fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Призракът на антикомунизма броди (омърлушен) в задния двор на Европа

Време за четене: 4 мин.

Иво Инджев

Призракът на комунизма и до днес броди из Европа- избледнял и изгладнял до неузнаваемост на Север, шовинизиран реваншистки на Изток в Русия , но много успешно предрешен по нашите южняшки земи, където се е нагодил към местната специфика като кърлеж към гостоприемно рунтаво куче. Бива го в кикотенето в задния двор на антикомунизма. Защото у нас призракът на комунизма е адски добър в интригантството.

Той пробутва на десните гъдела на междуособиците в търсенето на отговора КОЙ е по-голям антикомунист. В името на тази кауза братоубийствата между антикомунистите ( искрени или конюнктурни) продължават. А призракът на комунизма се кикоти от сутрин до вечер при равносметката пред телевизионния екран: „Хи,хи, я да видим кого сме скарали днес!”.

Понеже политиците от дясното пространство са вече толкова скарани, че повече няма нужда да бъдат подстрекавани- получава им се по инерция, по наследство и от сърце без външна помощ – остава да бъдат скарани и публицистите, спорещи по въпросите на комунистическото наследство.

Призракът на антикомунизма не се побира в кожата си (нещо като Краката му стърчат навън , врабчето на Радичков от „Ние врабчетата”) , човърка в раната на разногласието как да се победи пустото комунистическо наследство. Самата цел не поражда въпроси. Около нея всички са обединени: „долу комунизмът и метастазите му”.Дотук, добре…

При опита обаче Бойко Борисов да бъде привидян като средство за постигането на тази цел настъпва суматохата (пак по Радичков).

И пак по Радичков, като в „Януари”, в кръчмата винаги се намират желаещи да се провикнат по темата за акъла на жената: „ И какво от това, че не била умна, ти вечер с нея ли си лягаш или с акъла си”. Иначе казано, важно е да направиш компромис с акъла ( например) в името на кефа.

Уважаеми колеги коментатори, целта не оправдава средствата! Освен ако сте на отсрещния бряг, където подобно разсъждение е не просто допустимо, а направо задължително. Тази безцеремонност ни демонстрира БСП. В името на властта тя създаде ДПС, обедини се с жертвите (си) на „възродителния процес”, а сега се разграничава до степен на ругателство срещу диктатурата на депесариЯта, като междувременно изобрети оксиморона на властовия монархо-социализъм в тандем с „царя” и не се погнуси да си другарува парламентарно с фашизоидната „Атака”.

Така ли трябва да постъпват антикомунистите?

Да, без компромиси политика не може да се прави. Но както е в живота и в политиката големият въпрос е в дозировката. Едно е да пийнеш биричка в жегата, друго е да се освиниш с две каси бира и вместо да се разхладиш, да се разгорещиш така, че да налиташ на бой.Прекомерният компромис , впрочем и Бойку не е драг.

Да вземем например позицията на Едвин Сугарев ( с когото са ме насъсквали да се скарам многократно заради някои различия в позициите).

Оценявам като жест на добронамереност факта, че не ме е споменал в статията си в неговия сайт, в която за пореден път защитава необходимостта Борисов да бъде подкрепен и атакува несъгласните с него- дори и поименно. А може и да греша- просто да не съм му важен за споменаване. Ако обаче не греша, че компромисно ме е пропуснал като остър критик на Борисов, ще му отвърна със същия жест и то не като реципрочност, а защото наистина смятам, че нашите различия не бива да водят до междуособни войни.

Най-общо казано Едвин ни призовава да преборим комунизма по метода на гасенето на пожара с бензин. Съжалявам за опростяването, но така изглежда логиката да победим първия отбор на Путин с помощта на втория му отбор.

Едвин, когато уважавам заради автентичността на неговата безкомпромисност, на практика иска компромис, който хиляди, дори стотици хиляди хора, ненавиждащи комунизма, не могат да направят. И не ( само) заради биографията на Борисов, а заради онова което виждат и ненавиждат: образа му на политик, склонен към диктатура.

Компромис с такъв персонаж може да направи един политик, но публицистът не е длъжен да полага такова усилие. В политиката без компромиси не може. Коментаторът обаче може да си позволи лукса да съобщава какво мисли, а не какво смята за целесъобразно.

И ако това е „вредно” за антикомунизма, тогава трябва се замислим защо ни е този антикомунизъм, които борави с философията на комунизма за завладяване власт на всяка цена. По-добре тогава да си налягаме парцалите и да оставим политиците да си редят пъзела на целесъобразността.

А колкото до най-често изтъквания аргумент, че от противопоставянето срещу Борисов имат полза БСП и ДПС, нямам какво да възразя освен малката подробност, че имам право на такава лична позиция, която не смятам за важна за “световния мир”. Най-малкото не се изживявам като Рузвелт или Чърчил, които са били принудени да се съюзят със Сталин, за да победят по-голямото ( за момента) зло в лицето на Хитлер.

В България има достатъчно много желаещи да гласуват за Борисов на принципа, формулиран от него- „ и вие сте прости, и аз съм прост, значи ще се разберем”. Не мога да им попреча да се разбират с Него, но и не желая да бъда един от тях.

От ivo.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ