fbpx

Оптимизъм при неясно бъдеще или кой носи светлото бъдеще

Време за четене: 9 мин.

В книгата „От нула до едно“, американският предприемач от немски произход и рисков капиталист Питър Тийл, с моментно състояние към октомври 2021 от 6.9 милиарда щатски долара (1), съосновател на PayPal, Palantir и Founders Fund (Founders Fund е първият външен инвеститор във Facebook и SpaceX (2)), определя четири типа подход към бъдещето на държавите: песимизъм при дефинирано бъдеще; песимизъм при недефинирано бъдеще; оптимизъм при дефинирано бъдеще и оптимизъм при недефинирано бъдеще. (4)

Peter Thiel, Fortune Live Media Flickr under a CC BY-SA 2.0  license.

Типовете подход

Песимизъм при дефинирано бъдеще: Пример е Китай, социалистическото правителството развива страната при дефинирано бъдеще, защото има програма за развитие, копирана от САЩ и я следва неотлъчно, но песимизъм по отношение на това, че Китай осъзнават, че са зависими по отношение на достъп до морските търговски пътища, доставка на суровини, външен пазар, а фактът че ползват чужда програма за развитие наслагва в съзнанието на самите китайци, че вече използват нещо остаряло като подход, като целият свят вярва, че Китай ще завладеят света, но самите китайци са убедени, че това няма да стане. (4)

Песимизъм при недефинирано бъдеще: Като пример може да се даде Европа и Европейския съюз, който няма решение на кризите в съюза, а само реагира на случващите се събития. Без план за действие и развитие, бъдещето е недефинирано, а редицата от фундаментални проблеми, които пристискат Европа последните десет години, излизането на Великобритания от ЕС, а напоследък проблемът с електроенергията, рисуват песимистична картина. (4)

Оптимизъм при дефинирано бъдеще: В САЩ през последните четиридесет години, между 1980та и 2020та, най-конвертируемият подход сред завършилите училище е да запишат колеж, което им осигурява неограничена възможност за бъдеща работа на огромния американски пазар, като това им гарантира, че те няма да останат без работа и един постоянен висок доход, който би им позволил да обслужват нисколихвените си кредити за къща, коли и висок стандарт на живот. Последните четиридесет години в САЩ животът на младите е предначертан, дефиниран, като бъдещето е оптимистично и светло, но мнозинството хора живели в този период никога не биват изваждани от зоната им на комфорт, повече от това да завършат университет и работят от девет до пет, като финансисти, юристи, лекари или чиновници, като по този начин най-доброто от тях никога не бива извадено и показано. (4)

Оптимизъм при недефинирано бъдеще: Не можем да говорим по-горе за оптимистично и светло бъдеще с минимални усилия от страна на хората, без да установим, че преди него е съществувал оптимизъм при неясно бъдеще или инженерен подход към бъдещето (4) на дадената държава, когато правителството поощрява и субсидира вижданията на всички, които искат да приложат знанията, уменията и идеите си на практика, като резултатът може да не е като очаквания, но политиката е, че дори част от идеите да се реализират, това би променило бъдещето. Оптимизъм, защото всяка една идея представена като програма, получава подкрепа и финансиране, като потенциален успешен проект, въпреки че резултатът може да не е според очакваното – не е дефиниран, а тепърва предстои да се докаже на практика. Най-ярък пример, за такъв период на оптимизъм при недефинирано бъдеще или инженерен подход към бъдещето, започва отново в Щатите от края на Втората световна война (1945 г.) и достига своя апогей през седемдесетте години на същия век, като наследството, което този период оставя е оптимистично, светло и мирно бъдеще, със средни усилия от страна на хората. (4)

За да остане периодът между Втората световна война и 1980 г, като емблематичен по отношение на развитието на дадена държа е редно да погледнем предисторията и след това стълбовете, които съграждат просперитета на най-големия политически играч на XX и XXI век.

Предистория – Голямата депресия в САЩ

В хилядолетната световна история, сентенцията която често се приписва на Чингиз Хан, че тежките времена раждат силни хора, силните хора раждат лесни времена, лесните времена раждат слаби хора, а слабите хора раждат трудни времена, се е потвърдила нееднократно, като периодът преди Втората световна война в САЩ е много труден. Той започва от края на 70те години на XIX век, като тогава финансовата система се развива в рамките на оскъдно количество пари, като това е благоприятно за спестяванията и лихвите, но ограничава потреблението на стоки и кредитирането. С нарастване на броя на населението в големите градове на САЩ, както следствие на миграцията, така и заради повишената раждаемост, ниското заплащане прави все по-труден живота на имигрантите. Колкото повече нарастват инвестициите в предприятията, толкова повече се покачват цените и намалява възможността на работниците да купуват стоките, които се произвеждат.

В резултат на това през 1929 г. настъпва т.нар. Голяма депресия, като консуматорите не разполагат с пари, за да купуват продуктите от които се нуждаят, поради което фабриките, произвеждащи тези стоки, са принудени да правят съкращения, защото нямат нужда от продукция, която не може да бъде продадена. Доскорошната формула за просперитет на американския народ – работа и пестеливост при „златно покритие“ на долара, довеждат страната до икономически колапс, като правителството не е в състояние да повлияе на резултатите от тези макроикономически сили. Край на голямата депресия не слага т.нар. „Нов курс“ на Рузвелт, а Втората световна война, която развързва ръцете на правителството да харчи средства и създава работни места, като най-много след Втората световна война, като държавен глава, от това се възползва Дуайт Айзенхауер.

Промяната и нейните изпълнители

Ако се чудите какво общо може да се намери между Дуайт Айзенхауер, 34-ят президент на САЩ, „американските научни кадри“, „наследниците“ (5) и „Централните щати“ (6), отговорът може да намерите в сп. Тайм и неговата класация Мъж на годината, като Айзенхауер е два пъти мъж на годината в тази класация, а другите призьори са представителства на части от обществото, които имат огромна заслуга за построяването на безоблачното бъдеще.

Дуайт “Айк“ Айзенхауер, републиканец, 34-ят президент на САЩ, за първи път е Мъж на годината на сп. Тайм през 1944, когато по време на Втората световна война е главнокомандващ Съюзническите сили в Европа при операция Овърлорд (Десанта в Нормандия). След като се завръща като национален герой в САЩ през 1953 г. е избран за президент, като неговото управление се характеризира с няколко неща, считани за емблематични за неговото управление.

Айзенхауер вярва, че икономика, която се опира на частното предприемачество, трябва да се саморегулира и затова не се фокусира върху много държавни регулации. Айзенхауер също така назначава кабинет, съставен от множество бизнесмени, като им дава широки правомощия за действие и създава благоприятна почва за развитие на бизнеса. Айзенхауер подкрепя и подписва законопроекта, който разрешава системата за междущатски магистрали през 1956 г. Той оправдава проекта чрез Закона за федерална помощ за магистралите от 1956 г. като съществен за американската сигурност по време на Студената война, като това е най-голямата обществена програма в историята на страната. Тези две негови действия подпомагат вътрешната търговия и поставя основите на огромния вътрешен пазар на САЩ. Айзенхауер става Мъж на годината на сп. Тайм отново през 1959 в края на втория си мандат като президент.

„Американските учени“, спечелили приза на сп. Тайм през 1960 г., изиграват съществена роля в развитието на САЩ, като в периода до двадесет години след Втората световна война се появяват фундаментални открития, на които бива намерено широко приложение в практиката, като ролята на гените в регулирането на биохимичните събития в клетките и микробната генетика, разработва се мехурната камера, използвана във физиката на субатомните частици, създава се изкуствен интелект, появяват се разработки в инерционната навигация, патентоват се ваксините за полиомиелит и дребна шарка, разработва се радиовъглеродно датиране, процес който революционизира археологията и палеонтологията, разработва се ядрено-магнитния резонанс, транзистора, лазера, космическите сателити, синтезират се сложни природни продукти, като хинин, холестерол, кортизон, стрихнин, лизергинова киселина, резерпин, хлорофил, цефалоспорин и колхицин. Тези открития променят завинаги американската визия за просперитет и моделират бъдещите им виждания за иновативна бизнес среда.

„Наследниците“ (5) или поколението родено от 1946 до 1964 г., по време на Бума на бебетата след Втората световна война са призьор на сп. Тайм през 1966 г, като по този начин заявката е окуражаване на децата на предхождащото т.нар. Тихо поколение, да бъдат активни в социалния живот и амбициозни в работата, защото те са поколението, което трябва да довърши започнатото и реализира икономическия и технологичен успех. Вниманието е насочено към тях, защото за разлика от „Най-великото поколение“ (7) (1901 г. и 1927 г.), оформено от Голямата депресия и Втората световна война, което тежките времена възпитават в способно поколение, което стартира промяната, „Наследниците“ нямат такъв дразнител, които да ги изважда от зоната им на комфорт за да са психологически настроени за промяна на живота.

„Централни щати“ (6) е не само разговорен термин за сърцето на Съединените щати, особено културните селски и крайградски райони на Долния Среден Запад, състоящ се от Охайо, Индиана, Айова, Мисури, Небраска, Канзас, Илинойс. Но Средна Америка обикновено се използва както като географски, така и като културен етикет, което предполага хора от средна или по-висока средна класа, евангелисти или протестанти и обикновено европейски американци или от общ северноевропейски произход, особено англосаксонски протестанти, шотландци или с германски произход. Средна Америка е в контраст с по-прогресивните в културно отношение градски райони на страната, особено тези на източното и западното крайбрежие. Консервативните ценности, считани за типични за централните щати, са т.нар. семейни ценности, на които до голяма степен се отдава създаването на самите Съединени Щати и типични за пуританите. През януари 1970 г. сп. Тайм поставят на корицата си абстрактно изображение на мъж и жена, представящи Средна Америка, като заместител на годишната им награда Мъж на годината. Издателят Рой Ларсен пише, че това мълчаливото мнозинство е мощна настоятелна сила в американското общество, като Ларсен призовата за припомнянето на консервативните семейни ценности.

Заключение:

От всичките маркирани четири типа подход към бъдещето, на три от тях сме свидетели на държавно ниво в днешно време. Като примери са Китай, където ползват остарели програми на развитие, съчетани с амбиция за световна сила, което няма да се случи, Европа съществуваща при несъществуването на единна цел на ЕС и ясна програма на развитие, а САЩ в момента е достатъчно добре икономически държава, че работа на заплата е също толкова добра алтернатива, като стартиране и управление на собствен бизнес, като сравнението доходи – качество на живот – данъци, трудно карат средностатистическия американец да излезе извън зоната си на комфорт и да се отдаде на изграждане на бизнес вързан с лишения, недостатъчна подкрепа от правителството и труд.

Изчезналият и забравен четвърти тип подход, характеризиращ се с почти саморегулиращата се икономика, по-ниските данъци за бизнеса, инвестиции от правителството във всякакви научни открития, възпитание на подрастващите в традиционните семейни ценности, за момента на държавно ниво е само в историята, освен на едно място в света, където все още следват този подход, превърнал рисковите капиталисти и инвеститори, в най-състоятелните хора в света, а Силициевата долина последните двадесет години, като пример за модерния прогрес.


Източници:

1. https://www.bloomberg.com/billionaires/profiles/peter-a-thiel/

2. https://www.latimes.com/business/technology/la-fi-tn-who-is-peter-thiel-20180215-story.html

3. https://www.businessinsider.com/paypal-mafia-members-careers-elon-musk-peter-thiel-reid-hoffman-2019-11#thiel-went-on-to-cofound-founders-fund-a-venture-capital-firm-that-has-helped-launch-companies-like-spacex-and-airbnb-2

4. Книгата „От нула до едно“ автор Питър Тийл

5. https://en.wikipedia.org/wiki/Baby_boomers

6. https://en.wikipedia.org/wiki/Middle_America_(United_States)

7. https://en.wikipedia.org/wiki/Greatest_Generation

8. https://en.wikipedia.org/wiki/Lost_Generation

Споделете чрез

Предишен

Следващ