НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Ostpolitik отново?

Време за четене: 4 мин.

През 1969 г. социалдемократическата партия (СДП) на Германия дойде на власт за първи път от създаването на Западна Германия в периода след Втората световна война. Преди това, на своя конгрес през 1959 г. в Бад Годесберг тя се бе отказала от голяма част от традиционната си марксистка идеология, което я правеше политически приемлива. Въпреки това, макар вече да не зовеше към революция и експроприация на капиталистите, тя несъмнено беше партия на левите с определено различни идеи за това как да се справи с комунистическия тоталитаризъм, а не с тези с консервативното правителство на Аденауер. В ясна последователност тя въведе своята Ostpolitik /източна политика/– политика, основана върху самозалъгването –концепцията на Wandel durch Handel (промяна чрез търговия). По същество тази концепция гласи, че ако някой търгува със Съветския съюз, Източна Германия или друга подобна страна и им даде технологии и заеми, често на преференциални условия, те, на свой ред биха станали по-склонни към политика на разведряване и спазване на човешките права.

Никога не е имало доказателства, че Ostpolitik има някаква реална основа, да не говорим за осезаем успех, но в случая това няма никакво значение, защото през 1981 г. в Съединените щати на власт идва човек, който изобщо не се интересуваше от това да направи „империята на злото“ по-приемлива, а целеше нейното унищожение. Когато всичко вече беше казано и направено, президентът Роналд Рейгън, по думите на видния съветски функционер Валентин Фалин, „започна надпревара във въоръжаването, което доведе Съветите до техния провал“. И така, вече нямаше Съветски съюз, Източна Европа бе освободена, а Германия се обедини не поради, а въпреки фалшивата Ostpolitik на социалистите.

Това, разбира се, е минала история засега, но историята има неприятната склонност да се повтаря, ако не сме си взели поуки от нейните уроци. СДП отново е на власт чрез „голяма коалиция“ с християндемократите на Меркел и нова версия на Остполитик отново е на дневен ред. Преди време, последният канцлер на СДП, Герхард Шрьодер (1998-2005 г.), верен на себе си, стана платен лакей на Путин като председател на борда на „Северен поток“ и „Росснефт“, което му спечели определението „политическа проститутка“ от тогавашния ръководител на Комитета по външни връзки на американския Конгрес, демократа Том Лантос.

Оттогава всички усилия за подлагане на Шрьодер на санкции от страна на украинците и на други страни заради неговото жалко предателство на западните интереси се сблъскваха с отпор от страна на германското правителство. Междувременно Путин се старае да удвои капацитета на „Северен поток 2“, заобикаляйки Украйна и Източна Европа, докато Ангела Меркел и нейният министър на икономиката Петер Алтмайер продължават безсрамно да твърдят, че това е просто частен, търговски проект, надсмивайки се по този начин на твърдението, че християндемократите (ХДС) са все още консервативна партия.

На социалистите бе дадено управлението на външната политика през по-голямата част от мандата на голямата коалиция и те го използваха успешно, провеждайки про-руска и антиамериканска политика. Освен че са силни поддръжници на „Северен поток 2“, те се противопоставиха и на по-строгите санкции срещу Русия, обвиниха Украйна в опит да вкара Германия във война с Русия, както и разкритикува остро президента Тръмп за умишлено подкопаване на западната сигурност.

За съжаление, както за тях, така и за Германия като страна, тази изтъркана версия на Ostpolitik е малко вероятно да бъде по-успешна от предишната. Главната предпоставка за преференциалните доставки на газ от Русия за Германия и Северен поток 2 се основава на непрекъснато насажданата пропаганда на Кремъл и Берлин, че руският газ е и винаги ще бъде много по-евтин от американския втечнен природен газ (LNG). Според руския енергиен министър Александър Новак цените на руския газ, например, ще останат поне с 30%-40% по-ниски от ВПГ. Не след дълго това негово твърдение бе опровергано. Цените на втечнения природен газ паднаха рязко през март 2019 г. – до около 50% от това, което бяха в Азия и Европа (4,375 долара/милион BTU-британски топлинни единици) към 26 март 2019 г., което е с почти една трета по-малко от очакваната цена от $ 6,40/ MM BTU, която  европейските купувачи ще дадат за руски газ през 2019 година. Пазарите, разбира се, се променят, и няма гаранция, че тези ниски цени ще се запазят, но много наблюдатели очакват износа на „Газпром“ при сегашните пазарни условия да спадне рязко, както и новата германска Ostpolitik, базирана върху тях.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!