fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Атила, вождът на хуните

Време за четене: 2 мин.

На 25 май 1984г. на крехката 7-годишна възраст, за да не ми липсват първите 7 години бидох заведен на опера. Атила от Верди, с Гена Димитрова и Никола Гюзелев. Облякоха ме в бяла риза, черно болеро, тъмносин панталон с ръб и джуфка, вместо папионка. Идеалното зализано дете, което ти идва да бутнеш в локва. Проведохме кратък спор за мястото на капсовия пистолет, с който бях неразделен  и стигнахме до споразумение, по време на представлението да стои в чантата на мама, а тя да ми даде като залог театралния си бинокъл. Около мен по улицата се кипреха гордата ми майка, два броя баби с капели, а баща ми предпазливо вървеше няколко крачки назад, готов да отрече връзка с нас при първия срив в системата.

В операта беше като в Мъпет шоу: червени килими, кристални огледала, мрамор, гардероб за дрехите, плюшена завеса, голяма шарена картонена програма, оживление, огромни полилеи. Срещнахме няколко приятелски семейства и с румени уши изслушах от тях как вече съм голям човек, позабърсах червилото от бузите си и зачаках обещаните войници с мечове и копия.  Беше ми скучно, но не чак колкото нивото на река Дунав в сантиметри. Приповдигнатото чувство на важност от факта, че присъствам на „нещо за големи”, красивата атмосфера и празнично облечените хора поддържаха духа ми по време на арията на Одабела. И така, първите ми седем години бяха спасени…

Ето как Никола Гюзелев увенча първия ми досег с високото изкуство. После съм го слушал и гледал много пъти, най-вече на новогодишните фестивали на Емил Чакъров. Магнетичен, чаровен, изключителен! Вечен! Нямам обаче смелост да пиша за музика. Друго е, което искам да споделя. Изборът на майка ми да ме заведе да гледам Гюзелев на 7 годишна възраст предопредели много мои избори по-нататък. На този челен сблъсък с Атила, вожда на хуните, дължа голяма част от своя консервативен светоглед, търсенето на утвърдените стойности, презрението към чалгата и халтурата години по-късно. Бащата на моя консерватизъм не беше Едмънд Бърк, а Никола Гюзелев.

Мисля си, че изборът, които правим вече 25 години само привидно изглежда политически избор между партии и партийни комбинации. Изборът е на първо място житейски. Този избор е стоял пред всяко поколение българи в цялата ни нова история.

На онзи 25 май Гюзелев завинаги спечели този избор за мен. И въпреки че днес отново живеем в 1984, вярвам, че някъде в публиката неизменно има поне едно дете, гледащо копията на войниците по сцената през бинокъла на майка си. Вярвам също, че накрая Одабела ще прониже вожда на хуните, под глухия тътен на завръщащите се във Вечния град  римски легиони…

Благодаря, Маестро!

atilla4

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ