НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Петте ключа за портите на Либия

Време за четене: 5 мин.

Либия е страната, която се намира на първо място в Африка по доказани залежи на петрол и на пето място по такива на природен газ. При това, либийският петрол е от вида лек и “сладък” (т.е. той с по-малка плътност и по-малко количество сяра), което го прави по-евтин за добиване, преработване и транспортиране.

Когато говорим за петрол и за кореспондиращата с него инфраструктура, вниманието се насочва към Киренайка (Източна Либия). В тази част на страната се намират повече от половината от нейните петролни залежи, 80% от рафинериите и някои от най-натоварените терминали за експорт (в рамките на т.нар. либийски “петролен полумесец” – верига от крайбрежни портове, към които отиват петроло- и газопроводи от вътрешността на страната – между Триполитания и Киренайка, плюс други терминали до границата с Египет).

За да контролираш Либия обаче е необходимо нещо повече от това да владееш петролните и газови полета (разположени предимно във вътрешната част на страната) и терминалите за износ (“накацали” по крайбрежието на държавата). Петролът и терминалите са само първите два ключа, които отварят вратата към властта в бившата джамахирия. Другите два ключа са обаче са не по-малко важни. Те са Централната банка на Либия (ЦБЛ) и Националната петролна корпорация (НПК), без достъп върху които е трудно да се отключат защитните механизми на властовите порти на либийската държава.

През Централната банка на Либия минават плащанията за продажбата на природните ресурси. В обслужвани от нея сметки постъпват парите от петрола и природния газ. А когато бива правен опит ЦБЛ да бъде заобиколена, по примера на редица по-малки банки в източната част на страната, централната банка задейства защитните си механизми (например, ограничава отпускането на твърда валута към по-малките банки).

Но може би най-важното е, че ЦБЛ всъщност е и нещо като основния спонсор не само на международно-признатото правителство на Файез Сарадж, но и на местните милиции в Триполитания, които осигуряват сигурността му (например, тези от Зинтан и Мисрата). Изобщо интересен изглежда въпросът за реалната субординация в Либия, която има малко общо с официалната такава.

Затова и в известен смисъл ръководителят на Централната банка на Либия, Садик ал-Кабир, е една от най-важните и тежки фигури в страната, без която конструкцията на правителството на Сарадж много лесно може да се срути. Самият Садик ал-Кабир, който, поне в началото на промените в Либия, е бил свързан с местния клон на Мюсюлманско братство, става ръководител на банката благодарение на сегашния посланик на Либия в Турция.

Не по-маловажен е и случаят на Националната петролна корпорация, понеже тя е оторизираната компания, която има право да продава природните ресурси на страната. С този факт вече се сблъска другият амбициозен политически и военен субект в страната, ген. Халифа Хафтар, който се опита да дублира държавната петролна компания в контролираната от него източна част на страната (т.е. пробва да продава петрол през алтернативни компании), но бързо попадна под ударите на санкциите (въпреки че някои държави си затваряха очите за дейността на Хафтар).

Ако можем да обобщим, само Националната петролна корпорация има право да продава петрол и това може да става само чрез Централната банка на Либия. А сега нека добавим, че и двете – и Централната банка на Либия, и Националната петролна корпорация – са позиционирани в Триполи. В столицата на Либия се намират другите два ключа – след тези за петрола и терминалите, които гарантират контрола върху страната.

Това са част от причините за инициираната преди месец военна операция на Халифа Хафтар спрямо Триполи. Последният чудесно знае, че контролът върху петролните полета и терминалите за износ не са достатъчни, за да му гарантират властовите перспективи върху държавата.

Затова Хафтар ще се опита да сложи на масата за преговори с Файез Сарадж позициите на ръководителите на ЦБЛ и НПК (или пък ще пробва да предоговори техните политики). Той се е опитвал да прави това и друг път, но по-скоро без резултат. Сега обаче явно смята, че след една успешна кампания в началото на годината във Фeсан, където генералът временно установи контрол върху най-голямото петролно находище, Шарара, и при усилен натиск спрямо Триполи (този път не само политически, но и военен), то той ще има по-силни козове, с които да преговаря оттук насетне с Файез Сарадж.

Друг е въпросът обаче доколко Сарадж изобщо има контрол върху столицата и Триполитания. Т.е. налице е една голяма въпросителна върху това доколко той може да изпълни това, с което иначе може да се ангажира или да обещае при едни нови преговори с Халифа Хафтар. Легитимният министър-председател на страната има вид по-скоро на заложник на милициите в и около Триполи, които с всеки изминал ден, изглежда, че се еманципират от него. Само президентът на Йемен, Мансур Хади, изглежда като по-фигуративна персона на поста си спрямо Файез Сарадж в тази анти-класация.

Министър-председателят на Либия със сигурност не получи и международната подкрепа, която очакваше, когато Хафтар инициира военната си операция срещу Триполи (Съветът за сигурност на ООН не можа да излезе с категорично-единна позиция, понеже Франция и Русия де факто подкрепят военната офанзива на Хафтар).

А международният фактор е петият ключ, който трябва да бъде притежаван, ако човек иска достъп до властта в Либия. Както сочи опитът на Муамар Кадафи – каквото и да контролираш в рамките на държавата, т.е. и да имаш в своя собственост четири от петте ключа, то това може далеч да не бъде достатъчно.

Битката между Сарадж и Хафтар за петия ключ е не по-малко ожесточена, отколкото е тя за петрола, терминалите, банките и компаниите. И макар първият да е международно-признатия ръководител на либийското правителство, то изглежда така, че и дипломатическата инициатива – наред с политическата и военната – е на страната на втория. Понеже в средата на месец април Хафтар получи подкрепа за военната си акция срещу Триполи и от американския президент Доналд Тръмп, при налична такава вече от Владимир Путин. С това генералът не просто разшири кръга от държави, които така или иначе застават зад него (като Франция, ОАЕ, Египет и т.н), но и успя да събере двата крайни полюса – американския и руския.

Ако либийските порти и богатството, което стои зад тях, са ясни, то остава отворен въпросът с колко ключа в джоба ще се окаже накрая Халифа Хафтар.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!