fbpx

НОВО

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Препъникамъни пред икономиката ни

Време за четене: 6 мин.

Перфектната буря е налице – какво можем да избегнем?

Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения

Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят

Перфектната буря е налице – глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата депресия и политическа несигурност, обхващаща както Запада, така и Изтока, а на локално ниво – и нас. Целият този взривоопасен коктейл, е пикантно гарниран с исторически невиждана задлъжнялост на частен и публичен сектор – резултат от безотговорния социално-икономически експеримент с нулеви и отрицателни лихви на централните банки по целия свят. И така вече повече от десетилетие.

Има неща, които обективно не можем да избегнем. Това, че външните пазари се свиват, значи спад за външното търсене за продукцията ни – а статистически това се отразява и като спад в растежа.
Нито пък можем да поправим счупената верига на производство и доставки, които слагат метален прът в колелото на международното разделение на труда и търговията, удряйки по този начин и родните производители, разчитащи на междинни стоки за производствата си. Свиват се поръчките, спадат заетостта на производствения капацитет. Грешните инвестиции от годините на бума изгърмяват.

Значителен натиск отвън може да има и по линия затваряне на цели браншове у нас като развлекателен, хотелиерски и туризъм. Освен чисто икономически неоценимата u щета, социалната изолация се оказа изключително опасна от чисто медицинска гледна точка – без навремени прегледи Ковид от лечима болест се превръща в тежък бич, а други по-опасни и също лечими болести са недолекувани, водейки до летални последици в редица случаи. Бизнесът сам може и трябва да иновира начините, по които предлага стоки и услуги, така че адекватно и с минимален здравен риск да продължи да създава стойност, подсигурявайки съществуването на милиарди хора ли целия свят.

Нямаме особен контрол и над геополитическите сътресения между борещите се за влияние Велики сили – САЩ, Китай, Русия. Противоборства, които със сигурност водят до ескалация на международно недоверие, протекционизъм, напрежение и срив на инвестициите зад граница, както и до колебание при петролните котировки и глобална несигурност. Рисковете за нас са от спиране на предстоящи и започнати проекти в енергийния сектор по линия на тези прения – „Балкански поток“, АЕЦ „Белене“ – което освен пропуснати ползи, води до съвсем реални загуби след вече извършени инвестиции. Напрежението между Турция и ЕС по бежанска линия; сблъсъкът между тях за Либия; дрънкащите оръжия гърци и турци, тлеещата война в Сирия, войната в Нагорни Карабах, застрашаваща възможността за алтернативни доставки на горива от Каспийско море – такива външни невралгични и рискови точки са налице и то съвсем географски близо.

Има неща обаче, които са съвсем в нашия контрол и дето се казва – сами си ги правим. Те не просто не намаляват бремето на кризата – те я удължават и обострят. При разумен подход и трезва оценка, негативите от подобен род стопанско поведение може да се избегнат.

Изтеглянето на нов дълг за около 5 млрд. лева преди две седмици беше показателно. Това, че сега доходността е изкуствено ниска, не биваше да ни подхлъзва и да теглим над предвиденото, задлъжнявайки извънредно. Вместо да бъдат замразени и орязани държавни разходи, за да няма дефицит, виждаме ръст на заплатите в държавната администрация, а правителството дори се ангажира с 30-годишен дълг, който ще покрие текущ харч, оскъпявайки сметка за данъкоплатеца във времето на фона на възможна краткосрочна емисия за сходен ресурс. Това, че сме в топ три от страните с най-нисък дълг в ЕС е крехко постижение, което трябва да пазим, защото дори то не ни гарантира безпроблемно рефинансиране и изплащане на задълженията – както добре знаят и румънци, и руснаци, фалирали относително скоро с около десетина процента дълг спрямо БВП. А догодина предстои сериозно съфинансиране по европейски програми, което също ще добави стрес за системата.

Факт е, че самата среда е подвеждаща – МВФ натиска за повече правителствени разходи като лек срещу кризата, ЕК облекчава рестрикции от критериите си от Пакта за стабилност и растеж – награждавайки разгулните Франция и Италия за безразсъдството им. В този дух са и предложенията у нас за промени в Закона за публичните финанси, с които най-общо ще можем да увеличим дефицита от 2 на 3 процента, а от разходите фиксирани до 40% от БВП да отпаднат европейските средства, както и националното съфинансиране. Това значи – още картбланш за държавен харч и то когато икономиката се нуждае от повече ресурс за частни инвестиции и частно потребление. Реално по-опасното от двете предложения е второто – за ефективния ръст на държавните разходи като дял от БВП. С него слонът в стъкларския магазин не просто стои в средата на стаята, а направо си полягва, полагайки задните си части върху касата.

Всякакви идеи на синдикатите и левите партии за повишаване на преките данъци са еквивалентни на пускане на кръв, вместо преливането u. Днес имаме нужда от валидиране на спестяванията, за да се стимулира растежа – не от наказването им, каквото по същество е увеличението на преките данъци. В комбинация с административното вдигане на МРЗ и то когато производителността пада, ефектът е: взрив на пазара труда, изразен в силен ръст на безработица и спад в заетостта. Просто забраняваме на слабоквалифицираните да работят, а бизнесът да ги наема.

Ключово е икономическата криза да не става финансова. Родната банкова система е с добри буферни показатели за ликвидност и капитал, но лошата стопанска конюнктура неизбежно води и до ръст на необслужвани и просрочени кредити. Ефект засега омекотен, заради отсрочията по т. нар. Мораториум. Осреднената снимка на сектора обаче е подвеждаща, защото предизвикателства при един играч, ще засегнат всички, включително ще създадат натиск и върху стабилността на хазната.

В този смисъл ходове на законодателя като гласуваните промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица, които де факто отпадат след този период – са необмислени и без добра оценка. Вместо читав „закон за частния фалит“, с който да се реши проблемът за „вечните длъжници“, между капките се прокарват промени на парче, които не са съобразени с реалистичните срокове, ще доведат до оскъпяване на кредита и прехвърляне на проблема от болната на здравата глава, отваряйки широко врата за злоупотреби и измами. И то с риск за спестителите, с чиито трудноизкарани спестявания се финансира растежа и кредита в икономиката.

Не на последно място е политическият риск. Нестабилната и непрогнозируема политическа среда гони инвеститорите и създават режимна несигурност. Това повишава рисковия профил на икономиката ни, а оттам и куп негативи, намаляващи конкурентоспособността ни на международната арена.

България навлиза в любопитен исторически етап – микс от глобална икономическа, здравна и политическа кризи, които рядко съжителстват заедно и то в такъв магнитут. Трезвият анализ и оценката за рисковете, които носят със себе си тези кризи, ще ни помогнат да преминем по-уверено и устойчиво през тях. А доброто разбиране на проблемите означава и добри решения, вместо удължаване и изостряне на агонията – каквито случаи сме виждали в стопанската и социалната история многократно.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ