Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с една идея по-добри доходи и съответно една идея по-заети родители, марихуаната е част от субкултурните трендове, начин на младият човек да (не) открие границите на личността си или просто да покаже несъгласието си с възприетите от обществеността норми.
В либералният политически дискурс легализацията се обсъжда както от лява, така и от дясна перспектива, като по този начин всяка една идеология или идейно течение се стреми да бъде възможно най-актуално и примамливо за младите хора. Настрани обаче от политическите и обществените ползи, негативи и аспекти на подобна стъпка, то има поне три сериозни възражения срещу употребата на марихуана (била тя законна или не), които не бива да бъдат пренебрегвани:
- Медицинско възражение – Сълзливите и сякаш нерядко скалъпени истории за хора, болни от ужасяващи онкологични заболявания в последната си фаза или пък множествена склероза, успяващи да намерят някаква утеха в обезболяващите способности на марихуаната са пословични. Те са неизменна част от аргумента на защитниците на легализацията и се опитват да прибягнат до емоционално въздействие над противниците на тази кауза, като свеждат всички възможни случаи на употреба на марихуана до точно този изключителен вид – логическо заблуждение, познато и като „сламен човек”. Всъщност при подобна употреба се прави компромис с негативните свойства (особено онези, проявяващи се в дълготраен план) с цел краткосрочно обезболяване. Когато говорим за легализацията на марихуаната, ние не говорим за употребата ѝ за медицински цели, а за свободното ѝ използване от предимно млади хора – такива на които предстои да имат семейства и да учат в университет, да намерят своето професионално поприще и място в живота. Продължителната употреба на „тревата” без съмнение въздейства негативно върху личността и върху присъщите й волеви процеси.
Според изследване[1] на авторитетната американска Академия на науките ,инженерството и медицината от миналата 2018 година, използвайки всички налични до момента данни, наред с често споменаваните положителни ефекти, честата употреба на канабис може да доведе до влошаване на психологическото здраве на потребителите, засилване на риска от биполярно разстройство, депресия и мисли за самоубийство. Употребата на марихуана увеличава риска от психози и отключване на шизофрения.
Списъкът с възможни заболявания, които употребата на канабис може да предизвика включва още онкологични заболявания, респираторна болест и други. Някои от въздействията са потвърдени от експерти многократно, а другите – все още в процес на изследване. Но дори да говорим само за вторият тип, то рискът от увреждане на здравето при редовна употреба на канабис все пак съществува.
- Психологическо възражение – Биохимичното влияние, което това растение има върху човешкото тяло дава своето най-силно отражение, естествено, върху човешката психика. Увреждайки тялото си, ние увреждаме и душевността си. Негативното въздействие от дълготрайна употреба на марихуана включва пословичните забавени реакции, неадекватният смях и раздразнителност, а продължителното излагане на човешкото съзнание в подобни състояния е сравнимо (макар и грубо) с перманентно пиянство. Тези фактори, особено (но и не само) в съчетание със субкултурен начин на живот водят до социална изолация и девиантно поведение. Това е възможно както при по-младите и неукрепнали личности, така и при вече развити и утвърдени такива. В психологията и криминалистиката се използва и терминът „деликвентност”[2], който обозначава цялото многообразие от противообществени и неморални постъпки, които се извършват от малолетни и непълнолетни лица. Съществуването на тази категория в науката е пряко доказателство за обективното зловредно въздействие при употребата на марихуана. Налични са редица академични изследвания, които доказват взаимовръзката.
- Социологическо възражение – Своеобразна комбинация от предходните две възражения. Когато употребата на марихуана въздейства негативно върху нашето тяло или върху нашата психика (или върху двете в комбинация), то е неизбежно и това въздействие да даде своето отражение върху нашите социални взаимоотношения. Изграждането на позитивна и отговорна личност е неизменно свързано с дисциплината и самоограниченията, а лесният път на удоволствията винаги води до пропадане – мъдрост стара, колкото и света. Оправданията на защитниците на легализацията, че някой е бил „предразположен” към негативното въздействие по правило удобно пропускат самото негативно въздействие като първопричина на получилият се проблем. Дори и въздействието от редовна употреба на марихуана в други случаи да не е изцяло фатално, то отражението, което дава „тревата” върху човешката личност е видимо във всеки от случаите и би могло да бъде добра причина за кариерни или житейски несполуки – проблеми в семейството, развод с обичан партньор, самовглъбяване, зависимости, загуба на работното място поради влошена памет и неспазване на работният график и прочие.
Разбира се, при четене следва да се има предвид популярният характер на този текст и липсата на научни препоръки на авторът му. Настоящият текст няма как и не може да бъде нито достатъчно изчерпателен, нито затварящ дебата. При всяко положение обаче представените възражения срещу употребата на марихуана са реално съществуващи в научната общност, но сякаш често остават в страни от публичността поради нечии частни и лобистки интереси. Надеждата на автора е, че с написването на настоящият текст ще се постави началото на истинското обсъждане на проблемът с употребата на марихуана (и не само) в нашето общество и на произволните твърдения на пиари, кандидат-политици и лобисти ще се гледа една идея по-критично.
