НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Ostpolitik отново?

Време за четене: 4 мин.

През 1969 г. социалдемократическата партия (СДП) на Германия дойде на власт за първи път от създаването на Западна Германия в периода след Втората световна война. Преди това, на своя конгрес през 1959 г. в Бад Годесберг тя се бе отказала от голяма част от традиционната си марксистка идеология, което я правеше политически приемлива. Въпреки това, макар вече да не зовеше към революция и експроприация на капиталистите, тя несъмнено беше партия на левите с определено различни идеи за това как да се справи с комунистическия тоталитаризъм, а не с тези с консервативното правителство на Аденауер. В ясна последователност тя въведе своята Ostpolitik /източна политика/– политика, основана върху самозалъгването –концепцията на Wandel durch Handel (промяна чрез търговия). По същество тази концепция гласи, че ако някой търгува със Съветския съюз, Източна Германия или друга подобна страна и им даде технологии и заеми, често на преференциални условия, те, на свой ред биха станали по-склонни към политика на разведряване и спазване на човешките права.

Никога не е имало доказателства, че Ostpolitik има някаква реална основа, да не говорим за осезаем успех, но в случая това няма никакво значение, защото през 1981 г. в Съединените щати на власт идва човек, който изобщо не се интересуваше от това да направи „империята на злото“ по-приемлива, а целеше нейното унищожение. Когато всичко вече беше казано и направено, президентът Роналд Рейгън, по думите на видния съветски функционер Валентин Фалин, „започна надпревара във въоръжаването, което доведе Съветите до техния провал“. И така, вече нямаше Съветски съюз, Източна Европа бе освободена, а Германия се обедини не поради, а въпреки фалшивата Ostpolitik на социалистите.

Това, разбира се, е минала история засега, но историята има неприятната склонност да се повтаря, ако не сме си взели поуки от нейните уроци. СДП отново е на власт чрез „голяма коалиция“ с християндемократите на Меркел и нова версия на Остполитик отново е на дневен ред. Преди време, последният канцлер на СДП, Герхард Шрьодер (1998-2005 г.), верен на себе си, стана платен лакей на Путин като председател на борда на „Северен поток“ и „Росснефт“, което му спечели определението „политическа проститутка“ от тогавашния ръководител на Комитета по външни връзки на американския Конгрес, демократа Том Лантос.

Оттогава всички усилия за подлагане на Шрьодер на санкции от страна на украинците и на други страни заради неговото жалко предателство на западните интереси се сблъскваха с отпор от страна на германското правителство. Междувременно Путин се старае да удвои капацитета на „Северен поток 2“, заобикаляйки Украйна и Източна Европа, докато Ангела Меркел и нейният министър на икономиката Петер Алтмайер продължават безсрамно да твърдят, че това е просто частен, търговски проект, надсмивайки се по този начин на твърдението, че християндемократите (ХДС) са все още консервативна партия.

На социалистите бе дадено управлението на външната политика през по-голямата част от мандата на голямата коалиция и те го използваха успешно, провеждайки про-руска и антиамериканска политика. Освен че са силни поддръжници на „Северен поток 2“, те се противопоставиха и на по-строгите санкции срещу Русия, обвиниха Украйна в опит да вкара Германия във война с Русия, както и разкритикува остро президента Тръмп за умишлено подкопаване на западната сигурност.

За съжаление, както за тях, така и за Германия като страна, тази изтъркана версия на Ostpolitik е малко вероятно да бъде по-успешна от предишната. Главната предпоставка за преференциалните доставки на газ от Русия за Германия и Северен поток 2 се основава на непрекъснато насажданата пропаганда на Кремъл и Берлин, че руският газ е и винаги ще бъде много по-евтин от американския втечнен природен газ (LNG). Според руския енергиен министър Александър Новак цените на руския газ, например, ще останат поне с 30%-40% по-ниски от ВПГ. Не след дълго това негово твърдение бе опровергано. Цените на втечнения природен газ паднаха рязко през март 2019 г. – до около 50% от това, което бяха в Азия и Европа (4,375 долара/милион BTU-британски топлинни единици) към 26 март 2019 г., което е с почти една трета по-малко от очакваната цена от $ 6,40/ MM BTU, която  европейските купувачи ще дадат за руски газ през 2019 година. Пазарите, разбира се, се променят, и няма гаранция, че тези ниски цени ще се запазят, но много наблюдатели очакват износа на „Газпром“ при сегашните пазарни условия да спадне рязко, както и новата германска Ostpolitik, базирана върху тях.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!