fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Опасната победа на лявото в Европа

Време за четене: 7 мин.

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони

Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци

Семейството като основно ядро на обществото ще бъде законово натикано в ъгъла

С Резолюцията на ЕП срещу България произведохме световна новина – че имаме проблем с корупцията и медийната свобода. Светът вероятно е тотално потресен. Освен че акцията издаде грозен национален нихилизъм на някои родни депутати – милионери от заплати си в ЕС – тя е обидна и недипломатична към страна ни. По същество е груба  и недодялана намеса във вътрешнополитическия ни живот – и като звучене, и като съдържание. Неуважителна е.

С морализаторски тон и назидание се коментира дейността на българския парламент – подсказват се кои закони да се променят, изборното законодателство кога и как да се ремонтира и прочие. Бърка се с нагла самоувереност и в работата на независимия български съд. С една дума: „яко шокане на ряпата“ от хора, чиято легитимност да се месят в живота на граждани на други нации е нищожна. Това беше и основната причина за Брекзит, ако на някой не му е станало ясно. Всъщност изключително „толерантните“ европарламентаристи стават тежко нетолерантни с хора, които не са на техните позиции. Буквално раздават присъди, лепят клейма, затвърждават партизански опорки и се представят като висш морален блюстител и крайна инстанция. Изопачават и изкривяват фактология тенденциозно, пропускайки далеч по-фрапиращите действия на полицията при протести във Франция и Германия, например. А под обтекаемото „слово на омразата“ набутват и цели групи от законно избрани народни представители.

Двойният аршин, като подход в случая с прословутата Резолюция, добива измеренията на арогантна гротеска. Ако влизането в чакалнята на еврото и в Банковия съюз не са успех, заслужаващ внимание, то откъде-накъде тенденциозна и партизанска резолюция на ЕП, без правни последици за страната ни, да е?

Но какво е ЕП? Не е ли безпристрастен форум, в който да се “обсъждат на глас” проблемите на всички? Или пък е същият този орган, приел очевидно протекционистки и нарушаващ всякакви принципи на ЕС – „Пакет мобилност“? За шок и ужас на изправения пред фалит роден сектор транспорт. Не е ли този орган манифестът на демократичния дефицит в ЕС – парламент без право на законодателно предложение?! Само казва „да“ или „не“ на ЕК, чието ръководство е съставено от бюрократи, чиито имена не знаят дори в собствените им държави.

Всъщност фрапиращото в Резолюцията не е политическото и имиджово поредно мръсно петно върху страната ни. Най-страшното е, че с този проблем лъсна как на европейско ниво вече доминира коалиционна симбиоза между либерали, зелени и социалисти. Те налагат дневния ред, коват ценностите, политики и правила, определяйки живота на стотици милиони и на бизнеси за трилиони. Това вече е пагубно. Но щетата тепърва ще расте – почва се с резолюции, докато се завърши с полови и расови квоти в политика, изкуство, спорт, а семейството, като основно ядро на обществото бъде законово натикано в ъгъла – в полза на наднационални и международни НПО и на всесилната държава терапевт срещу злините на капитализма. Победата на културния марксизъм, видите ли, изглежда вързана в кърпа. 

Суверенитетът произтича от чувството за общност и членство, базирани на обща територия и език. Само при наличието тези чувства има съгласие и търпимост. В този смисъл Европа е по-скоро ценностен проект, не федерален или квазидържавен. Неусетно обаче ЕС прекрачи тази разделителна линия и от мрежа за сътрудничество и мир, изповядваща ценностите на юдео-християнската Западна цивилизация, и започва да налага едностранчиво мултикултирализъм и да виктимизира цели групи от граждани. Да създава обществена нетърпимост и усещане за уязвимост дори там където няма такива. Ние имаме много исторически поводи и право да отстояваме нашите ценности, а не раболепно да бием чело у земи с повод и без. Както впрочем се отстояват Полша и Унгария, които редовно са пошляпвани, че не слушат – а нищо чудно в отговор да ударят вето на така лелеяния квази-социалистически бюджет с всичките му зелени фантазии, с общ дълг и лъвски скокове към споделената безотговорност на недемократичния социализъм.

Опитите да се формират в хората представи за „групови“ права, пред това да има универсални такива на „човека“ – е опасен и контрапродуктивен прецедент. Правните промени, които следва да се правят, касаят само Наказателния кодекс и правоприлагането – няма нужда от конвенции, резолюции, и юридческо хекатомби срещу разума и морала. Текстът, в Резолюцията, в който се „призовава българските органи да изменят действащия НК, за да включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на полова принадлежност и полови белези“ е нагледен пример за опасната мисловна нагласа. 

Надеждата е, че страните от Централна и Източна Европа имат антитела спрямо левичарската екзалтация и „мултикултурния“ диктат на манипулираното обществено мнение – просто са им сърбали попората половин век, дето се казва.

Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци. Човек може да намери десетки алтернативни източници – и то най-гледани, четени и споделяни, които така чинно и правоверно защитават гледната точка на техния си олигарх, че изобщо тезата за липса на плурализъм в очернянето е нонсенс. Схванат ли се „лагерите“, просто можеш да си купиш пуканки и да гледаш от сутрин до вечер едностранно замеряне с кал и хули. Но това далеч не е „липса на медийна свобода“, както и да го въртим. В този смисъл няма нужда реалността да ни я творят левичарски и прогресивистки медии – без значение, че са „чужди“, каквито и неведоми предимства да им дава това пред нашите аналози.

Медиите на най-високото световно ниво са тежко политически зависими едностранчиви, канят се само „истински вярващи“ в тяхната редакционна кауза. Точно затова, въпреки че целият мейнстрийм медиен естаблишмънт биеше по Тръмп, той спечели предходните избори – отличен атестат за вярата на американците в „обективността“ и авторитета свободната журналистика. 

Безспорен е системният проблем у нас със Съдебната власт и функцията на прокуратурата, но със сигурност решение не е подчиняването й на премиера, който и да е той. И далеч не изглежда основен повод за Резолюцията, а само претекст за прокарването и налагане неомарсксистки катехизиси – колкото и да го въртят и сучат левите либерали в ЕП. За ефектите от евентуално спиране на европари за България – вероятно ще бъдат поети от стратосферните заплати на изключително заетите с творенето на подобни благини родни евродепутати.

При всеки случай е малко прекалено за корупция да ни се карат невротични, човеконенавистни зеленоидни европарламентаристки. Бившият президент на Франция Никола Саркози е с обвинение, че е финансирал кампании с пари на либийския диктатор Муамар Кадафи, когото унищожи заедно със страната му; испанският крал абдикира наскоро поради съмнения за корупция, каквито обвинения имаше и към бившия премиер Рахой, а управляваща партия в Австрия наскоро напусна властта, заради преговори за сериозни корупционни договорки. Добре е да си посипваме главата с пепел, но винаги с доказателства, а не просто да е се държим като безродни фатмаци.

С оглед общата игра на местните избори и сега в ЕП, трябва да знаем заедно ли са ДБ и БСП и какво се случва, ако влезе Мая Манолова, подкрепена от тях на местните избори? Очертава се изявен ляволиберален фронт, а неудобство у новите лица, самозакопаващите с твърденията, че не биха се коалирали на практика с никого – тепърва ще нараства. Ако пък просто искат едни 4 години да са на заплата в Парламента и да гледат мача отблизо в като вечна опозиция и златен пръст – то поне да го хванем овреме. 

Аргументът на ГЕРБ и ОП, че са по-малкото зло, е слаб. Поради различна етична ценностна йерархия – за противниците им това далеч не е така. В един ляволиберален свят, където преимущество имат върховенството на мултикултурализма, насилствената уравновиловка, култът към виктимизацията – всяка група е жертва на друга по-привилегирована такава, – налагането на високи данъци за „богатите“ и дългове – представите за по-малко, и по-голямо зло, неизбежно се обръщат. А с последните си ходове на безпринципно раздаване на публични пари на калпак, държавни петролни компании и нови незащитими дългове – не просто не си помагат управляващите, ами размиват концептуално всяка разлика между тях и „алтернативата“ им вляво.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ