fbpx

Проблемът ни с Русия не се помещава (само) на бул. “Драган Цанков” 28

28 февруари 2022 година: 

“Уважаеми читатели на официалната страница на Посолството на Русия в България!

Съобщаваме, че във връзка с информационната агресия от Вашингтон и неговите евроатлантически подлоги, която се води спрямо информационните ресурси на нашата страна – в България са блокирани или не се зареждат коректно редица сайтове на руски държавни институции и медии, включително и на дипломатическата ни мисия в София – Посолството създаде своя канал в Telegram.”

3 март: “Руско-турската война е ехо на днешните дни. Събитията в Украйна болшинството мои сънародници възприемат по същия начин като онези преди 144 години. Като справедливи, назряващи отдавна действия за защита на жителите на Донбас от нацисткия киевски режим, който убива безразборно цивилни в продължение на 8 години.”

18 март: “Днес МВнР на България за пореден път обяви за изгонване на дипломати на Посолството на Русия в България. Този път броят на колегите ни, обявени за “персона нон грата”, неприятно изумява с мащаба си.”

23 март: “Смятаме за неприемливо по никакъв начин чиновници на тази или онази страна независимо от ранг и официална длъжност публично да критикуват Посланика на Руската Федерация за оценките на случващите се в приемащата държава събития. Това директно противоречи на духа на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 година.”

Цитатите са от Фейсбук-страницата на Посолството на Руската федерация в София, под формата на текст и/или видеообръщение на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова. Три сериозни провокации и една “много интересна” реакция на действие от страна на българското Външно министерство за по-малко от месец. (Първият цитат впоследствие бива изтрит от страницата и е възпроизведен на базата на медийни публикации, имаше и официално извинение от страна на посланика.)

Българските власти реагираха на всички изявления, макар според все повече гласове нашата позиция е твърде мека – за тях е крайно време самата Митрофанова да бъде обявена за “персона нон грата”. Но тук акцентът не е толкова върху търпението на официална София, колкото самата политика на руската мисия у нас.

Преди всичко, никой не бива да си въобразява, че тези провокации се дължат основно на “стила” на Митрофанова. Всеки неин ход е съгласуван с Москва. А и по принцип, посланикът не е някаква автономна политическа единица – той е представител на страната, която го е изпратила. Респективно, на нейната политика.

Въпросът е защо Кремъл ни влиза така остро?

Първият отговор, който идва на ум, е, че от Москва се опитват да “респектират” управляващите в София. Внимавайте в картинката, защото с нас не можете да не се съобразявате – държим ви в “енергийна” хватка, нашите туристи не са без значение за икономиката ви, а и едни ракети са насочени към вас. Отделно, как ще обясните на приятелите ни сред народа ви защо разваляте отношенията си с нас? Аналогично на военната агресия спрямо Украйна, България е подложена на дипломатическа такава.

София обаче не поддава. Страната ни участва солидарно в общите действия срещу Русия – затваряне на въздушното пространство за руски авиокомпании, подкрепа за санкциите, приютяване на украински бежанци, търсене на пътища за заобикаляне на газовата зависимост (включително с предложение за обща политика на ЕС в тази насока), експулсиране на руски дипломати… Да, България официално не изпраща военна помощ за украинската армия (нали не се съмнявате, че българско въоръжение стига до Украйна чрез посредничеството на частни фирми, без санкцията на правителството?), но това за Кремъл е слаба утеха.

В такава ситуация резонно възниква въпросът трябва ли да изгоним посланик Митрофанова. Аргументите “за” включват както хулиганското нарушаване на дипломатическия протокол, така и разбирането, че обратното би се възприело като сигнал за слабост. Основният аргумент “против” е да не се поддаваме на провокациите и да не нагнетяваме допълнително напрежение – и без това положението е изострено до крайност, България е “фронтова държава” по отношение на санкциите, а географската близост до зоната на военните действия изисква да сме изключително внимателни.

По-задълбоченият отговор на въпроса за руските провокации навежда на мисълта, че Москва има за цел да накара София да обяви Митрофанова за “персона нон грата”. И оттам насетне хибридната пропаганда да се развихри до недостижими висоти – видите ли, лакейското правителство в София, в опит да угоди на американските си господари, доведе отношенията между двете ни “братски” държави до абсолютното дъно… Руското външно министерство ще изпрати нов посланик (който най-вероятно ще я кара по старому), но вътрешната конфронтация в обществото ще е още по-засилена дори и от сега.

Трезвата преценка показва, че проблемът ни с Русия не се намира в сградата срещу парк хотел “Москва” в София (макар оттам да излизат израженията на този проблем). Което не означава задължително и на всяка цена да “цепим басма” на Митрофанова. Означава да се съсредоточим върху същината, а именно – генералната линия на руската политика спрямо България. Която далеч не започна с инвазията в Украйна.

Москва ни разглежда като “неприятелска държава” много преди официално да ни включи в списъка си с такива. България е член на НАТО и ЕС – организации, които Русия смята за “вражески”. Първата във военно отношение, втората – в икономическо и геополитическо. И не можем да си позволим да поддържаме илюзии за някакво “по-специално отношение”. Независимо от заявките на някои среди у нас “да бъдем мост между Русия и Европа/НАТО”.

В действителност има нещо, което ни прави по-различни в очите на Москва, но това нещо въобще не е в наша полза.

Става дума за проруските настроения на част от българското общество (каква точно част е доста интересен въпрос). Именно тези настроения се експлоатират безогледно от Кремъл, а през последното десетилетие и се раздухват от хибридната пропаганда. Посланията на Митрофанова са насочени не толкова към управляващите, колкото към тази част от народа. И трябва да си дадем ясна сметка за това.

Каква огромна щета е наличието на такива нагласи (особено във време на война), е много дълга тема. Но докато те не се маргинализират, няма как да се надяваме отношенията ни с Русия да преминат на друго ниво.

Един пример: когато София обяви, че ще експулсира 10 руски дипломати, говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова определи този акт като “безпрецедентен по мащабите си демарш”. Нещо подобно да се чу, след като Варшава изгони 45 руски дипломати по подозрения в шпионаж? Но в Полша проруски настроения няма…

До момента управляващите не се огъват пред руския дипломатически шантаж. Крайно време е и обществото да спре да му се “връзва”.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.