НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Размисли за Каталуния

Време за четене: 4 мин.

Първи октомври бе белязан от опитите за провеждане на референдум в Каталуния. Желанието на каталунците да се отделят от Испания доведе до този противоконституционен опит. Важните въпроси в случая са няколко:

  • Могат ли каталунците искат да се отделят от Испания?
  • Какви бяха целите на референдума?
  • Защо правителството реагира по този начин?

Моето лично мнение е, че каталунците не се стремят към пълно отделяне от Испания, независимо от разгорещената им реторика. Самото отделяне ще доведе до голям брой проблеми. Започвайки от отношенията с ЕС, минавайки през липсата на нужните държавни структури и стигайки до проблемите на ФК Барселона.

Отделянето от Испания ще доведе до напускане на ЕС, а “ново” присъединяване ще отнеме години, дори и без съпротивата на Испания, а такава почти сигурно ще има. Времето нужно за изграждане на държавни институции,както и времето нужно за установяване на новата държава в рамките на международната и система,в това число и глобалните организации ще е дълго и ще доведе до сериозни ограничения на търговията, а икономиката ще пострада много сериозно.

Дори и с подкрепа от ЕС, изграждането на държавата и влизането в системата на международните отношения ще е бавно и трудно,а освен това подобна подкрепа е малко вероятна. Разклатените позиции на европейските институции, както и големите амбиции, заявени в речта на Жан-Клод Юнкер от 13.09.2017 г. няма да оставят много възможности за подкрепа,защото евентуално влизане в конфликт с испанците ще доведе до все повече и по-тежки проблеми,както и до евентуално коалиране между Франция и Испания, основаващо се на нуждата от взаимна подкрепа. Коалиране между Франция и Испания с цел да постигат общите си интереси ще застраши германското влияние, а силната подкрепа за Франция може да доведе до изостряне на отношенията между Източна и Западна Европа. Подобни проблеми и сблъсъци ще провалят амбициите на Европейската комисия,затова и не бива да очакваме подобни рискове от тях в името на някаква спорна справедливост. Вероятността някоя отделна страна в ЕС да застане зад Каталуния също е нищожна, поради простата причина,че никой не иска влошаване на отношенията си с 5-тата най-голяма икономика в Европа,а и страната с 54 места в Европейския парламент.

Казано накратко, Каталуния няма почти никакви шансове за международна подкрепа в рамките на ЕС.А да предприемеш толкова мащабни действия при липсата на каквато и да е подкрепа е меко казано безумие.

Във връзка с направените заключения трябва да си зададем въпроса действително ли каталунските политици искат пълно отделяне.Както вече посочих подобна стъпка ще постави новата държава в много тежко положение,а недоволството бързо ще се засилва след евентуално отделяне.Отделяне,което със сигурност ще бъде съпроводено с международна изолация, както и тежки икономически проблеми. Дори и радикалите разбират,че подобно действие в дългосрочен план ще бъде обречено на провал, а каузата ще бъде сериозно компрометирана. Всичко това ме навежда на мисълта,че пълното отделяне не е нищо повече от лозунг, популизъм и опит за разпалване на нужните чувства. Каква обаче, е истинската цел? Моето лично мнение, подчертавам, е че каталунските политици,активисти и прочие искат по-широка и по-ясно изразена автономия.Целейки се в нея те са решили да повдигат залога по ред причини:

  • Желанието да се измести центъра на дебата за автономията/независимостта и да подтисне и намали позициите за против напускане и против автономията
  • Влошаването на отношенията с правителството в Мадрид,за да може в дългосрочен план да намалят възможностите за отслабване на конфликта
  • Популярността на идеята създава възможност за популизъм,на която малцина могат да откажат.

Вкратце, вдигаме шум за голямата цел, а в крайна сметка се стремим към малката.

Третият много важен въпрос е защо испанското правителство реагира толкова остро. Моето предположение е,че реакцията се дължи на няколко фактора:

  • Правителството е наясно с международното положение,както и със състоянието на европейските институции и знае,че Каталуния няма да получи подкрепа
  • Стреми се към сплашване,което да откаже хората от каузата,а също така и към повод да обвини каталунските политици в противоконституционна дейност.

Сплашването едва ли ще сработи сред голяма част от населението,а компрометирането на поддръжниците на отделянето е доста относително, заради не особено голямата легитимност на конституцията в очите на каталунското население. От тази гледна точка действията бяха неособено обмислени, но въпреки това трябва да се има в предвид,че показаната сила и нежелание за отстъпване може да започнат да оказват влияние върху по-нерешителните поддръжници на отцепването в дългосрочен план. Имайки предвид, че популярността на по-крайните действия нарасна в последните години, то е доста вероятно броя поддръжниците на отделянето да се дължи на временни фактори. Това отваря възможност продължителните репресивни мерки да уталожат напрежението, стига да не се стига до смъртни случаи или други големи трагедии.

В обобщение трябва да кажа, че ситуацията със сигурност ще претърпи изменения, но не бива да надценяваме мащабите им,нито силите стоящи зад тях. Много по-вероятно е напрежението да се уталожи с времето, поне докато не избухне пак след известно време. Затова и твърденията,че положението е достигнало някаква крайна точка са много пресилени и отразяват впечатления, а не обективни оценки.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!