fbpx

Нежеланите

Време за четене: 5 мин.

„Мъж почина след жесток побой в Сливенско“, „Навръх Великден беше извършен побой и грабеж на възрастен мъж в берковското село Замфирово“, „Пребиха старец за 500 лева“ – това са само няколко заглавия от последните месеци. Всички подобни случаи, свързани с тежки посегателства над беззащитни старци, не могат да бъдат изброени.

Опиянени от предизборни и следизборни страсти, за пореден път забравихме за най-потърпевшите сред нас – възрастните.

Или, по-вероятно, техните проблеми не звучат така високопарно и важно като: „борба с мафията“, „мутри вън“, „машинно гласуване“. Възрастните не са приоритетни за повечето политици. Борещите се за власт много добре знаят, че няма как да привлекат повече гласове, акцентирайки на борбата с битовата престъпност.

Съвсем различно звучаха предложенията за въвеждане на гласуване по пощата за всички избори, което според вносителите от ДБ, ще улесни българите в чужбина, както и гражданите, чийто настоящ и постоянен адрес са в различни градове в страната. Разбира се, за това, че ще бъдат затруднени възрастните, нито думичка. Хората се впечатляват и от призивите за независима съдебна система, повече секции в чужбина, промени в Конституцията, предвиждащи поставяне на главния прокурор под демократичната отчетност на Народното събрание, избор на нов главен прокурор, окончателно реформиране на Висшия съдебен съвет като орган на съдийско самоуправление с намалена квота на парламента и т.н., и т.н.

Най-важни се оказаха българите в чужбина, а родителите, бабите и дядовците на същите, които често изнемогват в България – не!

 За пореден път приоритетите на политиците са сбъркани. И за пореден път най-беззащитните и тези, към които имаме морален дълг, се оказаха най-незначителни за добралите се до парламента.

По-страшното е, че сред новите депутати, както и привържениците им, явно има откровени българофоби, за които ежедневното издевателство над по-възрастните ни съграждани е кокошкарско изпълнение, нещо смешно и крайно незначително. От устите на същите нито веднъж не чухме и думичка за битовата престъпност, която е основен бич за голяма част от българите. Напротив! Чухме как били нарушавани правата на престъпниците…

От „Изправи се! Мутри вън!“ предложиха да бъде сложен край на фигурата на вечния обвиняем, с който всеки привлечен като обвиняем за тежко престъпление, срещу когото повече от 2 години дело не е било внесено в съда, да може да поиска процесът срещу него да бъде разгледан. Хаджигенов от въпросната коалиция подкрепи ДПС да агитират на майчин език по време на предизборната кампания. Според същия: „Приоритетно трябва да се работи за предсрочно прекратяване на мандата на сега действащия Висш съдебен съвет и на главния прокурор. Идеята за пряк избор на главен прокурор е нещо опасно и глупаво, защото сваляйки Гешев, получаваме Цацаров. Подлежи на дебат и дали фигурата на главния прокурор ни е нужна изобщо“. И още предложения, все в същия дух.

Нали помните и кои са едни от основните упреци срещу главния прокурор Иван Гешев? Занимавал се с „кокошкарски работи“. Знаете ли кои са „кокошкарски работи“ според новите болшевики? Убийствата на беззащитни старци по селата, тежките побоища и гаврите с тях…

Разбира се, къде-къде по-важно е да се лобира за гей браковете, желанието на същите да осиновяват деца, „правото“ да определяш и дори сменяш пола си. Приоритети!

Според същите, кокошкарски били и телефонните измами. Допреди няколко години телефонните измами бяха неизменна част от ежедневието ни. Най-засегнатите, да не кажем единствените засегнати, бяха възрастните. Само за първото шестмесечие на миналата година са образувани над 550 досъдебни производства. Сравнявайки с предходни години, намалението на телефонните измами е над 90%.

Заради активната работа на прокуратурата и приоритизирането на борбата с телефонните измамници, мобилните оператори също предприеха извънреден мониторинг, ангажирайки финансови и човешки ресурси, за да бъдат максимално ограничени възможностите за извършване на телефонни измами. В резултат на съвместните усилия на телекомите и Главна дирекция „Национална полиция“ опитите за извършване на такива престъпления в мрежата намаляха над петдесет пъти.

На пръв поглед учудващо, това видимо подразни либералните стожери, които „като муха на лайно“, скочиха да отбраняват основните извършители на телефонните измами и тежките престъпления по малките населени места, а именно циганите. Коментарите, които буквално преливаха от възмущение, сякаш по поръчка заизвираха от стените на разни знайни и незнайни привърженици на обявилите се за „градска десница“.  Изведнъж се оказа, че геноцидът, извършван години наред на беззащитните старци по селата, е „несъществено престъпление“, но опитите това престъпление да бъде вкарано в някакви рамки, е „полицейско насилие“, „дискриминация“, „тормоз срещу малцинствата“.

Същите тези знайни и незнайни привърженици на новите розови фашисти, които години наред мълчаха за циганските извращения, изведнъж презглава се втурнаха да защитават престъпниците… Парадокс!

Или пък не? Хиляди старци, а и не само, са подложени на ежедневен геноцид от любимия етнос на същите тези вресливи представители на „демократичния“ болшевизъм, които намериха представителство и в парламента, и то не с една, с цели две партии.

Миналата година лавина от възмущение предизвикаха и думите на главния прокурор, че: „Не се касае за инцидентни акции, а за кампания. Започват регулярни акции срещу битовата престъпност в цялата страна”. Защото, видите ли, главният прокурор се занимавал с „подобни глупости“, „това ли е най-важното“, „това са селски разправии“ – това са само незначителна част от коментарите, излели се изпод перото на истерични привърженици на крайно леви партии, учудващо определящи се за „десница“.

Проблемът е, че немалко избиратели, заблудени от високопарните и сладки приказки за „борба с мафията“, не осъзнават колко кухи, дори вредни, са подобни призиви. Защото докато е ежедневие да четем за престъпления, жертви на които са старци, приоритет няма как да са борбите между олигарсите. И не трябва! Звучи ви пресилено? Помислете – дали има държава, в която да няма олигарси, корупция, политици, които са във властта единствено да се облагодетелстват? Няма, и, за съжаление, никога няма да има! А дали има държава, в която ежедневно един етнос да подлага на геноцид най-беззащитната част от населението, и не само тях. Има, и за съжаление това е България…

С навлизането на модерните технологии и лесният достъп до социалните мрежи, всеки има трибуна и поле за изява.

Забравихме способността да разсъждаваме, поддаваме се на общите приказки на изкусни манипулатори. Забравихме да приоритизираме, а сляпо следваме поредните празнодумци еднодневки, които с пяна на уста се мъчат с цената на всичко да се доберат до власт, за да прокарват изгодни за кукловодите им закони. Забравихме, че за едно общество, на първо място, може да се съди по отношението му към възрастните хора. А те, възрастните, не представляват интерес за партиите, опиянените от възможността за пръв път да се доберат до властта.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ