Марко Марков
Новото сръбско правителство ще действа като много добър отбор – това обеща пред “Дойче веле” лидерът на абсолютния победител в парламентарните избори на 16 март Сръбската прогресивна партия (СПП) и бъдещ премиер на Република Сърбия Александър Вучич. За да е по-ясен, той даде за пример мюнхенския “Байерн”.
В същото време той за пръв път назова една много сериозна слабост на досегашната изпълнителна власт – “феодализирането на министерствата”.
На преден план са изведени проблемите в икономиката, с акцент върху структурните реформи чрез промяна на редица действащи закони: за приватизацията, за фалита, закона за труда, закона за държавния служител, закона за планирането и строителството. Амбицията е в Сърбия да се създаде несравнимо по-благоприятна законова среда за чуждите и местните инвеститори чрез подготвяне на “стимулиращи пакети” за периода 1 юни 2014 – 1 юни 2016 г., които да бъдат най-добрите на Балканите.
В борбата с корупцията и организираната престъпност Вучич отбелязва, че само политическа воля не е достатъчна, а трябва да се подобри комплексно работата на полицията и прокуратурата, като съдилищата станат “несравнимо по-ефикасни”.
По “болния” за всички сръбски правителства въпрос за Косово бъдещият премиер е категоричен. Признаването на косовската държава за Сърбия е
“невъзможен въпрос”
В същото време обаче изразява решимост да бъде приложено докрай споразумението между Белград и Прищина, подписано през април миналата година в Брюксел, както и лична готовност да оглави сръбската делегация на бъдещи двустранни разговори с косовските албанци. Вучич подчертава, че досега никой не е поставил пред Сърбия като условие за членството й в Европейския съюз признаването на независимостта на Косово.
По актуалните въпроси за кризата в Украйна, присъединяването на Крим към Русия, налагането на санкции срещу Русия и сръбско-руските отношения Вучич е поставен под силен натиск и от Евросъюза, и от Русия. На обществеността у нас, която се нагледа и наслуша на кобеливи, несигурни или крайни и войнстващи становища, позициите на Вучич обективно ще се сторят ясни и недвусмислени. Първо, Сърбия ще зачита международно-правните норми и ще уважава териториалната цялост на всички държави – членки на ООН, въпреки че за Сърбия въпросът не е никак прост. Защото, както казва той, онези, които днес бранят териториалната цялост на Украйна, погазиха териториалната цялост на Сърбия. Второ, към “европейските си съюзници” Сърбия отправя молба: “Не ни карайте да бъдем руски врагове. Ние не вземаме ничия страна, имаме си своя и държим сметка за нея. Нашият път е европейски път, но ще поддържаме добри и приятелски отношения с Русия”. Трето, за първи път представител на сръбския политически елит категорично заявява, че Сърбия ще бъде част от Европейския съюз, а не част от Евразийския съюз. Това ще рефлектира сериозно върху определени интелектуални и политически кръгове в Сърбия, които са привърженици именно на присъединяването на Сърбия към проектирания от Русия Евразийски съюз.
Новият премиер на Република Сърбия отправи и едно доста
важно послание в регионален план,
свързано с Босна и Херцеговина като потенциално конфликтно огнище в Западните Балкани. Той заявява, че Сърбия обича Република Сръбска и защитава нейната общностна идентичност съгласно Дейтънското споразумение, но зачита териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Бих желал, подчертава Вучич, Република Сръбска да има предвид това. Категоричността на това послание се откроява още по-ясно на фона на декларираната почти по същото време от президента на Република Сръбска Милорад Додик позиция: или федеративно устройство на Босна и Херцеговина, или референдум за отделяне на Република Сръбска в независима държава.
Несъмнен интерес предизвиква съставът на бъдещото правителство на Сърбия, който трябва да стане известен до края на месеца. СПП има възможност да управлява самостоятелно. Нейното ръководство обаче съзнава, че отговорността на едно самостоятелно управление е твърде голяма за една партия. Затова още в предизборната кампания бе заявено желанието на предизвестения победител да търси участие в изпълнителната власт и на други парламентарно представени политически сили, за да може с тяхна подкрепа да направи някои
необходими промени в конституцията
СПП със сигурност ще включи в правителството представители от т.нар. малцинствени партии на унгарците, бошняците и албанците, най-значителна от които е Съюзът на унгарците във Войводина. Това е важно от гледна точка на изискванията на членството в Европейския съюз за отношенията на добросъседство. Много вероятно е правителството да бъде подкрепено и от Нова демократическа партия на бившия президент Борис Тадич. Наблюдатели в Белград обаче се опасяват не без основание, че такава коалиция около СПП може да обезличи парламентарната опозиция, а правителството да се лиши от естествен и потребен коректив.
И за състава на правителството СПП е поставена под натиск от Запада, който полага усилия да включи в него “безпартийни кадри”, изявили се или изявяващи се като “експерти на сръбския преход” с дейността си в известните и у нас НПО. Смята се, че Русия държи в коалиция с прогресистите да влезе отново Социалистическата партия на Сърбия (СПС), чийто лидер Ивица Дачич бе и досегашен премиер. Още в предизборната кампания обаче стана ясно, че СПС се отдалечава от властта заради обвързаността на нейни ръководни кадри с различни афери. В тази посока има спекулации в медиите и сръбската “политическа чаршия”, които вероятно не са далеч от истината, че по тези въпроси Александър Вучич е разговарял в Москва, където се озова броени дни след изборите “на неколкодневни контролни медицински прегледи”.
Текстът е публикуван в сайта на вестник “Сега”
