Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице – какво можем да избегнем?

Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения

Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят

Перфектната буря е налице – глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата депресия и политическа несигурност, обхващаща както Запада, така и Изтока, а на локално ниво – и нас. Целият този взривоопасен коктейл, е пикантно гарниран с исторически невиждана задлъжнялост на частен и публичен сектор – резултат от безотговорния социално-икономически експеримент с нулеви и отрицателни лихви на централните банки по целия свят. И така вече повече от десетилетие.

Има неща, които обективно не можем да избегнем. Това, че външните пазари се свиват, значи спад за външното търсене за продукцията ни – а статистически това се отразява и като спад в растежа.
Нито пък можем да поправим счупената верига на производство и доставки, които слагат метален прът в колелото на международното разделение на труда и търговията, удряйки по този начин и родните производители, разчитащи на междинни стоки за производствата си. Свиват се поръчките, спадат заетостта на производствения капацитет. Грешните инвестиции от годините на бума изгърмяват.

Значителен натиск отвън може да има и по линия затваряне на цели браншове у нас като развлекателен, хотелиерски и туризъм. Освен чисто икономически неоценимата u щета, социалната изолация се оказа изключително опасна от чисто медицинска гледна точка – без навремени прегледи Ковид от лечима болест се превръща в тежък бич, а други по-опасни и също лечими болести са недолекувани, водейки до летални последици в редица случаи. Бизнесът сам може и трябва да иновира начините, по които предлага стоки и услуги, така че адекватно и с минимален здравен риск да продължи да създава стойност, подсигурявайки съществуването на милиарди хора ли целия свят.

Нямаме особен контрол и над геополитическите сътресения между борещите се за влияние Велики сили – САЩ, Китай, Русия. Противоборства, които със сигурност водят до ескалация на международно недоверие, протекционизъм, напрежение и срив на инвестициите зад граница, както и до колебание при петролните котировки и глобална несигурност. Рисковете за нас са от спиране на предстоящи и започнати проекти в енергийния сектор по линия на тези прения – „Балкански поток“, АЕЦ „Белене“ – което освен пропуснати ползи, води до съвсем реални загуби след вече извършени инвестиции. Напрежението между Турция и ЕС по бежанска линия; сблъсъкът между тях за Либия; дрънкащите оръжия гърци и турци, тлеещата война в Сирия, войната в Нагорни Карабах, застрашаваща възможността за алтернативни доставки на горива от Каспийско море – такива външни невралгични и рискови точки са налице и то съвсем географски близо.

Има неща обаче, които са съвсем в нашия контрол и дето се казва – сами си ги правим. Те не просто не намаляват бремето на кризата – те я удължават и обострят. При разумен подход и трезва оценка, негативите от подобен род стопанско поведение може да се избегнат.

Изтеглянето на нов дълг за около 5 млрд. лева преди две седмици беше показателно. Това, че сега доходността е изкуствено ниска, не биваше да ни подхлъзва и да теглим над предвиденото, задлъжнявайки извънредно. Вместо да бъдат замразени и орязани държавни разходи, за да няма дефицит, виждаме ръст на заплатите в държавната администрация, а правителството дори се ангажира с 30-годишен дълг, който ще покрие текущ харч, оскъпявайки сметка за данъкоплатеца във времето на фона на възможна краткосрочна емисия за сходен ресурс. Това, че сме в топ три от страните с най-нисък дълг в ЕС е крехко постижение, което трябва да пазим, защото дори то не ни гарантира безпроблемно рефинансиране и изплащане на задълженията – както добре знаят и румънци, и руснаци, фалирали относително скоро с около десетина процента дълг спрямо БВП. А догодина предстои сериозно съфинансиране по европейски програми, което също ще добави стрес за системата.

Факт е, че самата среда е подвеждаща – МВФ натиска за повече правителствени разходи като лек срещу кризата, ЕК облекчава рестрикции от критериите си от Пакта за стабилност и растеж – награждавайки разгулните Франция и Италия за безразсъдството им. В този дух са и предложенията у нас за промени в Закона за публичните финанси, с които най-общо ще можем да увеличим дефицита от 2 на 3 процента, а от разходите фиксирани до 40% от БВП да отпаднат европейските средства, както и националното съфинансиране. Това значи – още картбланш за държавен харч и то когато икономиката се нуждае от повече ресурс за частни инвестиции и частно потребление. Реално по-опасното от двете предложения е второто – за ефективния ръст на държавните разходи като дял от БВП. С него слонът в стъкларския магазин не просто стои в средата на стаята, а направо си полягва, полагайки задните си части върху касата.

Всякакви идеи на синдикатите и левите партии за повишаване на преките данъци са еквивалентни на пускане на кръв, вместо преливането u. Днес имаме нужда от валидиране на спестяванията, за да се стимулира растежа – не от наказването им, каквото по същество е увеличението на преките данъци. В комбинация с административното вдигане на МРЗ и то когато производителността пада, ефектът е: взрив на пазара труда, изразен в силен ръст на безработица и спад в заетостта. Просто забраняваме на слабоквалифицираните да работят, а бизнесът да ги наема.

Ключово е икономическата криза да не става финансова. Родната банкова система е с добри буферни показатели за ликвидност и капитал, но лошата стопанска конюнктура неизбежно води и до ръст на необслужвани и просрочени кредити. Ефект засега омекотен, заради отсрочията по т. нар. Мораториум. Осреднената снимка на сектора обаче е подвеждаща, защото предизвикателства при един играч, ще засегнат всички, включително ще създадат натиск и върху стабилността на хазната.

В този смисъл ходове на законодателя като гласуваните промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица, които де факто отпадат след този период – са необмислени и без добра оценка. Вместо читав „закон за частния фалит“, с който да се реши проблемът за „вечните длъжници“, между капките се прокарват промени на парче, които не са съобразени с реалистичните срокове, ще доведат до оскъпяване на кредита и прехвърляне на проблема от болната на здравата глава, отваряйки широко врата за злоупотреби и измами. И то с риск за спестителите, с чиито трудноизкарани спестявания се финансира растежа и кредита в икономиката.

Не на последно място е политическият риск. Нестабилната и непрогнозируема политическа среда гони инвеститорите и създават режимна несигурност. Това повишава рисковия профил на икономиката ни, а оттам и куп негативи, намаляващи конкурентоспособността ни на международната арена.

България навлиза в любопитен исторически етап – микс от глобална икономическа, здравна и политическа кризи, които рядко съжителстват заедно и то в такъв магнитут. Трезвият анализ и оценката за рисковете, които носят със себе си тези кризи, ще ни помогнат да преминем по-уверено и устойчиво през тях. А доброто разбиране на проблемите означава и добри решения, вместо удължаване и изостряне на агонията – каквито случаи сме виждали в стопанската и социалната история многократно.

Оригинална публикация

Споделете:
Кирил Илиев
Кирил Илиев

Кирил Илиев е завършил Националната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (Бившата Солунска гимназия). Магистър по история от Нов Български Университет. Изследователските му интереси са свързани с нова и най-нова история. Религия и сигурност