fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Призракът на антикомунизма броди (омърлушен) в задния двор на Европа

Време за четене: 4 мин.

Иво Инджев

Призракът на комунизма и до днес броди из Европа- избледнял и изгладнял до неузнаваемост на Север, шовинизиран реваншистки на Изток в Русия , но много успешно предрешен по нашите южняшки земи, където се е нагодил към местната специфика като кърлеж към гостоприемно рунтаво куче. Бива го в кикотенето в задния двор на антикомунизма. Защото у нас призракът на комунизма е адски добър в интригантството.

Той пробутва на десните гъдела на междуособиците в търсенето на отговора КОЙ е по-голям антикомунист. В името на тази кауза братоубийствата между антикомунистите ( искрени или конюнктурни) продължават. А призракът на комунизма се кикоти от сутрин до вечер при равносметката пред телевизионния екран: „Хи,хи, я да видим кого сме скарали днес!”.

Понеже политиците от дясното пространство са вече толкова скарани, че повече няма нужда да бъдат подстрекавани- получава им се по инерция, по наследство и от сърце без външна помощ – остава да бъдат скарани и публицистите, спорещи по въпросите на комунистическото наследство.

Призракът на антикомунизма не се побира в кожата си (нещо като Краката му стърчат навън , врабчето на Радичков от „Ние врабчетата”) , човърка в раната на разногласието как да се победи пустото комунистическо наследство. Самата цел не поражда въпроси. Около нея всички са обединени: „долу комунизмът и метастазите му”.Дотук, добре…

При опита обаче Бойко Борисов да бъде привидян като средство за постигането на тази цел настъпва суматохата (пак по Радичков).

И пак по Радичков, като в „Януари”, в кръчмата винаги се намират желаещи да се провикнат по темата за акъла на жената: „ И какво от това, че не била умна, ти вечер с нея ли си лягаш или с акъла си”. Иначе казано, важно е да направиш компромис с акъла ( например) в името на кефа.

Уважаеми колеги коментатори, целта не оправдава средствата! Освен ако сте на отсрещния бряг, където подобно разсъждение е не просто допустимо, а направо задължително. Тази безцеремонност ни демонстрира БСП. В името на властта тя създаде ДПС, обедини се с жертвите (си) на „възродителния процес”, а сега се разграничава до степен на ругателство срещу диктатурата на депесариЯта, като междувременно изобрети оксиморона на властовия монархо-социализъм в тандем с „царя” и не се погнуси да си другарува парламентарно с фашизоидната „Атака”.

Така ли трябва да постъпват антикомунистите?

Да, без компромиси политика не може да се прави. Но както е в живота и в политиката големият въпрос е в дозировката. Едно е да пийнеш биричка в жегата, друго е да се освиниш с две каси бира и вместо да се разхладиш, да се разгорещиш така, че да налиташ на бой.Прекомерният компромис , впрочем и Бойку не е драг.

Да вземем например позицията на Едвин Сугарев ( с когото са ме насъсквали да се скарам многократно заради някои различия в позициите).

Оценявам като жест на добронамереност факта, че не ме е споменал в статията си в неговия сайт, в която за пореден път защитава необходимостта Борисов да бъде подкрепен и атакува несъгласните с него- дори и поименно. А може и да греша- просто да не съм му важен за споменаване. Ако обаче не греша, че компромисно ме е пропуснал като остър критик на Борисов, ще му отвърна със същия жест и то не като реципрочност, а защото наистина смятам, че нашите различия не бива да водят до междуособни войни.

Най-общо казано Едвин ни призовава да преборим комунизма по метода на гасенето на пожара с бензин. Съжалявам за опростяването, но така изглежда логиката да победим първия отбор на Путин с помощта на втория му отбор.

Едвин, когато уважавам заради автентичността на неговата безкомпромисност, на практика иска компромис, който хиляди, дори стотици хиляди хора, ненавиждащи комунизма, не могат да направят. И не ( само) заради биографията на Борисов, а заради онова което виждат и ненавиждат: образа му на политик, склонен към диктатура.

Компромис с такъв персонаж може да направи един политик, но публицистът не е длъжен да полага такова усилие. В политиката без компромиси не може. Коментаторът обаче може да си позволи лукса да съобщава какво мисли, а не какво смята за целесъобразно.

И ако това е „вредно” за антикомунизма, тогава трябва се замислим защо ни е този антикомунизъм, които борави с философията на комунизма за завладяване власт на всяка цена. По-добре тогава да си налягаме парцалите и да оставим политиците да си редят пъзела на целесъобразността.

А колкото до най-често изтъквания аргумент, че от противопоставянето срещу Борисов имат полза БСП и ДПС, нямам какво да възразя освен малката подробност, че имам право на такава лична позиция, която не смятам за важна за “световния мир”. Най-малкото не се изживявам като Рузвелт или Чърчил, които са били принудени да се съюзят със Сталин, за да победят по-голямото ( за момента) зло в лицето на Хитлер.

В България има достатъчно много желаещи да гласуват за Борисов на принципа, формулиран от него- „ и вие сте прости, и аз съм прост, значи ще се разберем”. Не мога да им попреча да се разбират с Него, но и не желая да бъда един от тях.

От ivo.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ