НОВО

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Време за четене: 3 мин.

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения.

Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво да кажем за храната или подслона, например) – то неумолимо дисциплиниращите пазарни закони ще продължат да влияят върху системата. А липсата на точни ценови сигнали и ясна отговорност по отношение на собствеността и управлението – неизменно ще водят до грешки с огромни негативни последствия за всички нас.

Конкретно в случая с водите – няма защо общинско-държавните дружества да подменят ВиК инсталациите във времето, защото де факто те не притежават активите, тоест капиталовата им стойност при продажба – а само ги администрират. Всъщност те просто “експлоатират” производството на продукта максимално (източването на язовир “Студена”), без да се замислят за рушенето и амортизирането на капитала и инфраструктурата, които го създават на първо място. Презумпцията на общинските и държавните фирми, че винаги може да им се налее помощ от бюджета, тоест от общите пари, означава, че те винаги ще се държат безотговорно и реално ще имат грешни и непазарни стимули. Концесията също е подоптимален вариант, защото реално е с фискирани от държавата условия и води до липса на предприемаческа гъвкавост – тоест непазарна ситуация, изкривяваща стимулите и сигналите както на концесионера, така и на възложителя.

Проблемът с публичната собственост е нейната концептуална “трагедия” – всеки бърза да използва повече и повече от ресурса сега, защото не го притежава, изпреварвайки другите в своя полза. Това води до декапитализация, недостиг, мизерия, лошо качество, колективна безотговорност и кризи.

Второ. Ако един частен предприемач на пазара има проблем с управление на фирмата и качеството на услугата си, той не може просто да вдигне цената или да призове клиентите към “умереното” й използване, защото самият той е сбъркал. За разлика от провалите при публичните субекти, които всъщност като рефлекс при проблем винаги правят точно това. Ще не ще предприемачът трябва да подобри и оптимизира процесите първо при себе си, тоест да не прехвърля проблемите на клиентите си. Иначе просто фалира и освобождава производствени фактори за по-компетентни стопански субекти.

В същото време, ако трябва да вдига цената на услугата си (разумно заради конкуренцията), ще е породено от обективни фактори като моментна оскъдност на ресурса (поради суша например), което респективно е и сигнал към пазарните агенти – конкретното благо или услуга трябва да се използва по-икономично. Намесата на държавен регулатор, който да пречи на този процес да се случва до естествените ценови нива на търсене и предлагане, означава да се получи недостиг на ресурса за най-спешните нужди на обществото и пазарните агенти. Такъв е вътрешноприсъщият механизъм на т. нар. пазарна икономика да контролира оптималното използване на оскъдните производствени фактори.

Митът за естествения монопол, тоест че частници не могат да се конкурират за предлагане на комунални услуги, защото няма да е рентабилно или инфрастуктурата не се мултиплицира – бе разбит с доставчиците на интернет и кабелни телевизии, а новите технологии правят диверсификацията на инфраструктурата и преноса на ресурси напълно възможни.

***
Парадоксалното в случая с водната криза е, че държавно/общинският системен провал от десетилетия в сектора – днес е повод за увеличаване на държавно/общинските правомощия (създаване на мега-ВиК холдинг), а пазарът (или по-точно отсъствието му) – опира пешкира и негативите.

Не централизация на решенията, а реална децентрализация и все по-близо до проблемите – само там е истинското знание за параметрите и решаването на конкретните казуси. Реални цени, реална отговорност и оптимално управление на ресурсите за задоволяване на нуждите на гражданите – друг път просто няма.

Ако като общество заклеймим пазарната икономика на принципна основа, защото, видите ли, сме отвратени от един или друг случай на предприемаческа злоупотреба (винаги с държавна подкрепа, чадър или фаворизиране), то ще платим безмерно тежка цена по отношение качеството на живот, стандарта и доходите ни.

*Текстът първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!