Прогресът не е самоцел

През последните няколко десетилетия значението на думата “прогрес” се промени толкова съществено, че понякога става трудно да бъде схванато. В повечето от страните на славния някога Западен свят, когато някой днес каже “прогресивен”, има предвид толерантност, включване и равенство спрямо типове поведение и начин на мислене, които доскоро бяха възприемани като абсолютно неприемливи, морално сбъркани и дори греховни. По някакъв странен начин т. нар. прогресивисти забравят на какво дължим невероятния успех и безпрецедентен възход, които направиха западните общества толкова велики.

Консервативните ценности се определят за такива, защото за да запазиш (консервираш) нещо, то на първо място трябва да е добро само по себе си. Ако обаче не бъде покрито със защитна обвивка, ще се развали. Представете си просто консерва с филе от риба тон или пък бутилка от любимата си напитка – веднъж отворени, е само въпрос на време да загубят качествата си. По същия начин и на обещствата от християнския Запад не отне дълго, за да преминат от традиционно голямото и щастливо семейство като гръбнак на нацията към наемането на травестити, които да обучават малките деца на това да бъдат възприемчиви към всевъзможните форми на себеизразяване, без значение колко странни, пошли и дори извратени са те.

Самата идея объркан сексуално човек да прокламира пред невръстни деца прогресивната кауза на, да речем, “Травестита Супергерой” е крайно възмутителна. Първо, това е неразумно и неестествено. Второ, това далеч не е правилно разбран прогрес. Не личностно ниво, всеки път, когато научи нов език или се запознае с природата на някое същество, човек успява да развие себе си и живота си. Погледнато в по-голям мащаб, общностите и нациите осъществяват прогрес, когато намерят по-добър начин да живеят, да организират по-ефективно околната им среда, да изграждат по-качествена и надеждна инфраструктура, по-функционални сгради, по-умни градове и т.н.

Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде търсен там, където няма нужда от него – например в християнската идеология или определянето на семейните морал и ценности. Никой не може да осъвършенства или прекрои любовта между мъжа и жената, още по-малко чудотворната им способност да създават нов живот. Западът се е самозабравил, опитва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем как ще приключи това. На всичко отгоре влага все по-малко старание да осъществява истински прогрес – да развива страните си, търговията помежду им, критичната инфраструктура и други съществени приоритети. Разбира се, той все още е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?

Вземете за пример впечатляващите темпове на развитие в Китай. Там не са се вглъбили в това да прокарат на всяка цена законодателни промени, гарантиращи правата на ЛГБТ малцинствата да отглеждат деца или да обучават чуждите в морал и ценности, които собствените им родители не споделят. Напротив, съсредоточени са върху това неуморно и последователно да изграждат нови мостове, магистрали, летища, пристанища и всичко друго, което можете да си представите. Китайските машини скоростно работят не само върху физическите мегапроекти на страната, но и върху това да бъде догонен и по възможност дори изпреварен Запада. Нещо немислимо в нашето детство.

Но ето, който и да отиде в Китай днес, няма да си помисли, че е невъзможно. С впечатляващия си план да изгради нов Път на коприната Китай пренася топката в полето на Запада, а всички ние, които живеем тук, но наблюдаваме напредъка на Изтока, започваме да се чудим защо нашите собствени страни не се концентрират върху истински важните неща: строителство и развитие с същите или дори по-бързи темпове. Навярно, защото гражданите им са обсебени от това какво имат право да вършат, а не какво всъщност наистина трябва да бъде свършено и за какво носят отговорност самите те. Както винаги, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво наистина означава думата “прогрес”.

Оригинална публикация на английски

Превод: Никола Бушняков

Споделете:
Никола Бушняков
Никола Бушняков

Възпитаник на Нов български университет, специалности “Публична администрация” и “Европейско управление”. Специализирал “IT мениджмънт” във Флорида, САЩ. Ръководител на екип във водеща международна технологична компания.