НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Атила, вождът на хуните

Време за четене: 2 мин.

На 25 май 1984г. на крехката 7-годишна възраст, за да не ми липсват първите 7 години бидох заведен на опера. Атила от Верди, с Гена Димитрова и Никола Гюзелев. Облякоха ме в бяла риза, черно болеро, тъмносин панталон с ръб и джуфка, вместо папионка. Идеалното зализано дете, което ти идва да бутнеш в локва. Проведохме кратък спор за мястото на капсовия пистолет, с който бях неразделен  и стигнахме до споразумение, по време на представлението да стои в чантата на мама, а тя да ми даде като залог театралния си бинокъл. Около мен по улицата се кипреха гордата ми майка, два броя баби с капели, а баща ми предпазливо вървеше няколко крачки назад, готов да отрече връзка с нас при първия срив в системата.

В операта беше като в Мъпет шоу: червени килими, кристални огледала, мрамор, гардероб за дрехите, плюшена завеса, голяма шарена картонена програма, оживление, огромни полилеи. Срещнахме няколко приятелски семейства и с румени уши изслушах от тях как вече съм голям човек, позабърсах червилото от бузите си и зачаках обещаните войници с мечове и копия.  Беше ми скучно, но не чак колкото нивото на река Дунав в сантиметри. Приповдигнатото чувство на важност от факта, че присъствам на „нещо за големи”, красивата атмосфера и празнично облечените хора поддържаха духа ми по време на арията на Одабела. И така, първите ми седем години бяха спасени…

Ето как Никола Гюзелев увенча първия ми досег с високото изкуство. После съм го слушал и гледал много пъти, най-вече на новогодишните фестивали на Емил Чакъров. Магнетичен, чаровен, изключителен! Вечен! Нямам обаче смелост да пиша за музика. Друго е, което искам да споделя. Изборът на майка ми да ме заведе да гледам Гюзелев на 7 годишна възраст предопредели много мои избори по-нататък. На този челен сблъсък с Атила, вожда на хуните, дължа голяма част от своя консервативен светоглед, търсенето на утвърдените стойности, презрението към чалгата и халтурата години по-късно. Бащата на моя консерватизъм не беше Едмънд Бърк, а Никола Гюзелев.

Мисля си, че изборът, които правим вече 25 години само привидно изглежда политически избор между партии и партийни комбинации. Изборът е на първо място житейски. Този избор е стоял пред всяко поколение българи в цялата ни нова история.

На онзи 25 май Гюзелев завинаги спечели този избор за мен. И въпреки че днес отново живеем в 1984, вярвам, че някъде в публиката неизменно има поне едно дете, гледащо копията на войниците по сцената през бинокъла на майка си. Вярвам също, че накрая Одабела ще прониже вожда на хуните, под глухия тътен на завръщащите се във Вечния град  римски легиони…

Благодаря, Маестро!

atilla4

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!