НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Време за четене: 3 мин.

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност – както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления му спечелиха репутацията на най-либералния наследник на престола на Св. Петър досега. Изявленията на папата за исляма, за мигрантските вълни към Европа, както и по редица социални и ценностни въпроси, разделящи съвременното общество му спечелиха предимно овации в либералното ляво и несъгласия в консервативното дясно.

Папата направи безпрецедентно толерантни изказвания за хомосексуализма, като посъветва родителите на хомосексуални деца да проявят разбиране, а не осъждане. На среща с хомосексуален мъж папата му каза, че Бог така го е създал и в това няма нищо нередно. Дошъл на папския престол от Латинска Америка Франциск донесе във Ватикана и забележим антикапиталистически патос – култивиран от “теологията на освобождението”. Самото име, което понтифексът си избра – Франциск – показа неговото намерение да бъде застъпник преди всичко за бедните и онеправданите.

Тези позиции на папата, както и харизматичното му присъствие в българския обществен живот за два дни през май го превърнаха в любимец на стотици хиляди българи, зажaдняли за духовен пример и духовно лидерство. Папата обаче се превърна и в герой за … агностичната и атеистична либерално-прогресистка общност, която видя у него потвърждение за своето дълбоко убеждение, че от Европа идват положителните неща – дори и от Ватикана, за сметка на ретроградното влияние на изтока и Москва, сковало Синода и българския духовен живот в мрака на едно продължаващо Средновековие. Кой би предположил, че една църква – пък макар и католическата – ще си спечели толкова суперативи от тези, за които християнството е отживелица от епохата преди Просвещението и лаицизма.

Но Бог е създал човека и света, и за изпитание – не само за радост и празненство. Отхвърлянето на “джендър теорията” от Франциск и квалифицирането ѝ като опит да се унищожи природата потопи неговите проятели-прогресисти – поне в България в тъга, недоумение и раздразнение. Провидя се “огромна опасност тази позиция да бъде използвана за атака срещу всякакви сексуални малцинства…” Ах, какъв лош папа – отказва да признае всеобхото човешко право на произволна деконструкция на света и на реконструирането му по правилен прогресивистки модел. Отказва да провиди “джендър теорията” като ценна прогресивна практика, съвсем задължителна за човечеството по пътя към светлото му бъдеще.

Всъщност папа Франциск – независимо от това къде какво говори – безспорно има християнска визия за човека и света, която не може да се вмести в прокрустовото ложе на мултикултурните екпериментатори с бъдещето. Човекът е Божие творение, което има тяло, психика, житейски път и смисъл на съществуването си, които са неотделими от една по-мащабна мисия, отколкото се съдържа в неговия живот тук на земята. От тази гледна точка, природната обусловеност на човешкото същество не е реалност, която може да бъде променяна чрез произвола на модата – включително идеологическата мода на “третата вълна” на феминизма. И хомосексуалността, и транссексуалността и всички други феномени на човешкия живот са част от едно творение, което се манифестира в два основни модуса – два пола. Техните социални проявления еволюират, но не преминават границите на определеност от своя Създател.

Като Божие творение всеки човек – независимо от това като какъв се определя – има правото на достойнство, свобода на самоосъществяване и защита от поругание. Слава Богу, нашата цивилизация вече е в състояние да гарантира тези права. Но тези гаранции са условни и зависят от условията на обществено развитие, за да бъдат гарантирани. Знаем добре какво се случва когато една поредна “най-прогресивна” идеология започне да налага задължителен ред в услуга на “светлото бъдеще”. Права имат всички – категорично! “Джендър мейнстрийминг-ът” е по желание – не е задължителен. Не само защото папата го казва…

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!