fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Размисли за Каталуния

Време за четене: 4 мин.

Първи октомври бе белязан от опитите за провеждане на референдум в Каталуния. Желанието на каталунците да се отделят от Испания доведе до този противоконституционен опит. Важните въпроси в случая са няколко:

  • Могат ли каталунците искат да се отделят от Испания?
  • Какви бяха целите на референдума?
  • Защо правителството реагира по този начин?

Моето лично мнение е, че каталунците не се стремят към пълно отделяне от Испания, независимо от разгорещената им реторика. Самото отделяне ще доведе до голям брой проблеми. Започвайки от отношенията с ЕС, минавайки през липсата на нужните държавни структури и стигайки до проблемите на ФК Барселона.

Отделянето от Испания ще доведе до напускане на ЕС, а “ново” присъединяване ще отнеме години, дори и без съпротивата на Испания, а такава почти сигурно ще има. Времето нужно за изграждане на държавни институции,както и времето нужно за установяване на новата държава в рамките на международната и система,в това число и глобалните организации ще е дълго и ще доведе до сериозни ограничения на търговията, а икономиката ще пострада много сериозно.

Дори и с подкрепа от ЕС, изграждането на държавата и влизането в системата на международните отношения ще е бавно и трудно,а освен това подобна подкрепа е малко вероятна. Разклатените позиции на европейските институции, както и големите амбиции, заявени в речта на Жан-Клод Юнкер от 13.09.2017 г. няма да оставят много възможности за подкрепа,защото евентуално влизане в конфликт с испанците ще доведе до все повече и по-тежки проблеми,както и до евентуално коалиране между Франция и Испания, основаващо се на нуждата от взаимна подкрепа. Коалиране между Франция и Испания с цел да постигат общите си интереси ще застраши германското влияние, а силната подкрепа за Франция може да доведе до изостряне на отношенията между Източна и Западна Европа. Подобни проблеми и сблъсъци ще провалят амбициите на Европейската комисия,затова и не бива да очакваме подобни рискове от тях в името на някаква спорна справедливост. Вероятността някоя отделна страна в ЕС да застане зад Каталуния също е нищожна, поради простата причина,че никой не иска влошаване на отношенията си с 5-тата най-голяма икономика в Европа,а и страната с 54 места в Европейския парламент.

Казано накратко, Каталуния няма почти никакви шансове за международна подкрепа в рамките на ЕС.А да предприемеш толкова мащабни действия при липсата на каквато и да е подкрепа е меко казано безумие.

Във връзка с направените заключения трябва да си зададем въпроса действително ли каталунските политици искат пълно отделяне.Както вече посочих подобна стъпка ще постави новата държава в много тежко положение,а недоволството бързо ще се засилва след евентуално отделяне.Отделяне,което със сигурност ще бъде съпроводено с международна изолация, както и тежки икономически проблеми. Дори и радикалите разбират,че подобно действие в дългосрочен план ще бъде обречено на провал, а каузата ще бъде сериозно компрометирана. Всичко това ме навежда на мисълта,че пълното отделяне не е нищо повече от лозунг, популизъм и опит за разпалване на нужните чувства. Каква обаче, е истинската цел? Моето лично мнение, подчертавам, е че каталунските политици,активисти и прочие искат по-широка и по-ясно изразена автономия.Целейки се в нея те са решили да повдигат залога по ред причини:

  • Желанието да се измести центъра на дебата за автономията/независимостта и да подтисне и намали позициите за против напускане и против автономията
  • Влошаването на отношенията с правителството в Мадрид,за да може в дългосрочен план да намалят възможностите за отслабване на конфликта
  • Популярността на идеята създава възможност за популизъм,на която малцина могат да откажат.

Вкратце, вдигаме шум за голямата цел, а в крайна сметка се стремим към малката.

Третият много важен въпрос е защо испанското правителство реагира толкова остро. Моето предположение е,че реакцията се дължи на няколко фактора:

  • Правителството е наясно с международното положение,както и със състоянието на европейските институции и знае,че Каталуния няма да получи подкрепа
  • Стреми се към сплашване,което да откаже хората от каузата,а също така и към повод да обвини каталунските политици в противоконституционна дейност.

Сплашването едва ли ще сработи сред голяма част от населението,а компрометирането на поддръжниците на отделянето е доста относително, заради не особено голямата легитимност на конституцията в очите на каталунското население. От тази гледна точка действията бяха неособено обмислени, но въпреки това трябва да се има в предвид,че показаната сила и нежелание за отстъпване може да започнат да оказват влияние върху по-нерешителните поддръжници на отцепването в дългосрочен план. Имайки предвид, че популярността на по-крайните действия нарасна в последните години, то е доста вероятно броя поддръжниците на отделянето да се дължи на временни фактори. Това отваря възможност продължителните репресивни мерки да уталожат напрежението, стига да не се стига до смъртни случаи или други големи трагедии.

В обобщение трябва да кажа, че ситуацията със сигурност ще претърпи изменения, но не бива да надценяваме мащабите им,нито силите стоящи зад тях. Много по-вероятно е напрежението да се уталожи с времето, поне докато не избухне пак след известно време. Затова и твърденията,че положението е достигнало някаква крайна точка са много пресилени и отразяват впечатления, а не обективни оценки.

Споделете чрез

Предишен

Следващ