Приятели и съмишленици, тачъристи, тръмписти, популисти, коравосърдечни и безмилостни елитаристи – това е медийната представа за кабинета на Борис Джонсън от общо 22 души като 17 от предишния на Тереза Мей бяха уволнени и заменени в деня след победата му.
От многото епитети, засега най-точният изглежда “тачъристи”. В смисъл на вярващи в идеята за малка държавност, неограничена икономическа свобода и политическа амбиция Великобритания да се управлява от консерватори.
Самият Джонсън се обгради със 100 % брекзитири с две амбиции. Първата и най-голямата е да спечели битката за Брекзит, която определя всичко от три години, а втората е да спечели следващите възможни предсрочни избори срещу марксиста брекзитир Джереми Корбин, лидер на лейбъристката партия.
Но как да разбираме неговите назначения в по-големия контекст на европейската и световна политика?
Новият 45 годишен външен министър Доминик Раб с прякор “karate-kid” (дете-каратист) заяви, че топката Брекзит е в игрището на Европейския Съюз, излизането без сделка не е толкова лошо за ирландския проблем и че, сделка със САЩ е най-важното за Великобритания.
И въпреки, че Раб, който е правист по образование и кариера, и син на чешки бежанец евреин от 1938, не от частно училище, а от такова в което се влиза само с изпити, аз лично бих очаквала той да се интересува от големите страни играчи на световната сцена много повече отколкото от малките. Китай, Индия, Сингапур, Америка, Канада – в тези сфери са неговите интереси, както и тези на другите министри на Джонсън.
Или да вземем Прити Пател, жената наричана “новата Тачър”, която е вътрешен министър от индийски произход, израсла без привилегии, но с церберска репутация по отношение на престъпността.
За истински тачърист се смята и финансовият министър Саджид Джавид – образцов самонаправен британски бизнес човек от Лондонското Сити. Освен отва, той и Пател са силната карта на Джонсън срещу обвиненията в расизъм в консервативната партия.
В кабинета му има шест човека от етнически малцинства и осем жени, което се смята за рекордно солиден удар по политическата коректност, която обича квоти, но в случая е зашеметена просто с назначения по способности. Икономическият просперитет е тежката категория на това правителство в сравнение с културата. Например назначението на Remain-ерката Ники Морган за министър на Дигитално развитие, култура и спорт. Тя е Оксфордска възпитаничка с мек и приятен характер, по-достъпна от Андреа Ледсъм, министър на Бизнес, енергия и индустрия. А ако става въпрос за елитност, може би министърът на отбраната Бен Уолъс, с класическо английско военно образование и опит съчетано с политическа кариера в Шотландия и също тачъристка убеденост, че държавния апарат и сектор трябва да са малки е респектиращо назначение.
През следващите месеци този кабинет ще трябва да мине през сериозни проверки, но всички в него със сигурност знаят лозунга на Тачър: “За да спечелиш битка, може да ти се наложи да я водиш повече от веднъж.”
