fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Пътят на България към еврозоната

Време за четене: 4 мин.

За или против влизането на България в еврозоната? Въпрос, който отново е „на масата“ на общественото внимание. Това е добре, защото от стабилната покупателна сила на парите зависи устойчивото развитие на икономиката. Без консервативна паричната политика не е възможно да се поддържа ценова стабилност, ефективна бизнес калкулация, натрупване на капиталови блага и съответно генериране на добавена стойност в икономиката.

От 1 юли 1997 г. паричната система у нас функционира в рамките на валутен борд. Причината за въвеждането на подобен рестриктивен паричен режим беше тоталната катастрофа в управлението на паричната политика от страна на БНБ, причинила хиперинфлация, тежка банкова криза и блокиране на икономическата активност. Събитията в периода между 1995-1997 г. са доказателство за крайно деструктивната практика на вмешателство на политиците в паричната политика, финансирането на държавни харчове директно от централната банка и слабия/корумпиран банков надзор.

Днес парите нямат никакво реално обезпечение и тяхното създаване е изцяло административно, в ръцете на централните банки. Към днешна дата не е реалистично да говорим за парични системи, базирани на пазарни принципи, като например стоковия стандарт. Реалността дава на България три варианта: системата на валутен борд, влизане на България в еврозоната и самостоятелна парична политика.

Изборът на най-устойчивата парична система интегрира в себе си два основни компонента: икономическа ефективност и политически риск от неблагоразумни промени в паричната политика.

Теоретично, при самостоятелно провеждана парична политика БНБ може да наложи консервативно управление на паричната политика с минимални интервенции и качествен контрол. От политическа гледна точка обаче, възможностите за политически натиск са огромни. Красноречив пример за това е тежката криза от 1997 г., завършила с хиперинфлация и фалит на една трета от банковия сектор.

При сегашната система на валутен борд политиците са ограничени във възможността да злоупотребяват с управлението на паричната система. Той възпрепятства прекомерното създаване на бюджетни дефицити и съответно трупането на държавни дългове. Практиката показа, че подобна рестриктивна политика работи ефективно. Не трябва да забравяме обаче, че съществува политическият риск от административно премахване или модифициране на паричния съвет.

От политическа гледна точка, резките и рискови промени в паричната политика могат да се правят много по-лесно от една самостоятелна централна банка. Именно подобни опити на централните банки в Аржентина (80-те години), Югославия (1994 г.), Зимбабве (2008 г.), и др., завършиха с тежки парични кризи.

Както споделя проф. Хесус Уерта де Сото, с еврото като национална валута страните в еврозоната се ограничават във възможността за обезценяване на валутите си с цел покриване на дългове. Следователно, политическият риск за България от непремерени и агресивни промени в паричната политика, както това се случи в периода 1995-1997 г., намалява съществено.

Говорейки за еврозоната, основен проблем за мнозина е т.нар. морален риск – ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция и да спасява закъсали търговски банки и правителства. Примерът „Гърция“ е показателен как сметката за безпрецедентното харчене и трупане на правителствен дълг беше платена „солидарно“.Да, това е проблем. Преодоляването му се крие в реформирането и стриктното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, поддържане на стабилни държавни финанси и налагането на ясни правила при механизма за спасяване/оздравяване на закъсали банки и правителства.

Притеснения има и за разходите, които ще направим за обезпечаване на стабилизационния фонд и единния фонд за гарантиране на депозитите. Важно е да има пълна яснота в процедурите на структуриране и разходване на средствата по тези механизми. Разбира се, да поставяме националния интерес на първо място, като знаем освен какво даваме и какво и как може да използваме при нужда.

Съществуват и сериозни притеснения, че след влизане в еврозоната цените ще се повишат сериозно. Поглеждайки към последните страни, които влязоха в еврозоната подобни притеснения са напълно неоснователни. Изследвания на ЕЦБ и Евростат показват, че покачването на цените в тези страни, които се дължат на ефекта от влизането им в еврозоната, са незначителни.

Влизането на България в еврозоната носи потенциал от повишаване на кредитните рейтинги за страната и банковата ни система, повече чуждестранни инвестиции, понижаване на цената на кредита, ръст на търговията, туризма, икономическия растеж. Валутният риск за страните членки изчезва и се понижава съществено за контрагентите извън еврозоната.

Заздравяването на банковия надзор също е важна задача. Важна, както за нас, така и за страните от еврозоната. Тук си имахме КТБ, но еврозоната също си имаха Банкия, гръцки, италиански и др. банки. Следователно, усилията за изготвяне и спазване на ясни правила и регламентации за капиталова адекватност, спасителни процедури и тн. са важни взаимни приоритети.

Балансът между икономическата ефективност и политическата целесъобразност показва, че най-удачният вариант пред България е да кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Процесът до приемането на еврото ще е дълъг, което ще ни даде време да следим и да участваме в подобряването на институционалната система зад единната валута.

Еврото възпря паричния национализъм и хаоса с плаващите валутни курсове в Европа и подобри темпото и качеството на интеграцията в ЕС. Процеси, от които трябва да се възползваме и ние.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ