В днешно време все по-често наблюдаваме как политиците се отдалечават от призванието си да бъдат народни избраници, които адресират нуждите и желанията на суверена, и се превръщат, най-грубо казано, в маркетингови специалисти. Свидетели сме на безкрайно ребрандиране, измисляне на кухи слогани, внедряване на модерни идеи, имащи за цел да променят „пазара“ и да насочат вниманието на електоралния потребител в желаната нова посока. Само че не това е идеята на политическото представителство. Мнозинството граждани в България не се нуждаят от иновативни продукти, шарени маскаради и парламентарен колорит, а от спокойна и предвидима среда, в която да планират, да осъществяват, да разчитат на това, че проблемите им ще намерят решение, а промени ще има, само когато са смислени и неотложни, не когато на поредния перко му скимне да взриви ефира с гениалната идея, която му е хрумнала в 2 часа през нощта.
Модата в политиката води до аномалии и чисти извращения от сорта на това да вкараш Марешки в Парламента, да изпратиш Бареков в Брюксел или дори да наемеш Евгени Минчев за PR. Последствията са добре описани в песента на Faith No More „Рикошет“:
„Винаги е забавно, докато някой не пострада.“
Сеирът продава. Поне у нас със сигурност. Освен това прави бели, понякога фатални. Успоредно с него обаче на по-високо наднационално ниво път си прокрадва една нова по-префърцунена академична идеология – политическата коректност. Тя буквално убива. При това убива не само отделни хора, но цели ценностни системи, общества и мирогледи. Според мен дори не е пресилено да се твърди, че напред във времето и при определени обстоятелства би могла дори да затрие цяла една цивилизация.
Да вземем два примера за разминаването между нуждите на хората и решенията, които маркетинг отделите на политическата коректност им предлагат.
България има демографски проблем, водещ до недостиг на работна ръка. Логично би било да се идентифицира необходимостта от привличане на определен брой мигранти със съответните квалификация и културен профил, които биха им позволили да се впишат възможно най-бързо в пазара на труда и обществото. Противно на всякакъв здрав разум авангардът на политическата коректност ще заяви, че ние нямаме право да делим хората на такива и онакива и че всеки е добре дошъл в страната ни, без значение от реалните му характеристики и намерения. Малко по-късно същите тези промоутъри ще се появят във фирмата ви и ще искат да въведете квоти за различни групи, без значение от опит и умения. И без значение, че точно според тях не бива да делим хората. Съвременен tailored marketing – накъдето и да се обърнеш, те са там, подготвени да те зашлевят.
Как да различите държавника от маркетолога?
Не е особено трудно. Единият има съвест и си задава въпроса дали успява да помогне на избирателите си, да им бъде полезен при справянето с техните грижи и преодоляването на техните страхове. Другият има цели или както е модерно да се казва – таргети. Обикновено от него ще чуете колко са прости хората, как не осъзнават предизвикателствата на съвремието и не оценяват достойнствата на модерния политически конструкт. Ще поиска да прекръсти улицата ви на „Наом Чомски“, без да го е грижа, че след това ще трябва да ходите да си смените личните документи. Ще се опита да ви продаде нещо ново, без значение дали ви трябва и каква е цената му. Ако му кажете, че всъщност имате нещо старо, на което държите и искате да запазите, ще се изсмее и ще ви нарече с някоя от безсмислените думи, които е измислил.
Но какво значение има това?
Трябва да търсим истината в нас самите, в знанията и опита ни, а не в утопичните реклами, които се опитват да ни сграбчат от билбордове и екрани с нов стайлинг и послание преди всеки избор. Когато решаваш с кого да вървиш напред, важно е не какво ти обещават, а какво досега са успели да свършат за теб.
„Дела, а не думи.“
Политика, а не маркетинг.
