Президентска какво?

Неотдавна, в едно от прословутите си интервюта, бившият политик от ДПС и настоящ анализатор, Осман Октай загатна за възможността от наличие на координирани задкулисни действия („заговор“, ако се чувствате комфортно с думата) между президента Румен Радев и някои от големите политически сили в страната, за създаване на необходимите обществено-политически нагласи за успешното провеждане на референдум, при който да бъде изменена политическата система в страната ни в някаква странна, т.нар. „президентска република“, каквото и да се разбира под това словосъчетание от използващите го.

Предвид разгорещените спорове относно технологията за провеждане на избори у нас – с хартийка или без предпочитате да си избършите съвестта при гласуване – изказаният от Октай сценарий е повече от смущаващ, като последиците от едно такова решение биха могли да ускорят рушителните тенденции, проявяващи се в българската държава през последните 30 до 70 десетилетия, като нанесат удар върху и без това не много виталното гражданско общество в страната ни и доубият способностите на народът ни да се самоуправлява и живее свободно.

Въпросът дали парламентаризмът в България е изчерпан или не и преходът към неизяснената форма „президентска република“ се завъртя в публичното ни пространство преди около десетина години, като от бутикова чудатост се превърна в дъвка на най-различни политически партии и лидери, като нито един от тях не успява да формулира каква точно визия за управлението на страната ни се предлага.

Примням само, че дори в съществувалата преди 1944г. в страната ни монархия е имало наличие на функциониращ парламент и политически партии, а концентрирането на властта само в ръцете на едного може да бъде определяно според зависи от особеностите и целите на режима като „абсолютизъм“ или „тоталитаризъм“, като дори в преждеспоменатите форми същинската власт е стояла фокусирана в ръцете на малцина („аристокрация“, „олигархия“, „номенклатура“), а единият е изпълнявал ролята на нещо средно между координатор и фасада.

Всеки един режим от подобен тип по правило също така е в същността си беззаконен и неспособен да въведен ред в завладяната от него територия. Философът Платон в своят прословут диалог Политея (562b – 569c) пък ни открива, че причината за това се състои във факта, че този вид форма на управление – наречена от него и останалите класици „тирания“ – съзижда едно общество, в което могат да се развиват и израстват единствено беззаконните (всеки от които малки тиранин и чиито колективен микрокосмос намира отражение у макрокосмоса на цялостният политически ред), които умеят най-безскрупулно да използват насилствено наложеното беззаконие за нищо повече от лично облагодетелстване и задоволяване на примитивните си страсти. Натрупването на критична маса от подобни люде е в основата на измяната на общественото устройство към тирания, сиреч всеки политически проблем е изначало личностен и единствено в облагородяването на човешката личност се крие ключът за живеенето в свободно и проспериращо общество.

Темата за изчерпването на парламентаризма обаче няма битиен произход от широката българска общественост, нито от народностният елит, а зловещо загатва за нивото на конвергенция на страната ни спрямо световните суперсили, във всяка една от които – и на Запад, и разбира се, на Изток – се наблюдава тенденция към завръщане към познатите от миналото тоталтитарни технократски системи, но този път и с постиженията на научно-техническият прогрес, впрегнати за изпълнение на задачата. И всеки, който дори бегло загатва или предполага наличие на позитиви в една такава тиранична система е именно причината нищо в страната ни да не е както ви се иска и което наричате в разговорната си реч невинно „нормалност“.

В тази връзка следва да е ясно – цялата врява и неразбория, на която сме свидетели в момента е именно духовна проява на онази страшна сила, която предстои да се изяви в обозримото бъдеще и на която е дълг да се противопостави всеки почтен и здравомислещ човек. В разбирането на тази проста, но дълбока истина е първата стъпка на измъкването от блатото. Втората следваща от нея е: нека намерим начин да преглътнем страстите си и да чуем другия, да се опитаме най-накрая – узрели сме вече като общество, колкото и да ви втълпяват различни „доброжелатели“ друго – за смислен диалог.

Споделете:
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е български журналист, преводач и публичен говорител. Интересите му са свързани с православното християнство, философията и геополитиката. Член на Младежкия консервативен клуб. Завършва Университета за национално и световно стопанство, София, с магистърска степен по счетоводство.