Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на октомври изключително притеснително събитие.

Все по-често и все по-явно социалистическият генезис на обявилите се като кандидати за кмет на София и тези, които тепърва ще се обявят за такива, избуява зад иначе пропазарната и дясна икономически фасада. Дали това се дължи на привилегията от икономическия растеж в столицата, а и в цялата страна през последните години или просто социалистическите обещания винаги звучат по-примамливо – не знам. Факт е обаче, че и през очакващата ни след по-малко от два месеца изборна кампания ще се наслушаме на „зелени мерки“, на усилия за постигане на социална справедливост, на повече пари за това и за онова… Любимите теми на хората, които искат да харчат повече от чуждите пари, а не да спестят средства на тези, които са гласували за тях. Защото, скъпи читатели, нека да си го кажем направо – всяка година София има все по-голям бюджет. Всъщност през 2019 г. бюджета на София е с цели 300 млн. лв. повече отколкото през 2018 г. Ако нещо не ни харесва или не се случва, проблемът далеч не се крие в „няма достатъчно пари“.

Нито дума за някои, по мое скромно мнение, далеч по-наболели теми. Като плачевното състояние на „Топлофикация София“ ЕАД, натрупала дългове в размер на над 800 млн. лв. За справка, това е близо половината от целия бюджет на най-големия град и столица на България. Точно така – дълговете на едно общинско дружество са почти половината от целия бюджет на общината. Четем и ни предлагат всевъзможни стратегии за намаляване на карбоновите емисии с 2 до 5%, за редуциране на риска пешеходци да се спънат в огражденията на Графа с от 12 до 17%, за това колко килограма на квадратен сантиметър могат да издържат новите плочки на Ларгото, но незнайно защо не виждаме стратегия за справянето с дълг от над 800 млн. лв. Знаете ли колко е бил този дълг преди четири години? 500 млн лв. Знаете ли колко ще бъде след четири години? Не смея да прогнозирам, но милиарда ни е сигурен. А към кого е този дълг? Разбира се, че към нас, като в този изключителен случай под нас имам предвид държавният Български енергиен холдинг.

Не съм, а и най-вероятно няма да прочета стратегия и за справянето с една специфична битова престъпност, включваща изграждане на специфични нетрайни съоръжения тип бараки, в които един конкретен етнос има навик да битува в продължение на период от 20 до 30 години.

Със сигурност политкоректното слово на кандидатите за градоначалници, редуващо цитати на Грета Тунберг и Роза Люксембург не би допуснало такава реторика. Опазил ни Бог да насочим разговора за мръсния въздух в София към същите тези своеобразни дългогодишни къмпингуващи. Далеч по-логично е да предположим, че автомобилите носят 100% от вината за фините прахови частици, а не идентично фината практика на горене на стари парцали и автомобилни гуми за отопление.

Два месеца. Толкова имат кандидатите и бъдещите кандидати за кмет на София, за да излязат от този предварително обявена клоунада. Защото ако всички повтарят любимите на модерните социалисти опорки, то всъщност няма да има значение кой ще бъде кмет на София.

Оригинална публикация

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.