fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Препъникамъни пред икономиката ни

Време за четене: 6 мин.

Перфектната буря е налице – какво можем да избегнем?

Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения

Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят

Перфектната буря е налице – глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата депресия и политическа несигурност, обхващаща както Запада, така и Изтока, а на локално ниво – и нас. Целият този взривоопасен коктейл, е пикантно гарниран с исторически невиждана задлъжнялост на частен и публичен сектор – резултат от безотговорния социално-икономически експеримент с нулеви и отрицателни лихви на централните банки по целия свят. И така вече повече от десетилетие.

Има неща, които обективно не можем да избегнем. Това, че външните пазари се свиват, значи спад за външното търсене за продукцията ни – а статистически това се отразява и като спад в растежа.
Нито пък можем да поправим счупената верига на производство и доставки, които слагат метален прът в колелото на международното разделение на труда и търговията, удряйки по този начин и родните производители, разчитащи на междинни стоки за производствата си. Свиват се поръчките, спадат заетостта на производствения капацитет. Грешните инвестиции от годините на бума изгърмяват.

Значителен натиск отвън може да има и по линия затваряне на цели браншове у нас като развлекателен, хотелиерски и туризъм. Освен чисто икономически неоценимата u щета, социалната изолация се оказа изключително опасна от чисто медицинска гледна точка – без навремени прегледи Ковид от лечима болест се превръща в тежък бич, а други по-опасни и също лечими болести са недолекувани, водейки до летални последици в редица случаи. Бизнесът сам може и трябва да иновира начините, по които предлага стоки и услуги, така че адекватно и с минимален здравен риск да продължи да създава стойност, подсигурявайки съществуването на милиарди хора ли целия свят.

Нямаме особен контрол и над геополитическите сътресения между борещите се за влияние Велики сили – САЩ, Китай, Русия. Противоборства, които със сигурност водят до ескалация на международно недоверие, протекционизъм, напрежение и срив на инвестициите зад граница, както и до колебание при петролните котировки и глобална несигурност. Рисковете за нас са от спиране на предстоящи и започнати проекти в енергийния сектор по линия на тези прения – „Балкански поток“, АЕЦ „Белене“ – което освен пропуснати ползи, води до съвсем реални загуби след вече извършени инвестиции. Напрежението между Турция и ЕС по бежанска линия; сблъсъкът между тях за Либия; дрънкащите оръжия гърци и турци, тлеещата война в Сирия, войната в Нагорни Карабах, застрашаваща възможността за алтернативни доставки на горива от Каспийско море – такива външни невралгични и рискови точки са налице и то съвсем географски близо.

Има неща обаче, които са съвсем в нашия контрол и дето се казва – сами си ги правим. Те не просто не намаляват бремето на кризата – те я удължават и обострят. При разумен подход и трезва оценка, негативите от подобен род стопанско поведение може да се избегнат.

Изтеглянето на нов дълг за около 5 млрд. лева преди две седмици беше показателно. Това, че сега доходността е изкуствено ниска, не биваше да ни подхлъзва и да теглим над предвиденото, задлъжнявайки извънредно. Вместо да бъдат замразени и орязани държавни разходи, за да няма дефицит, виждаме ръст на заплатите в държавната администрация, а правителството дори се ангажира с 30-годишен дълг, който ще покрие текущ харч, оскъпявайки сметка за данъкоплатеца във времето на фона на възможна краткосрочна емисия за сходен ресурс. Това, че сме в топ три от страните с най-нисък дълг в ЕС е крехко постижение, което трябва да пазим, защото дори то не ни гарантира безпроблемно рефинансиране и изплащане на задълженията – както добре знаят и румънци, и руснаци, фалирали относително скоро с около десетина процента дълг спрямо БВП. А догодина предстои сериозно съфинансиране по европейски програми, което също ще добави стрес за системата.

Факт е, че самата среда е подвеждаща – МВФ натиска за повече правителствени разходи като лек срещу кризата, ЕК облекчава рестрикции от критериите си от Пакта за стабилност и растеж – награждавайки разгулните Франция и Италия за безразсъдството им. В този дух са и предложенията у нас за промени в Закона за публичните финанси, с които най-общо ще можем да увеличим дефицита от 2 на 3 процента, а от разходите фиксирани до 40% от БВП да отпаднат европейските средства, както и националното съфинансиране. Това значи – още картбланш за държавен харч и то когато икономиката се нуждае от повече ресурс за частни инвестиции и частно потребление. Реално по-опасното от двете предложения е второто – за ефективния ръст на държавните разходи като дял от БВП. С него слонът в стъкларския магазин не просто стои в средата на стаята, а направо си полягва, полагайки задните си части върху касата.

Всякакви идеи на синдикатите и левите партии за повишаване на преките данъци са еквивалентни на пускане на кръв, вместо преливането u. Днес имаме нужда от валидиране на спестяванията, за да се стимулира растежа – не от наказването им, каквото по същество е увеличението на преките данъци. В комбинация с административното вдигане на МРЗ и то когато производителността пада, ефектът е: взрив на пазара труда, изразен в силен ръст на безработица и спад в заетостта. Просто забраняваме на слабоквалифицираните да работят, а бизнесът да ги наема.

Ключово е икономическата криза да не става финансова. Родната банкова система е с добри буферни показатели за ликвидност и капитал, но лошата стопанска конюнктура неизбежно води и до ръст на необслужвани и просрочени кредити. Ефект засега омекотен, заради отсрочията по т. нар. Мораториум. Осреднената снимка на сектора обаче е подвеждаща, защото предизвикателства при един играч, ще засегнат всички, включително ще създадат натиск и върху стабилността на хазната.

В този смисъл ходове на законодателя като гласуваните промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица, които де факто отпадат след този период – са необмислени и без добра оценка. Вместо читав „закон за частния фалит“, с който да се реши проблемът за „вечните длъжници“, между капките се прокарват промени на парче, които не са съобразени с реалистичните срокове, ще доведат до оскъпяване на кредита и прехвърляне на проблема от болната на здравата глава, отваряйки широко врата за злоупотреби и измами. И то с риск за спестителите, с чиито трудноизкарани спестявания се финансира растежа и кредита в икономиката.

Не на последно място е политическият риск. Нестабилната и непрогнозируема политическа среда гони инвеститорите и създават режимна несигурност. Това повишава рисковия профил на икономиката ни, а оттам и куп негативи, намаляващи конкурентоспособността ни на международната арена.

България навлиза в любопитен исторически етап – микс от глобална икономическа, здравна и политическа кризи, които рядко съжителстват заедно и то в такъв магнитут. Трезвият анализ и оценката за рисковете, които носят със себе си тези кризи, ще ни помогнат да преминем по-уверено и устойчиво през тях. А доброто разбиране на проблемите означава и добри решения, вместо удължаване и изостряне на агонията – каквито случаи сме виждали в стопанската и социалната история многократно.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ