„България отдавна водеше разумна фискална политика, но не и през последните няколко години. През последните години наблюдаваме всичко друго, но не и разумна фискална политика. Виждаме какви са дефицитите, които се залагат във всеки един бюджет, виждаме, че на практика сме с единия крак в процедура на свръх дефицит и това зависи от счетоводните изчисления на бюджета, включително и за 2024г., тъй че последното нещо, с което бихме могли да се похвалим пред Еврогрупата е далновидна и разумна фискална политика през последните поне 3 или 4 години. Все пак фискалната политика не е основен критерий за присъединяване на една страна към еврозоната, там критериите са няколко – става дума за законодателството, естествено дефицитът не трябва да надхвърля 3 процента и инфлацията, критерият за ценова стабилност, който България по последни данни или изпълнява или е много близо да изпълни, в зависимост от това кои страни ще бъдат отстранени от референтната стойност и каква ще бъде крайната й висота. В този дух трябва да напомним, че присъединяването на една държава към еврозоната е не просто икономически или счетоводен акт, то е и политически акт и винаги, когато има политическа воля в страните от Еврогрупата и в европейските институции, както и самата държава, която желае да се присъедини, това е по-скоро възможно, отколкото невъзможно.“ Това коментира в ефира на bTV Radio икономистът и редактор в „Консерваторъ“ Михаил Кръстев, след позицията на финансовия министър Теменужка Петкова, че „С благоразумната си фискална политика България отдавна е заслужила членството си в еврозоната, затова очакваме това да стане факт на 1 януари 2026 година“.
Цялото интервю с Михаил Кръстев за готовността за еврозоната, мерките за успокояване на пазара на храните и управленската програма на кабинета, можете да чуете на звуковия файл.
