fbpx

„Престъпленията от омраза“ като медиен балон

Системният тормоз над истината тук може да бъде осезаемо облекчен, ако българските медии започнат здравословна диета и намалят вредните транс мазнини и фалшиви новини, задръстващи артериите с прекален прием на опасни за организма корпоративни изделия като CNN, BBC, The Guardian, The New York Times, The Washinton Post и други.

Но еманципацията от журналистическата трансгресия на блатните бронтозаври, макар и наложителна, уви, няма да е достатъчна. Българските редакции само ще спечелят, ако следят пропагандните провали на „големите братя“ и навреме извличат поука от тях. Лъжливата новина за „бял расизъм“ в The Guardian от вчера, може да е урок за „Дневник“ утре.

Добре де, това не беше най-прилежната и практична аналогия, но посланието е ясно – като журналисти, ние имаме дълг да посочваме проблемите на големите световни медии и да предупреждаваме за тяхната репродукция в български контекст.

Един от най-заразните медийни вируси е този на безкритичното и емоционално отразяване на всякакви сигнали за „престъпления от омраза“.

Особено към официално посочени малцинства, които са ангажирани в големия обществен сюжет за лошите и добрите.

Ако една история изглежда прекалено хубаво, за да е истина, то най-вероятно тя не е истина. А под „хубаво“, в случая имаме предвид прогресивно-правилна приказка за чернокож гей актьор, нападнат, пребит, полят с белина, обиждан и омотан с примка от бели фенове на Тръмп в сковаващия нощен студ на Чикаго.

Точно това беше разказът на певеца и актьор от сериала „Империя“ Джуси Смолет през 2019-а. Нито един елемент от историята му не пасваше и не издържаше на най-бързи логически и фактологични тестове. Това стана ясно от самото начало. „Расистката и хомофобска атака срещу Смолет“ бе буквално фалшива новина. Но наративът изискваше фалшивата новина да стане истина за първа страница и централна емисия, за „национален разговор“ за „бялото превъзходство“ и „терора над малцинствата“. Така и стана.

Всички големи медии – безкритично и безгръбначно – повярваха на Джуси. Тогавашните кандидати за номинация за президент на Демократическата партия Джо Байдън и Камала Харис възмутено повториха фалшивата новина като оръжие срещу стопанина на Белия дом Доналд Тръмп, а и срещу бялото мнозинство на Америка като цяло. Харис имаше наглостта да опише пародията като „линч“.

Американските медии направиха всичко възможно, за да отложат идването на истината максимално дълго. Нанесоха трайни щети по обществената тъкан и си направиха поредна ритуална гавра с очевидната реалност. Но в един момент конструкцията бързо рухна. Полицията даде болезнено ясни доказателства, че Смолет е платил на двама нигерийски братя по 3500 долара, за да инсценират расистко и хомофобско нападение срещу него.

Либерални прокурори опитаха да погребат набъбващото дело и да спасят Смолет от обвинение. На страната на лъжата се намесиха и бивши сътрудници на Мишел Обама, която бе приемала актьора тържествено в Белия дом. Но в крайна сметка започна наложителното наказателно производство, което доведе до логичен завършек – Смолет бе признат за виновен от журито в подаване на фалшив сигнал до полицията на Чикаго и в инсцениране на престъпление от омраза срещу себе си. Очаква се присъдата, която може да е и затвор.

Коментаторът Мат Уолш се заигра с модата на деня и каза, че лъжата на Смолет е истинско престъпление от омраза срещу белите американци, защото той е създал сложна схема за тяхното очерняне и демонизиране.

Историята със Смолет е и продължение на делото срещу Кайл Ритенхаус. И двете бяха продукт на расовата параноя, сковала Западната цивилизация. И двете бяха представени, меко казано, манипулативно от мейнстрийм медиите. И двете не намериха достойно място в международните емисии и коментарните предавания на българските телевизии и ключови издания.

Отново срещаме познатия протоколно-преводен подход.

Но тук е мястото да използваме това медийно фиаско като предупреждение към българските журналисти – внимавайте със злоупотребата на термина „престъпление от омраза“. Живеем в епохата на професионалните и скъпоплатени жертви. Цялата институционална структура на Западната цивилизация е пленена от патологична нужда за възпроизвеждане на фалшиви новини за лоши бели мъже и невинни цветни жертви.

Затова и разхвърлянето на няколко шкафа в някаква LGBT организация стана централна новина за националните телевизии в продължение на дни, докато системни битови терори над наистина маргинализирани българи, остават на опашката. Нахлуването в онзи офис на активисти беше малоумна постъпка на примитивни дегенерати, съзнателни или несъзнателни съюзници на голямата кауза за модерни жертви и мачкани малцинства.

Но диспропорционалното отразяване демонстрира успешния внос на медийната любов към престъпленията от омраза. Този флирт ще свърши с аборт. Стимулът да се инсценират подобни неща е твърде силен и съблазнителен. Централна вина имат корпоративните медии. Те са способни да отделят няколко новинарски цикъла за фалшивия сигнал, представяйки го като чиста истина, а после да забутат корекцията в информационната си периферия.

Казусът с Джуси Смолет трябва да се изучава от българските медии, не да се превежда с по едно изречение от CNN. Да се изучава като пример за журналистически провал, довел до реално обществено разделение и политическа агитация на гърба на откровени, доказани лъжи.

Съобщенията в подкрепа на Смолет още стоят в профилите на Байдън и Харис – вече президент и вице.

Почти всички големи примери за престъпления от омраза в последните години се оказаха фалшификации. Долнопробни фабулации, които нямаше да стигнат доникъде, ако нямаха чудовищната корпоративна платформа на медиите.

Съчетанието „престъпление от омраза“, особено придружено от определения като „расизъм“, „сексизъм“, „трансфобия“, или „хомофобия“, следва да стимулира най-сериозните усилия на журналистите за обективно представяне на информацията, скептично, неутрално, и с няколко източника. Никакви НПО-емоции, усещания, моди, наративи и други грантови сантименти. Само сурови и студени факти.

Джуси Смолет излъга, а медиите превърнаха лъжата му в национална праймтайм драма. Никога повече не им вярвайте и не преписвайте от тях безкритично. В западната култура има свръхтърсене на престъпления от омраза и недостиг на реално предлагане. Така се раждат престъпленията срещу истината.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Владислав Апостолов
Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe