Привилегированите (Част II)

В първата част на статията бяха показани статистики, посочващи представителите на кой етнос са основните извършители на битовите престъпления към 1995 – 2001 година. Към днешна дата тези данни няма как да бъдат намерени, а още по-малко да станат публично достояние, защото подобна информация се тълкува като дискриминационна. Приликите с годините преди 1989 г. са повече от очевидни.  Тогава имаше автоцензура, днес просто думата е сменена – новата е „политкоректност“. Истината умишлено се дави зад думи като реч на омразата, расизъм, дискриминация и т.н. Парадоксът е, че политическата коректност не допринася за премахването на предразсъдъците, а напротив. Хората, които спазват законите и съвестно изпълняват своите задължения, се озлобяват срещу  тези, които не се вписват в обществото и не спазват приетите норми. С прикриването на фактите се легитимират и дори оправдават тези, които погазват законите. Премълчаването на фактите, породено от наложената „политическа коректност“, налага рамки, които все повече задълбочават проблемите. Истината може да е нелицеприятна и брутална, но не трябва да се премълчава.

Неправителствените организации

Стотиците появили се след 90-та година НПО-та, успешно усвоили милиони за интеграция на обсъжданата малцинствена група, често се противопоставят на законовите мерки, да не говорим за инцидентните случаи, в които държавата опитва да действа по-категорично.

 Според официалните данни, 819 744 793 лв. са отделени за интеграция на циганите в периода 2007-2020 г. Средствата от държавния бюджет са 200 900 000 лв., по европейски и други програми са останалите 618 844 793 лв. Това става ясно от писмен отговор на вицепремиера Томислав Дончев на въпрос зададен му от депутат миналата година. Също миналата година вицепремиерът Красимир Каракачанов посочи, че сумата е усвоена от около 500 НПО-та, част от които са регистрирани само и единствено, за да реализират дадена програма. По думите му, немалка част от НПО-тата са заличавани и съдебно след получаване на средствата. Обърнете внимание, че говорим за период само от тринадесет години – от 2007 до 2020 година. Реално какви са сумите, които са дадени за интеграция, можем само да гадаем, защото отново няма лесен достъп до информацията, а наличната е непълна, но определено се касае за милиарди евро през този тридесетгодишен период. Милиарди, а резултати – нулеви.

В материал от 2010 година, вестник “Банкеръизнася много интересни данни. Според тях:

От избухването на демокрацията се пръкнаха над 600 фондации, съпричастни към циганския проблем. Само около 20% от тях са ромски или с преобладаващо участие на роми. Останалите се оказаха добра хранилка за различни партийни кадри, люпилня за кандидат-депутати и общински съветници. Първите средства дойдоха по линията на Отворено общество. А в Будапеща бе създаден Европейски ромски център, от който започна финансирането на проекти с пари на Световната банка и на Джордж Сорос. Дълги години шеф на този център бе Димитрина Петрова. Практика бе съпругът й Красимир Кънев да избира правилните неправителствени организации, чиито предложения жена му финансираше. Именно така се роди мрежата от регионални ромски фондации монополисти…”[1]

Няма как да не се запитаме недосегаеми ли са НПО-тата? Правителства идват и си отиват, любимците на властта се сменят, олигарси са убивани, на тяхно място застават нови, но НПО-тата (особено някои) са вечни… Истината е, че неправителствените организации в България са също привилегировани, точно както и техните любими питомци. Достатъчно е само да си припомним какво се случи през 2014 година, когато НАП назначи данъчна проверка на БХК. Тогава БХК се опитаха да обяснят, че данъчната проверка е форма на репресия срещу тях. Защо? Защото действията на НАП били неочаквани (тоест, по сигнал), а не планови. Опитайте се да осмислите какво означава това – че те трябва да са предварително наясно кога ще ги проверяват, защото никой, дори и държавата, няма право внезапно да провери произхода на средствата им. Скандалното всъщност е друго – тогава се оказа, че двадесет и две години БХК не е проверяван. Скандално е и, че именно неправителствените организации са невероятно гръмогласни по темата за прозрачност и отчетност на всички институции, но когато това касае тях, настъпва на пръв поглед необяснима реакция. Можем само да гадаем какво би се случило, ако държавата реши да провери всички НПО-та, свързани по някакъв начин с усвояването на средства за интеграция. Разни знайни и незнайни герои ще въстанат, че правата им са погазени, че това са милиционерски прийоми, че се извършва нечувана репресия спрямо тях. Ще бъдат сигнализирани всякакви чуждестранни организации, репортери, комисии и т.н., и т.н. Но не по-малко скандали биха били и резултатите от проверките, бъдете сигурни…

Възможна ли е успешната интеграция?

За успешна интеграция са нужни няколко основи.[2] Трябва да искаш да се интегрираш, да искат да те интегрират, да ти бъде разрешено да се интегрираш и трябва да имаш личностния капацитет за това.

Първият въпрос

Желаят ли циганите да се интегрират? Циганите се самоидентифицират като силно принадлежащи към своята общност и особено държат на нравите и културните си особености. Чрез помощите те получават достатъчно за най-елементарните им битови нужди (докарват си и допълнително с кражби, просия и други дейности) и имат социален живот в своята среда без да се налага да работят. За тях интеграция е: дават ви се едни пари, ще получите това и това. И нищо за сериозните промени, които произтичат от интеграцията. Промени, които не касаят само новите задължения и отговорности, а касаят битието им, отглеждането на децата и други. Теорията на НПО-тата е, че причината за бедността и по-честото попадане в затворите са дискриминацията и предразсъдъците. Но причината е в културата на самата малцинствена група, която води до бедност, безработица и попадане зад решетките. При някои групи още от деца момичетата се обучават да крадат, а после започват професионално да се занимават с джебчийство.

Много често се говори и за образование, като тук пак стигаме до желанието им за такова – нима рядко гледаме за затворници, които решават именно в затвора да придобият образователна степен или да научат нещо. Включително и за чужденци, попаднали в нашите затвори. Инициативност, неприсъща на повечето цигани.

Вторият въпрос

Би ли ти разрешила средата ти да се откъснеш от нея и да се приобщиш към друга култура. Но това означава противопоставяне на традиционни нрави, обичаи и начини на препитание, които осигуряват сериозни доходи на цели родове. Връщаме се на горното.

Третият въпрос

Именно показната загриженост на различните организации засилва ксенофобските настроения. Специалното внимание към определен етнос го поставя в привилегирована позиция спрямо всички други. Постига се обратен ефект – каквито и планове да се чертаят, те няма да срещнат подкрепата на останалото население.

Важно е да подчертаем, че в България етническите групи, населяващи страната ни, живеят в разбирателство. Това включва турците, евреите, арменците, както и всички останали, макар и по-малки по численост групи. Тази констатация обаче не се отнася за един етнос – ромският.

Както основна причина хората да са подозрителни и предпазливи към всякакви интеграционни стратегии, основателно можем да посочим и явното прикриване на данни и анализи, които назовават конкретни числа. Дори показаните в първата статия официални статистики, бяха определени от някои като подвеждащи. Но трябва да е пределно ясно, че всякакви словесни еквилибристики как статистиките не били това, което са, а трябва да са плод на сериозни анализи, щото видите ли имало причина да са такива каквито са, но всъщност не са, са просто нелепи опити да се каже на черното бяло. Стига се до безумни, буквално безумни твърдения, че нападението на българин над циганин е расизъм, а нападението на циганин над българин – най-обикновено битово престъпление, защото българите били по-богати, заради което циганите ги нападали само, за да им вземат парите. Нещо, което било напълно човешко… Подобни обидни за всеки средноинтелигентен човек твърдения, пренебрежително зачеркващи правото на човек да се чувства сигурен в собствения си дом, съвсем логично в някакъв момент водят до напълно заслужен гняв от страна на българите. Основателното чувство на страх и безпомощност, което е напълно резонно, рано или късно поражда дори в най-кротките и добронамерени хора желание за крути мерки от страна на държавата, а и не само.

Четвъртият въпрос

Най-важният – Личностният капацитет. Изисква се висока степен на лична зрялост, за да се интегрираш в друга култура. Тоест, човек да отговаря на средата по адекватен и адаптивен начин, да е наясно как да се държи, да контролира емоциите си, да носи отговорност за действията си. Това включва промяна на част от идентичността – от член на една група да стане член на друга социална група с различни културни ценности и традиции. Процесът е много труден и освен силна воля, изисква поне минимална емоционална зрялост. Израстването в определена среда, със съответните традиции и култура, крие сериозен риск от развитие на антисоциални форми на поведение. От години феноменът се обяснява с това, че циганите са подлагани на дискриминация и затова трудно си намират работа, което е причина да са бедни, а бедността им пък е виновна за високото ниво на престъпност. Но действията на човек се определят на първо място от мотивацията и волята му,  които пък са формирани от емоционалната и културна рамка, в която е израснал. Макар и да живеят в България, те имат много различни навици, разбирания и култура, които често пъти са в пълно противоречие със законите и общоприетите порядки.

През годините се нароиха стотици, буквално стотици стратегии и изследвания, разглеждащи културата и битието на циганите. По-голямата част, въпреки тоновете изхабено мастило и словесните акробатики на списващите, целящи да заобиколят неудобните въпроси, могат да бъдат резюмирани в няколко реда. Идилично изброяване на разни културни особености и традиции, които са предопределящи за етноса и категорично се препоръчва да не бъдат потъпквани, защото така би се погазила идентичността на циганите; правата им, които не са спазвани от всички нас, начело с държавата; насоки и изисквания какво да направят всички останали, за да е успешна интеграцията. Навсякъде се натъртва, че:

Ромите съществуват в “чуждата” култура, но никога не забравят, че са различни и с всички средства се мъчат да съхраняват тази различност“, [3]Те се самоидентифицират като силно принадлежащи към своята общност”, „Процесът на интеграция не трябва да пречи и да ги откъсва от техните традиции.”

Абсолютно скандално е, че най-спокойно се обясняват и оправдават традиции и нрави, които според всяко законодателство са подсъдни:

 “При някои от субгрупите, джебчийството официално се признава като традиционна женска професия, която се изучава от най-ранна детска възраст.”

Да припомним, че според чл. 194. на Наказателния кодекс:

Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.”

“Подобно на джебчийството, проституцията не е нова професия за някои от ромските субгрупи.”

Според чл. 155. от Наказателния кодекс:

„Който склонява друго лице към проституция или свежда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.”

“Женитбената възраст при ромите като цяло е ниска. Възрастта може да бъде и до 13-14 години за момичето, но се срещат и по-ранни бракове.”

Според чл. 155б. на Наказателния кодекс:

„Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва или да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”

Защо стигнахме дотук?

Няма какво да се лъжем, една от причините е, че циганите често са платен електорат на почти всички партии, докоснали се някога да властта. Отделен въпрос е дали това е ставало на национално ниво или по местните структури, а и има достатъчно разследвания през годините, след които прокуратурата е трябвало да се самосезира десетки пъти. Този проблем е и горещият картоф за изминалите тридесет години. Картоф, който ще опари всеки, който би се осмелил да го извади от огъня. Поради тази причина всяка партия, която е била във властта, удобно го прескача или прави половинчати опити за разрешението му, с които дори го задълбочава.

През 1990-те години се наблюдава и бързата поява на НПО-та, занимаващи се с правни консултации, социални помощи, медийно лобиране, обучение на медиатори. Финансирана от чуждестранни фондации, това се превръща “циганска индустрия”. Решението на този проблем би секнало милионите, които разните организации усвояват всяка година.

Има ли решение?

Ясното дефиниране на всеки проблем е първата стъпка, за да бъде той разрешен. Проблем има, и то много сериозен. Битовата престъпност, поне в по-голямата си степен, е извършвана от представителите на един етнос. Акциите срещу битовата престъпност , които зачестиха в последните месеци, могат да пораждат насмешка сред по-либералните среди, но са крайни наложителни и закъснели с години. Както посочи Главният прокурор Иван Гешев:

Не се касае за инцидентни акции, а за кампания. Започват регулярни акции срещу битовата престъпност в цялата страна.”

Често се чуват мнения, че мерките, предприемани преди 1989 година, са били ефективни. Наглед парадоксално, но и доста цигани казват, че тогава им е било по-добре. През 1958 година в България е приета “Резолюция за проблемите на циганското малцинството в България, а от 1966 г. някои училища, посещавани от цигани, са трансформирани за професионално обучение. Отношението към ромите е подчинено на политиката, насочена към турското малцинство и опасността от турцизация, като последният етап е възродителният процес (1984-1985). Целта всъщност не е точно интеграция, а по-скоро асимилация. Тогава партията успява да накара и по-голямата част от циганите да преминат от номадски към уседнал начин на живот, като предприема грижи за жилищното им устройване. Специален нормативен акт регламентира задължението във входа на всеки новопостроен жилищен блок да бъде настанявано по едно циганско семейство. Полагат се и грижи за ограмотяването и им се дават някои предимства за издигане на образователното им равнище. Именно тогава и голяма част от циганите са трудоустроени, като целта е ясна – всички да работят за благото на социализма.

Проблемът е, че повечето от тези мерки не са особено приложими към днешно време. Къде ще бъдат трудоустроени? Строителни войски [4] няма, няма и подобна държавна структура, която да осигури работа за хиляди неграмотни хора, които не притежават никакви компетенции. А няма как да накараме частник да наеме такъв човек, защото неквалифициран (и неграмотен) работник означава сериозен риск за всеки бизнес.

Опцията да ги задължим да се нанесат в блокове, сред останалите българи, е направо невероятна. Първо, голяма част просто не искат да живеят в блокове. Второ, свидетели сме на няколко подобни случаи, в които междублоковите пространства за отрицателно време бяха превърнати в бунища, по площадките на входовете се разхождаха коне, а самите апартаменти биха изглеждали по-добре, ако беше паднала бомба в тях. Трето, колко са хората, които доброволно биха се съгласили до тях да бъдат настанени съседи, които не спазват елементарни обществени порядки и норми. Да не говорим, че въпросните съседи всеки момент могат да се (или да ги) заколят.

Подобни спуснати решения, които не изискват воля и активност от страна на интегриращите се, само ги насърчават да прехвърлят грижата за собственото си оцеляване в ръцете на някой друг и ги приучват на очаквания. Това е и една от причините след 1989 година проблемът рязко да се влоши.

Унгария е страна, от която може да почерпим опит. Спрямо циганите са наложени различни регулаторно-политически социални мерки, които са успокоили обществото и са ограничили престъпността сред етноса. Общественополезният труд е задължителен за получателите на социални помощи – който отказва да работи в комуналните услуги, губи правото на помощи. Мерките са безкомпромисни, започвайки с драстично съкращаване на социалните помощи. Благодарение на националната програма за заетост е улеснено създаването на нови работни места в земеделския сектор. Общините насърчават направата на бани в жилищата, осигуряване на работа на родителите при активно участие на децата им в образователния процес и законовите рамки позволяват на местното управление да контролира циганите като е създадена общинска полиция, която в някои населени места охранява и селскостопанската продукция.

Като успешна би могла да бъде определена дейността на протестантските църкви, които навлизат в някои от махалите след 90-те години. В българското протестантство петдесятните църкви са най-активните сред циганите. Тези църкви са представители на консервативно течение в протестантството, което набляга на семейните отношения и на моногамното семейство. Според специалисти, петдесетничеството е явление на световната карта и е успешно сред маргинализирани общности. В някои села петдесятната църква е единствения работодател и жителите на селото стават пастори, помощници, чистачи, което ги приобщава и към самата вяра. Според протестански пастори тяхната църква работи сред ромските общности не с идеята за интеграция, а с мисията животът им да бъде променен чрез “ Христовата любов”. Основна цел е предотвратяването на ранните бракове и насилието в общността, както и насърчаването на родителите да изпращат децата си на училище.

Би ли могла и Църквата ни да катехизира циганите? Това е интересен въпрос, но поради сложността му няма как да бъде даден едносричен отговор. Истината е, че към момента има малцина свещенослужители, които имат мисионерска дейност, но този въпрос не е решен на официално църковно ниво. Темата е много обширна и има потенциал. Именно на основата на Христовото благовестие и любовта, православната традиция може да промени към по-добро човек, но това би бил дълъг процес, който трябва да бъде желан от страна на просвещавания, което ни връща на казаното вече, че действията на човек се определят от мотивацията и волята му,  които са формирани от емоционалната и културна рамка, в която е израснал.

Но каквито и варианти да се обсъждат, задължителните първи стъпки, които трябва да се предприемат, и то в най-кратки срокове, са свързани с безкомпромисната борба и строгите санкции срещу незаконните културни привички и навици, сред които са ранното “задомяване”, ранната бременност, джебчийството. Никакви дълбокомислени размишления за “културни особености” не могат да се размахват и приемат. Наказанията, които касаят склоняване на малолетни към сексуален живот, трябва да са ефективни и сурови, дори ако това налага повишаване на наказанията. Няма такова право, което да разрешава разбиването на живота на  12 – 14 годишни. Осъждането на първите две-три родителски двойки ще има изключителен отзвук и силно превантивен характер сред етноса. По-първичните хора, освен по-опасни и агресивни, имат и друга отличителна черта – те са страхливи. Това си личи и по жертвите им – най-често беззащитни възрастни хора. Ако знаят, че ще бъдат сурово наказани, това би ги обуздало. Става дума за върховенството на закона не като абстрактно понятие, а като сурова необходимост. Разбира се, в този политкоректен свят, държавата ни рискува стотици дела за дискриминация срещу нея. Но държавата, както и ние като общество, трябва да поемем този риск, защото прекалено

внимателните, често пъти ненавременни и недостатъчни действия на органите, пораждат чувство за безнаказаност сред циганите. Дори по-лошо – те пораждат усещане за недосегаемост, което ясно личи от циничността, безскрупулността и жестокостта на много от престъпленията. Неолиберали и НПО-та непрекъснато се опитват да ни убедят, че проблемите, които произтичат от гетата не се дължат нито на етнос, нито на религия, а на глад и социална мизерия. Но пренебрежимо малка част от престъпленията целят само и единствено кражба. Не, че присвояването на чужди средства може да е оправдано поради бедност, но дори това не е вярно. Свидетели сме на зверска бруталност – въоръжени нападения, съчетани със зверски изнасилвания, брутални побои и нерядко – ужасно продължителна и мъчителна за жертвата смърт. Често се твърди, че циганите ни са успешно реализирани в чужбина, но какво четем от тамошните криминални хроники – жестоките групови изнасилвания, потрисащи цялото тамошно общество, са специалитет или на мюсюлманските банди, или на циганите, а от джебчийските банди са пропищели цели градове.

При толкова организации, които оперират с огромни суми по проекти, досега циганите трябваше да са се интегрирали и да са равностойни членове на обществото. Морковът вероятно би бил ефективен, но едва след ясно установяване на задълженията и отговорностите, иначе пак стигаме до това, че подобни стимули само засилват очакванията някой друг да им е длъжен. Тоягата, под формата на прилагане на законите и то без пощада, ще предизвика респект, който ще е много по-ефективен стимул. Ако искаш да имаш право на детски, на социални, на здравеопазване, на каквото се сетите, трябва да имаш и съответните задължения, а спазването на законите е основата. Асоциалното поведение на голяма част от ромската общност категорично трябва да бъде контролирано и коригирано с целия инструментариум на властта. Безумното тридесетгодишно писане на хиляди стратегии, декларации и анализи, които уж трябваше да дадат решение и да интегрират циганите, е просто цинично оправдание за усвояване на огромни средства. Тази хубава дума интеграция, която всъщност произлиза от латинската integer, означаваща цял. Интеграция, която е базирана на премълчването и отстъпването пред първични и подсъдни културни особености, не е интеграция, нито може да е успешна. Приобщаването към всяко общество минава през съобразяване и спазване на приетите в него порядки, а най-вече на законите.

Често обвиняват хората, които назовават с истинските им имена подобни проблеми в нетолерантност. Истината е, че в България сме прекалено толерантни, толерантни до състояние, което вреди на самите нас. Толерантността винаги трябва да има ясни граници, защото иначе се стига до обезличаване. В това сме се превърнали много отдавна – апатични и снижени, невярващи в силата ни като общество. Както е казал британският писател и християнски мислител Гилбърт Честъртън:

“толерантността е добродетел на хората, които не вярват в нищо“.


Тук са резюмирани само малка част от всички международни и национални документи, свързани с процесите по интеграция:

Основни международни документи, свързани с интеграцията на малцинствата:

• Всеобща декларация за правата на човека;

• Международен пакт за граждански и политически права и факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права;

• Международен пакт за икономически, социални и културни права;

• Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и обяснителен доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Съвет на Европа;

• Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Съвет на Европа;

•Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация;

• Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието;

• Конвенция за правата на детето;

• Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация срещу жените;

• Резолюция на ЕП от 28 април 2005 г. относно положението на ромите в ЕС;

• Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за Европейска стратегия за ромите.

Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество

Документът е одобрен с Решение на Министерски съвет от 22 април 1999 г. В неговото изработване взеха активно участие множество ромски организации и програмата е подписана от 84 ромски НПО-та. Изпълнението на Рамковата програма е ангажимент на България, приет пред Европейския съюз. Рамковата програма задава насоки за действие и задачи в 8 сфери:

• защита от дискриминация

 • икономическо развитие

 • здравеопазване

 • териториално устройство на ромските квартали

 • образование и защита на ромската култура

 • присъствие на ромите в националните медии

 • мерки, насочени към ромската жена.

Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.

Планът за действие за Десетилетието на ромското включване бе одобрен с Решение на Министерския съвет от 14 април 2005 г. Той съдържа множество цели, задачи и дейности, разделени в шест области:

• образование

 • здравеопазване

 • заетост

 • жилищни условия

 • защита от дискриминация

 • култура.

Национална програма за подобряване на жилищните условияна ромите в Република България. Програмата е приета с Решение на Министерския съвет от 22 март 2006 г. като част от Националната жилищна стратегия.

Програмата предвижда изпълнението на следните мерки:

• Инвестиране в инфраструктурата на ромските квартали.

• Определяне на нови райони за заселване на част от ромското население.

• Построяване на нови жилища с публични финансови средства, които впоследствие ще бъдат на разположение на ромите срещу месечен наем.

• Промени в пространственото развитие на райони с преобладаващо ромско население.

• Закон за защита срещу дискриминацията;

• Декларация на Десетилетието, подписана от правителствените ръководители на осем държави от Югоизточна Европа на 2 февруари 2005 г. в София;

• Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република Бълга-рия за ангажираността на държавните институции за постигане на целите на Десетилетието на ромското включване 2005–2015 година;

• Национален план за действие по Десетилетие на ромското включване 2005–2015 г., приет от Министерския съвет – 14.04.2005 г.

• Доклад на Република България за изпълнение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (приет с Постановление на МС, февруари 2003 г.);

• Съвместен меморандум по социално включване;

• Национална стратегия за демографското развитие на България (2006–2020 г.);

• Оперативни програми за периода 2007-2013 година: „Развитие на човешките ресурси“, „Регионално развитие“, „Административен капацитет“.

• Управленски програми на българските правителства: „Хората са богатството на България“, 2001 г.; „Програма на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност“, 2005 г. (Раздел „Интеграция на малцинствата и усъвършенстване на етническия модел в гражданс-кото общество“ и раздел „Приемане на национална програма за ограничава-не на негативните последствия от демографската криза“;

• Областни програми и планове за интеграция и отчетите за тяхното изпълнение;

• Общински програми и планове за интеграция и отчетите за тяхното изпълнение.


Специфични документи в областта на образователната интеграция

• Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства;

• Национален план за действие по изпълнение на Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004/2005 – 2008/2009 учебна година);

• Наредба No 6 (на Министъра на образованието и науката) за обучение на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;

• Промени в Закон за народната просвета от септември 2002 г. и предстоящи промени през 2008 г.;

• Постановление No 4 на МС от 11.01.2005 г. за създаване на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и Правилник за прилагането му;

• Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст;

• Национална стратегия за закрила на детето 2008–2018 г.;

• Национална стратегия за защита правата на децата на улицата 2003–2005 г.;

• План за действие за защита правата на децата на улицата 2003–2005 г.;

• Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006–2009 г.

Специфични документи в областта на заетостта и интеграцията

• Национален план за действие по заетостта;

• Национален план за борба с бедността и социалната изолация.

Специфични документи в областта на жилищната политика и интеграцията

• Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005–2015 година;

• План за действие 2006–2007 г. за изпълнение на Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България.

Специфични документи в областта на здравните политики за интеграция

• Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;

• План за действие към Здравната стратегия за лица в неравностойно поло-жение, принадлежащи към етнически малцинства 2005–2007 г.;

• Националната здравна стратегия 2007–2012 г.;

• Национална здравна стратегия „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България“, 2001 г.;

• Стратегия за борба с бедността и социалната изолация, 2003 г.;• Закон за здравето, 2004 г.;

• Закон за здравното осигуряване.


[1] https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/beli-pari-za-cherni-mercedesi

[2] В същността си това разбиране е обстойно развито от датския психолог Николай Сеннелс, който след практика в затвор за младежи в Копенхаген, издава книга, в която подробно посочва пречките за успешната интеграция на мюсюлманите в Европа. Според него са необходими три неща – „да искаш да се интегрираш, да ти бъде разрешено да се интегрираш и да имаш личностния капацитет за това.”

[3] Цитатите са от различни стратегии, изследвания и анализи на ромския бит и култура

[4] Преди около две години Красимир Каракачанов разви идеята за възстановяване под някаква форма на строителните войски и въвеждане на форми, с които да бъдат задължавани жителите от гетата да се ограмотяват, но тази възможност не е подложена на сериозна дискусия към този момент

Споделете:
Виктория Георгиева
Виктория Георгиева

Виктория Георгиева е изучавала телевизионна журналистика, а в момента и "Религията в Европа" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Стажувала е в спортната редакция на БНТ и е писала за печатни медии. Две години е била член на Студентския съвет към СУ. В момента работи като специалист маркетинг и реклама във водеща българска компания. Интересува се от политика и история.