Преди няколко дни Русия обяви, че налага забрана за влизане в страната на европейски официални лица (от държавите-членки и от институциите на ЕС). Мярката е реципрочна на наложените от Евросъюза санкции във връзка с разкритията около отравянето на руския опозиционер Алексей Навални.
Напрежението между Брюксел и Москва ескалира успоредно с разкриването на подробности за инцидента с Навални по-рано тази година. Популярният критик на Кремъл бе приет по спешност в руска болница на 20 август със симптоми на отравяне, а два дни по-късно бе транспортиран за лечение в Германия.
От берлинската болница “Шарите” заявиха, че в организма на лекувания в нея Алексей Навални са открити следи от нервнопаралитичната отрова “новичок”. Това бе потвърдено и от лаборатории във Франция и Швеция.
Съвместно журналистическо разследване на британския “Белингкат”, руския “Инсайдър”, немския “Шпигел” и Си Ен Ен излезе с публикация, в която се твърди, че операцията по отравянето на Навални е координирана от Института по криминалистика към руските тайни служби ФСБ. Посочени бяха и имената на конкретни лица, въвлечени в операцията, които са свързани с руските служби.
Самият Навални пък обяви, че е открил един от хората, изпълнили операцията, и е разговарял с него. В телефонен разговор последният е признал за отравянето. Според руския блогър гласовият анализ ще докаже, че човекът е сътрудникът на ФСБ Константин Кудрявцев.
Москва отхвърля обвиненията и твърди, че става дума за планирана провокация. А журналистическото разследване просто легализира тезите на западни разузнавателни централи. Самият руски президент Владимир Путин каза на пресконференция, че ако службите са искали да убият Навални, просто щяха да го сторят.
Позицията на берлинската клиника обаче звучи достоверно. Ако данните за наличие на новичок бяха фалшификат, едва ли биха идвали тъкмо от Германия – държавата, която няма интерес от изостряне на отношенията си с Кремъл покрай реализацията на проекта “Северен поток 2”. Още повече, нейната теза бе потвърдена и от две други места.
От друга страна е интересно защо руските служби отново залагат на новичок – отрова, която вече два пъти се доказа като недостатъчно ефективна. Първият случай бе опита за отравяне на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания. Вторият – опитът за покушение срещу българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев.
След инцидента с Навални новичок окончателно се утвърди като неефективен препарат за отравяне на човек. За разлика от Полоний 210 например, който преди 14 години отне живота на Александър Литвиненко (отново във Великобритания). Някак си по-логично звучи наистина руските служби да не са целяли да ликвидират Навални, а само да го извадят от строя. Или не са предвидили сценарий, при който опозиционерът бива транспортиран в болница извън Руската федерация?
Независимо от всичко влошаването на отношенията между ЕС и Русия е налице. А Алексей Навални не е чак толкова голяма миза в тези отношения.
Наивно е да се мисли, че Брюксел разглежда Навални като “своя човек” в Русия и евентуална алтернатива на Путин. Блогърът е яростен критик на сегашната власт в Кремъл, но в никакъв случай не може да се нарече “прозападен” или удобен за ЕС. Достатъчно е само да припомним, че Навални подкрепи анексирането на Крим, което продължава да е основен проблем в отношенията между Москва и Брюксел. А ако някой възлага надежди за демократизация и либерализация на Русия именно чрез Навални, това говори само и единствено за неговата геополитическа неадекватност (на възлагащия надежди, не на Навални). Самият опозиционер е наясно и в прав текст казва, че действията на Запада са продиктувани не от персонална грижа за него, а заради принципната позиция, че използването на химически оръжия е недопустимо.
Аналогичният случай “Скрипал” от преди няколко години доведе до сериозни последствия – редица държави експулсираха руски дипломати, а Москва отвърна с реципрочни мерки. Говореше се дори за бойкот на Световното първенство по футбол през 2018 г., чийто домакин бе Русия. Нещо, което естествено не стана факт (единствено Исландия извърши дипломатически проформа акт, но не спря отбора си от турнира), тъй като влиянието на футбола върху политиката е много по-голямо, отколкото обратното.
През втората половина на отиващата си година отношенията между ЕС и Русия бяха белязани от случая “Навални”. Нещо повече, развитието на този казус засенчи дори търговските преговори, свързани с Брекзит. Но докато в крайна сметка между Лондон и Брюксел се стигна до споразумение, то по всичко личи, че 2021 година ще стартира с много напрежение по оста Брюксел – Москва. Напрежение, породено от отравяне на отношенията с новичок. Остава да видим има ли противоотрова…
