НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Атила, вождът на хуните

Време за четене: 2 мин.

На 25 май 1984г. на крехката 7-годишна възраст, за да не ми липсват първите 7 години бидох заведен на опера. Атила от Верди, с Гена Димитрова и Никола Гюзелев. Облякоха ме в бяла риза, черно болеро, тъмносин панталон с ръб и джуфка, вместо папионка. Идеалното зализано дете, което ти идва да бутнеш в локва. Проведохме кратък спор за мястото на капсовия пистолет, с който бях неразделен  и стигнахме до споразумение, по време на представлението да стои в чантата на мама, а тя да ми даде като залог театралния си бинокъл. Около мен по улицата се кипреха гордата ми майка, два броя баби с капели, а баща ми предпазливо вървеше няколко крачки назад, готов да отрече връзка с нас при първия срив в системата.

В операта беше като в Мъпет шоу: червени килими, кристални огледала, мрамор, гардероб за дрехите, плюшена завеса, голяма шарена картонена програма, оживление, огромни полилеи. Срещнахме няколко приятелски семейства и с румени уши изслушах от тях как вече съм голям човек, позабърсах червилото от бузите си и зачаках обещаните войници с мечове и копия.  Беше ми скучно, но не чак колкото нивото на река Дунав в сантиметри. Приповдигнатото чувство на важност от факта, че присъствам на „нещо за големи”, красивата атмосфера и празнично облечените хора поддържаха духа ми по време на арията на Одабела. И така, първите ми седем години бяха спасени…

Ето как Никола Гюзелев увенча първия ми досег с високото изкуство. После съм го слушал и гледал много пъти, най-вече на новогодишните фестивали на Емил Чакъров. Магнетичен, чаровен, изключителен! Вечен! Нямам обаче смелост да пиша за музика. Друго е, което искам да споделя. Изборът на майка ми да ме заведе да гледам Гюзелев на 7 годишна възраст предопредели много мои избори по-нататък. На този челен сблъсък с Атила, вожда на хуните, дължа голяма част от своя консервативен светоглед, търсенето на утвърдените стойности, презрението към чалгата и халтурата години по-късно. Бащата на моя консерватизъм не беше Едмънд Бърк, а Никола Гюзелев.

Мисля си, че изборът, които правим вече 25 години само привидно изглежда политически избор между партии и партийни комбинации. Изборът е на първо място житейски. Този избор е стоял пред всяко поколение българи в цялата ни нова история.

На онзи 25 май Гюзелев завинаги спечели този избор за мен. И въпреки че днес отново живеем в 1984, вярвам, че някъде в публиката неизменно има поне едно дете, гледащо копията на войниците по сцената през бинокъла на майка си. Вярвам също, че накрая Одабела ще прониже вожда на хуните, под глухия тътен на завръщащите се във Вечния град  римски легиони…

Благодаря, Маестро!

atilla4

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!