интернет неутралитета този ресурс е интернет трафикът, който потребителите генерират. Когато е възможно този ценен ресурс да бъде оцененяван различно, това би значело част от печалбите на услуги като Netflix и Youtube да отиват към интернет доставчиците. Очевидно е, че тези корпорации биха предпочели да не се разделят с тази част от приходите си и следователно подкрепят интернет неутралитета.
Също така наредбата е подкрепяна от много обикновени хора, които вярват, че всичко може да бъде решено като с магическа пръчка от държавата, разчитат, че тя ще свърши своята работа и ще защити интересите им. За съжаление това не се случва, а сложността на материята допълнително улеснява заблуждаването на обществеността. С помощта на медиите бива подхранван страх, че от утре всеки ще трябва да плаща за различните сайтове, които посещава, което макар и на теория възможно е крайно невероятно. Дори да приемем, че такава опасност е реална би било много по-устойчиво да бъде стимулирана конкуренцията между интернет доставчиците, вместо да бъде утежнявана допълнително.
Интернет неутралитетът в Европа
Интернет неутралитетът в Европа е въведен с регулация 2015/2120 на Европейската комисия, чрез Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (Служба на ОЕРЕС). Регулацията е приветствана като голям успех за европейските бюрократи, но е и критикувана за множеството си вратички, които според редица експерти я правят на практика безсмислена. Очаква се решението на администрацията на президента Тръмп да премахне подобната наредба в САЩ да се отрази и на дебата по темата в Европейския съюз.
Напълно разбираемо е да искаме да решим един важен проблем, какъвто е подобряването достъпът до интернет с магическа пръчка или иначе казано държавен декрет. На практика обаче икономическата наука е доказала ефектите от подобни мерки. Политизирането на дебата, в комбинация със същността на въпроса, допринася за погрешното схващане, че интернет неутралитет е постижим чрез налагане на сила на още ограничения на интернет доставчиците, игнорирайки негативните ефекти от тях. Самият дебат е важен и трябва да бъде воден, но конкретното решение, наречено интернет неутралитет в момента е една лоша идея.
