fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Защо допуснахме провал на прехода?

Време за четене: 7 мин.

Димитър Петров

Със сигурност в ЦК на БКП и в Държавна сигурност са имали план за това как да протече промяната, но причината той да бъде до голяма степен реализиран се дължи не само на тях, а и на нас – заради това, че им позволихме да го извършат по този начин. Затова въпросът не е защо те провалиха (от наша гледна точка) прехода, а защо ние им позволихме?

Преди всичко, последните 24 години трябва да бъдат разделени на две части – правителствата на или с участието на БСП и периодите, когато столетницата е била вън от властта. Независимо от критиките, които имаме към другите управления, когато БСП е била на власт, винаги е докарвала България до хуманитарна катастрофа и/или срив на държавността. Нещо, което не бе „достигнато” нито от СДС, нито от НДСВ, нито от ГЕРБ, нито от служебните кабинети (всичките назначени от президенти, които не са били издигнати от БСП).

Партията-наследница на БКП през всички периоди на своето управление (включително и настоящия) е раздвоена между носталгични напъни за задържане/реставрация на соца и необходимостта нейните кадри да се облагодетелстват финансово от властта (което те винаги правят за сметка на икономиката и обществото). И резултатите са налице:

– по време на кабинета „Луканов” бе наложен мораториум върху плащанията по външния дълг, а страната остана без ток;

– по време на кабинета „Беров” държавата капитулира пред силовите групировки и на практика се отказа от задължението си да осигурява вътрешния ред и да гарантира живота и сигурността на гражданите;

– по време на кабинета „Виденов” икономиката изпадна в амок, като в един период по магазините нямаше дори хляб;

– по време на кабинета „Станишев” страната остана без газ, а част от еврофондовете бяха спрени заради грандиозни злоупотреби;

Въпреки всичките си „геройства”, соцпартията не само, че успя да натрупа 10-годишен стаж във властта, а и към настоящия момент продължава да е една от двете най-големи партии в България. Докато в друга среда, за подобни прегрешения една политическа сила би изчезнала от терена. Защо се получава така?

От една страна, това се дължи на нашите изборни действия или бездействия. От друга страна, грешките на останалите политически сили продължават да държат БСП „на гребена на вълната”.

Правителствата на СДС, НДСВ и ГЕРБ имат несъмнени заслуги за развитието на България, както и немалко поводи да бъдат критикувани. Тук обаче е редно да се обърне внимание на онези техни грешки, които в крайна сметка доведоха нещата дотам, че в момента обществото да не е стъпило с двата крака на пътя на свободата и благоденствието, а да продължава да се лута между европейската перспектива и някакво неясно евразийско бъдеще.

Първият основен политически противник на БСП бе Съюзът на демократичните сили. Значителна част от нацията възлагаше своите надежди на СДС, но много от ранните „сини” лидери се оказаха неподготвени за това огромно предизвикателство. В действителност, старото СДС бе колоритна амалгама от внедрени агенти на БКП и ДС, дисиденти-марксисти, лумпен-политици, леви антикомунисти и твърде малко наистина десни политици. Политическата неадекватност на част от тях лъсна още на Кръглата маса, когато те се появиха по пуловери, докато всички представители на комунистите бяха облечени с костюми. Но де да беше само това. Те приеха да преговарят с БСП, вместо с правителството, и така легитимираха соцпартията като „левия крак” на прохождащата българска демокрация.

Политическата неопитност на мнозинството от „сините” лидери (които, всъщност, се учеха в движение) доведе до

Трите гряха на ранното СДС:

Активното участие в разкола в Българската Православна Църква. Голяма част от ранните „сини“ лидери инициираха създаването на т.нар. „алтернативен синод“ под претекста, че Негово Светейшество патриарх Максим, както и повечето от митрополитите в БПЦ са свързани с БКП и ДС. По този начин те отвърнаха немалка част от „сините” християни от лоното на светата ни Църква. Впоследствие се оказа, че именно разколниците са агенти на Държавна сигурност, но това всъщност е по-малкият проблем. По-големият е, че „десните“ сринаха остатъка от обществен престиж на Църквата и по този начин спомогнаха за чалгизирането на българското общество. Възможността да се създаде устойчив десен електорат на базата на християнските ценности бе торпилирана. Политическото късогледство на ранните седесари им попречи да осъзнаят, че Църквата не е само един Патриарх и дузина митрополити. Църквата представлява цялата православана общност – миряни, низш, среден и висш клир. Общност, върху която може (и трябва) да се стъпи при създаването на дясна политическа сила.

Отхвърлянето на национализма. В името на някакви конюнктурни договорки с ДПС (тогава лоялен съюзник срещу комунистите), СДС предостави националистическата дреха на други формации (ОПТ, ОКЗНИ, впоследствие Атака, НФСБ). Така самата идея за национализъм беше подменена. Днес под „национализъм“ не се разбира отстояване на националната идея (и интереси), а кресливо говорене срещу турци, евреи, американския империализъм, световна конспирация и прочие дивотии.

В интерес на истината, в средите на СДС имаше националистически организации (Български демократичен форум, Съюза на царските офицери, ВМРО – докато беше в коалицията „ОДС“), но те си оставаха просто екзотична добавка към коалицията.

Отказът от реабилитация на монархията. Републиканските възгледи на повечето от „сините” лидери се оказаха непреодолима пречка пред възможността за възстановяване на българската държавна традиция. Тук не става дума за спора коя е по-добрата форма на управление – република или монархия, а за осъзнаването на факта, че българската историческа традиция е монархическа. „Сините” така и не намериха път към Н.В. Цар Симеон II, което впоследствие им струваше загубата на властта. А след като самият Цар компрометира монархията, „сините” не само че не направиха опит да я реабилитират, а и допълнително я закопаха. Така и не се намери влиятелна политическа фигура, която да обясни, че разочарованието от един Цар не означава автоматично отказ от монархията. Защото монархистът е поддръжник на институцията, а не привърженик на един или друг Цар (какъвто е роялиста)

„Царските” грешки

Първата от тях несъмнено бе, че Царят, идвайки на власт, се обгради с неподходящи хора. По всеобщо мнение, голяма част от „царедворците”, поели управлението на страната през лятото на 2001-а година, бяха доста по-различни от онези, които посрещнаха Негово Величество при първото му идване през май 1996-а година. Новият премиер и партиен лидер смени принципните монархисти с политически авантюристи.

Размиването на двуполюсния модел също изигра негативна роля, тъй като по същество това бе в услуга на БСП. Вотът и за НДСВ, и за ОДС бе антикомунистически, но двете политически сили не намериха път една към друга, за да завършат успешно прехода. И макар вината за това да е взаимна, фактите са налице.

Въпреки всичко, в средата на 2005-а година, след като повече от 8 години БСП бе държана извън властта, ситуацията в България нямаше нищо общо с онази от „Виденовата зима”. Икономическият възход бе налице, но резултатите от него се усещаха основно в столицата и в още няколко големи града, докато на много места нещата не стояха никак добре.

Най-тежкият грях на ГЕРБ

Полицейщината? „Калинките” в администрацията? Авторитаризмът на Бойко Борисов? В действителност, най-голямата грешка бе желязната хватка, в която бе държан частния бизнес.

Още при „тройната коалиция” частните фирми бяха разделени на „привилегировани” (тези, които са част от партийните „обръчи” на управляващите) и „простосмъртни” (всички останали). Вторите съставляват огромното мнозинство от малките и средни фирми и именно те са гръбнака на една работеща икономика.

През лятото на 2009-а година голяма част от малкия и среден бизнес гласува за ГЕРБ, очаквайки налагане на правила и нормализиране на бизнес средата. Вместо това обаче получи досегашния модел, с тази разлика, че „привилегировани” станаха фирмите, близки до новите управляващи. Това до голяма степен доведе до относителния спад в изборния резултат на ГЕРБ през миналата година. От прекомерна полицейщина и незаконно подслушване се оплакваше основно една по-малобройна (макар и по-информирана) прослойка, а наличието на „калинки” вече се възприемаше като неизбежно зло, предвид тоталния срив на образователната система. Не бе без значение и факта, че когато се създаде партия ГЕРБ, повечето политически активни българи вече бяха част от други партии. Поради тази причина, част от министрите на Борисов бяха всъщност външни за партията експерти.

След всичко това става болезнено ясно, че не само организираните действия на бившите комунисти, но и сериозни грешки на „нашите” политически представители, доведоха до провал на прехода.

От offnews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ