fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Време за четене: 5 мин.

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те са излъчили, Конституцията на Република България продължава да е едновременно както процедурен наръчник как следва да протече един процес по преход на власт, така и своеобразна защита пред опитите една криза да бъде използвана по такъв начин, по който държавното устройство на страната да бъде фундаментално изменено.

Последните политически събития отново повдигнаха много въпроси – може ли министър-председател да подаде оставка, но правителството да остане? Може ли да има нов кабинет в рамките на текущия парламент? Кога президентът назначава служебно правителство и има предсрочни избори? Ключът към отговора на всички тези въпроси се крие в няколко разпоредби на действащата конституция и в едно решение на Конституционния съд от 1992 г.

Съставянето на всяко ново правителство се осъществява по реда, който е определен в чл. 99 от Конституцията. Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 г. на Конституционния съд този ред се прилага както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, т.с. при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратят правомощията на Министерския съвет в условията на чл. 111, ал. 1 КРБ. Тази хипотеза се прилага и в условията на чл. 112, ал. 2 КРБ – когато оставката на Министерския съвет е подадена след поискан, но неполучен вот на недоверие от Народното събрание.

В текущите работни условия имаме следната хипотеза – възможно оттегляне на действащ министър-председател, но запазване на действащата политическа конфигурация. Ако вземем това като фактическа основа, то следва да отбележим няколко нормативни разпоредби, които предопределят какво ще се случи.

В чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ се посочва, че правомощията на Министерския съвет се прекратяват с приемане на оставката на МС или на министър-председателя. Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет (т.н. фигура на „правителство в оставка“). Следователно, дори само министър-председателят да подаде оставка, това ще доведе до оставка на целия кабинет и ще задвижи различна конституционна процедура (вече посочената по-горе – чл. 99 КРБ), която трябва да даде на страната ново редовно правителство или служебен кабинет до провеждане на парламентарни избори.

Съгласно чл. 99, ал. 1 КРБ президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Кандидатът за премиер има седемдневен срок да напрaви това – да предложи състав на Министерски съвет (чл. 99, ал. 2 КРБ). Ако той не успее да го направи, или ако най-голямата парламентарна група откаже да приеме мандата, президентът възлага формирането на правителство на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател (отново в 7-дневен срок). Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в същия срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Следващата парламентарна група не зависи от нейната численост и се определя по усмотрение и преценка на държавния глава. Тази правна фигура се нарича „проучвателен мандат“.  Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 КРБ. Актовете, с които се произнася президентът по тези въпрос, са укази.

Конституционният съд е подчертал в решението си от 1992 г., че възлагането на тези правомощия от страна на Конституцията на президента подчертават неговата посредническа и обединителна роля. Следващият същински етап е съставяне на правителството, което се образува по решение на Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 6 КРБ чрез избор на министър-председател и по негово предложение – на останалия състав на правителството. Обвързаността на избора на министър-председател и предлагането от него на състав на Министерския съвет съгласно практиката на Конституционния съд представлява и идеята, върху която е изградена и уредбата на прекратяване на правомощията на правителството – оставката на министър-председателя „влече“ след себе си оставка на кабинета.

Редно е да се кажат няколко думи по повод служебното правителство.

То се образува след изчерпване на процедурата по чл. 99 КРБ. Началото му се поставя с указ на президента за неговото назначаване, а краят му се поставя с избиране на ново правителство от новоизбраното Народно събрание. Служебното правителство в рамките на общата компетентност по чл. 105, ал. 1 КРБ е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. То има всички правомощия по Глава 5 от КРБ, които се предоставят на редовен Министерски съвет. Президентът има право да прави промени в неговия състав в рамките на мандата му. В решението от 1992 г. Конституционният съд е казал, че забрана за това Конституцията на предвижда – президентът може да променя свободно структура и състав.

Начина на формиране на правителството в рамките на действащата конституционна процедура акцентира на водещата роля на държавния глава в лицето на президента и на Народното събрание. Процедурата цели едновременно да не допусне концентрация на правомощия или възникване на ситуация на неуправляемост в страната, когато тя няма правителство, излъчено и действащо в съответствие с българската конституция. Тя държи отговорна едновременно политическите представители в лицето на партиите, които се намират в НС, както и човекът, който трябва по конституция да олицетворява единството на нацията – президентът на Републиката – и който независимо своите политически предпочитания да се съобразява с действащите разпоредби на основния закон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ