Променя ли се политиката на Европа спрямо нелегалната имиграция?

Преди няколко дни италианските брегови власти отказаха да приемат кораб, превозващ 629 нелегални имигранти. Корабът Aquarius, управляван от германската неправителствена организация SOS Mediterranee, извършил 6 спасителни операции в Средиземно море край бреговете на Либия, в които е натоварил мигранти от Субсахарска Африка, плаващи в открито море на примитивни плавателни съдове. Решението за отказ на достъп е взето от новия италиански вътрешен министър Матео Салвини, който е и лидер на една от партиите в коалиционното правителство – (крайно)дясната “Лига”. Този акт е логично продължение на изказванията на Салвини, че “купонът за нелегалните имигранти в Италия свърши” и страната не може да приема неограничен брой хора да продължават да влизат на нейна територия.

Може ли тази новина да се разглежда като преломен момент в европейската политика спрямо нелегалната имиграция?

Става все по-видно, че мигрантският въпрос разделя Европа. От една страна, имаме политиците на статуквото, начело с германския канцлер Ангела Меркел, които поддържат досегашната либерална политика спрямо миграцията (дали е случайност, че въпросният кораб се управлява именно от германска неправителствена организация?). От друга страна, имаме все по-силен център на опозиция, настояващ за твърди мерки спрямо имиграцията. Първоначално, този център се формира около унгарския премиер Виктор Орбан и включваше страните от Вишеградската група, впоследствие се присъедини Австрия, а сега изглежда, че към тях клони и Италия.

Що се отнася до самата Италия, отскоро там на власт е коалиционно правителство между две антисистемни, евроскептични партии от двете страни на политическия спектър – “Пет звезди” отляво и “Лига” отдясно. Техният възход се дължи и на факта, че през последните няколко години Италия беше сред най-засегнатите от нелегална имиграция държави, а предишното управление не успя да се справи с този сериозен проблем. Предстои да видим дали евроскептицизмът на италианските управляващи ще еволюира в еврореализма на Вишеград и Австрия (стремеж към реформиране на ЕС отвътре) или Италия ще се окаже следващата членка на ЕС, насочила се към излизане от Евросъюза. Това в немалка степен ще зависи и от взаимодействието между Италия и ЕС по мигрантския въпрос – Салвини вече се обърна към Европа за помощ, да видим ответната реакция.

Миграцията не само разделя Европа на два лагера, но се оказва, че в същото време създава търкания и сред германското управление – противоречията между канцлера и лидера на ХДС Меркел и вътрешния министър и лидер на сестринската баварска ХСС Зеехофер са стигнали дотам, че е възможно ХСС да се изтегли от коалицията и нейното място да бъде заето от “Зелените”. Последното само като пример колко дълбоко е противопоставянето във възгледите относно миграцията.

Очевидно е, че досегашната политика на “отворени врати” не работи. Желание за рестриктивни мерки явно има, въпросът е дали те ще се наложат като единна политика на ЕС, или ще се упражняват откъслечно, само в държавите, в които има политическа воля за това.

Важна стъпка в решаването на проблема с нелегалната имиграция е да се вземат ефективни мерки в борбата с трафика на хора. Само че това поражда и един интересен въпрос: неправителствени организации като SOS Mediterranee не извършват ли всъщност трафик на хора? Техни кораби кръстосват Средиземно море, където (най-често около бреговете на Либия) спасяват впуснали се на опасно плаване мигранти. Тези мигранти са достигнали до Средиземно море, благодарение на каналджийски групи. И дали имено тези групи не насочват корабите към координатите, където има плаващи мигранти?

Затягането на контрола върху външните граници на ЕС и борбата с каналджийството са важни стъпки, но те няма да решат проблема окончателно. Същината на този проблем не се намира по границите на Европа, а е дълбоко в Субсахарска Африка. Там, където раждаемостта се увеличава главоломно, а производителността и респективно, жизненият стандарт – съвсем не.

Ако искаме мигрантите да спрат да идват тук, Европа трябва да отиде там. Под някаква модерна форма на реколонизация, чрез която да се провеждат политики (икономически и образователни), целящи да подобрят жизненото равнище на място и да намалят нуждата от миграция на местното население. А също така Европа трябва да създаде на място и хуманитарни лагери, в които да помага на бедстващите в момента. И междувременно, в тези лагери да провежда политика на селектирана имиграция – да приема такива мигранти, от каквито има нужда в момента. В зависимост от тяхното ниво на образование и квалификация, възрастов и социален профил, степен на способност за интеграция и т.н.

Въпросът е кога ще се намери политическа воля сред европейското лидерство за подобни действия?

Оригинална публикация

Споделете:
Димитър Петров
Димитър Петров

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.