fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Време за четене: 3 мин.

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения.

Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво да кажем за храната или подслона, например) – то неумолимо дисциплиниращите пазарни закони ще продължат да влияят върху системата. А липсата на точни ценови сигнали и ясна отговорност по отношение на собствеността и управлението – неизменно ще водят до грешки с огромни негативни последствия за всички нас.

Конкретно в случая с водите – няма защо общинско-държавните дружества да подменят ВиК инсталациите във времето, защото де факто те не притежават активите, тоест капиталовата им стойност при продажба – а само ги администрират. Всъщност те просто “експлоатират” производството на продукта максимално (източването на язовир “Студена”), без да се замислят за рушенето и амортизирането на капитала и инфраструктурата, които го създават на първо място. Презумпцията на общинските и държавните фирми, че винаги може да им се налее помощ от бюджета, тоест от общите пари, означава, че те винаги ще се държат безотговорно и реално ще имат грешни и непазарни стимули. Концесията също е подоптимален вариант, защото реално е с фискирани от държавата условия и води до липса на предприемаческа гъвкавост – тоест непазарна ситуация, изкривяваща стимулите и сигналите както на концесионера, така и на възложителя.

Проблемът с публичната собственост е нейната концептуална “трагедия” – всеки бърза да използва повече и повече от ресурса сега, защото не го притежава, изпреварвайки другите в своя полза. Това води до декапитализация, недостиг, мизерия, лошо качество, колективна безотговорност и кризи.

Второ. Ако един частен предприемач на пазара има проблем с управление на фирмата и качеството на услугата си, той не може просто да вдигне цената или да призове клиентите към “умереното” й използване, защото самият той е сбъркал. За разлика от провалите при публичните субекти, които всъщност като рефлекс при проблем винаги правят точно това. Ще не ще предприемачът трябва да подобри и оптимизира процесите първо при себе си, тоест да не прехвърля проблемите на клиентите си. Иначе просто фалира и освобождава производствени фактори за по-компетентни стопански субекти.

В същото време, ако трябва да вдига цената на услугата си (разумно заради конкуренцията), ще е породено от обективни фактори като моментна оскъдност на ресурса (поради суша например), което респективно е и сигнал към пазарните агенти – конкретното благо или услуга трябва да се използва по-икономично. Намесата на държавен регулатор, който да пречи на този процес да се случва до естествените ценови нива на търсене и предлагане, означава да се получи недостиг на ресурса за най-спешните нужди на обществото и пазарните агенти. Такъв е вътрешноприсъщият механизъм на т. нар. пазарна икономика да контролира оптималното използване на оскъдните производствени фактори.

Митът за естествения монопол, тоест че частници не могат да се конкурират за предлагане на комунални услуги, защото няма да е рентабилно или инфрастуктурата не се мултиплицира – бе разбит с доставчиците на интернет и кабелни телевизии, а новите технологии правят диверсификацията на инфраструктурата и преноса на ресурси напълно възможни.

***
Парадоксалното в случая с водната криза е, че държавно/общинският системен провал от десетилетия в сектора – днес е повод за увеличаване на държавно/общинските правомощия (създаване на мега-ВиК холдинг), а пазарът (или по-точно отсъствието му) – опира пешкира и негативите.

Не централизация на решенията, а реална децентрализация и все по-близо до проблемите – само там е истинското знание за параметрите и решаването на конкретните казуси. Реални цени, реална отговорност и оптимално управление на ресурсите за задоволяване на нуждите на гражданите – друг път просто няма.

Ако като общество заклеймим пазарната икономика на принципна основа, защото, видите ли, сме отвратени от един или друг случай на предприемаческа злоупотреба (винаги с държавна подкрепа, чадър или фаворизиране), то ще платим безмерно тежка цена по отношение качеството на живот, стандарта и доходите ни.

*Текстът първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ