fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Време за четене: 3 мин.

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения.

Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво да кажем за храната или подслона, например) – то неумолимо дисциплиниращите пазарни закони ще продължат да влияят върху системата. А липсата на точни ценови сигнали и ясна отговорност по отношение на собствеността и управлението – неизменно ще водят до грешки с огромни негативни последствия за всички нас.

Конкретно в случая с водите – няма защо общинско-държавните дружества да подменят ВиК инсталациите във времето, защото де факто те не притежават активите, тоест капиталовата им стойност при продажба – а само ги администрират. Всъщност те просто “експлоатират” производството на продукта максимално (източването на язовир “Студена”), без да се замислят за рушенето и амортизирането на капитала и инфраструктурата, които го създават на първо място. Презумпцията на общинските и държавните фирми, че винаги може да им се налее помощ от бюджета, тоест от общите пари, означава, че те винаги ще се държат безотговорно и реално ще имат грешни и непазарни стимули. Концесията също е подоптимален вариант, защото реално е с фискирани от държавата условия и води до липса на предприемаческа гъвкавост – тоест непазарна ситуация, изкривяваща стимулите и сигналите както на концесионера, така и на възложителя.

Проблемът с публичната собственост е нейната концептуална “трагедия” – всеки бърза да използва повече и повече от ресурса сега, защото не го притежава, изпреварвайки другите в своя полза. Това води до декапитализация, недостиг, мизерия, лошо качество, колективна безотговорност и кризи.

Второ. Ако един частен предприемач на пазара има проблем с управление на фирмата и качеството на услугата си, той не може просто да вдигне цената или да призове клиентите към “умереното” й използване, защото самият той е сбъркал. За разлика от провалите при публичните субекти, които всъщност като рефлекс при проблем винаги правят точно това. Ще не ще предприемачът трябва да подобри и оптимизира процесите първо при себе си, тоест да не прехвърля проблемите на клиентите си. Иначе просто фалира и освобождава производствени фактори за по-компетентни стопански субекти.

В същото време, ако трябва да вдига цената на услугата си (разумно заради конкуренцията), ще е породено от обективни фактори като моментна оскъдност на ресурса (поради суша например), което респективно е и сигнал към пазарните агенти – конкретното благо или услуга трябва да се използва по-икономично. Намесата на държавен регулатор, който да пречи на този процес да се случва до естествените ценови нива на търсене и предлагане, означава да се получи недостиг на ресурса за най-спешните нужди на обществото и пазарните агенти. Такъв е вътрешноприсъщият механизъм на т. нар. пазарна икономика да контролира оптималното използване на оскъдните производствени фактори.

Митът за естествения монопол, тоест че частници не могат да се конкурират за предлагане на комунални услуги, защото няма да е рентабилно или инфрастуктурата не се мултиплицира – бе разбит с доставчиците на интернет и кабелни телевизии, а новите технологии правят диверсификацията на инфраструктурата и преноса на ресурси напълно възможни.

***
Парадоксалното в случая с водната криза е, че държавно/общинският системен провал от десетилетия в сектора – днес е повод за увеличаване на държавно/общинските правомощия (създаване на мега-ВиК холдинг), а пазарът (или по-точно отсъствието му) – опира пешкира и негативите.

Не централизация на решенията, а реална децентрализация и все по-близо до проблемите – само там е истинското знание за параметрите и решаването на конкретните казуси. Реални цени, реална отговорност и оптимално управление на ресурсите за задоволяване на нуждите на гражданите – друг път просто няма.

Ако като общество заклеймим пазарната икономика на принципна основа, защото, видите ли, сме отвратени от един или друг случай на предприемаческа злоупотреба (винаги с държавна подкрепа, чадър или фаворизиране), то ще платим безмерно тежка цена по отношение качеството на живот, стандарта и доходите ни.

*Текстът първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ