След години на многократни провали, правителството на Обединеното кралство отново се опитва да изглежда загрижено за границата. Премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон в момента водят преговори за осигуряване на „Сделка за мигрантите „един вътре, един вън“. Според това споразумение Великобритания ще изпрати обратно мигранти през Ламанша във Франция в рамките на седмици след пристигането им. В замяна Великобритания ще приеме търсещи убежище от Франция. От страна на Великобритания сделката вероятно ще бъде ограничена до приемане на търсещи убежище от Франция със семейни връзки в Обединеното кралство в замяна на равен брой мигранти отвъд Ламанша, върнати в Кале. Съобщава се, че подобна сделка може да бъде официално обявена този месец.
Франция традиционно не е склонна да се съгласи на такава сделка, след предишната – Дъблинското споразумение – беше премахната след Брекзит. Но френският вътрешен министър Бруно Ретейло сега иска да „изпрати ясно послание“ на мигрантите, които се надяват да пътуват през Франция и през Ламанша.
Без изненади. Преминаванията с малки лодки достигнаха рекордни стойности напоследък, като повече от 18 000 мигранти пристигнаха във Великобритания досега тази година. В началото на този месец почти 1 200 души пристигнаха с малки лодки за един ден. Контрабандистите дори рекламираха „Летни разпродажби“ за мигранти, които искат да прекосят Ламанша, предлагайки специални сезонни оферти за хиляди лири по-малко от обикновено. Изглежда, че има много малко възпиращи фактори, когато става въпрос за тези пресичания с малки лодки.
Не е трудно да се разбере защо. В момента френското законодателство не позволява на полицията да се намесва в малките лодки, след като са влезли във водата. Това означава, че трафикантите могат да вземат мигранти от водата, без да се налага да докосват плажа. Във Франция наскоро се съгласиха да започнат да прихващат тези лодки във водата за първи път, но времето ще покаже колко ефективно ще бъде това.
Трудно е да бъдеш твърде ентусиазиран от всичко това. Идеалният брой хора, пристигащи във вашата страна нелегално, е нула. Както вътрешният министър в сянка Крис Филп казва: „Плащаме на французите половин милиард лири, за да махнат с лодките от Кале, а в замяна получаваме въртележка, при която същият брой все още идва тук.“
Също така е трудно да се надцени колко тежка е ситуацията тук в Обединеното кралство. Системата за предоставяне на убежище очевидно се проваля. По-рано тази седмица беше съобщено, че мигрантите, живеещи във финансирани от данъкоплатците хотели за убежище, са успели да започнат незаконно сигурна работа като шофьори на заведения за бързо хранене в рамките на часове след влизане в страната. Те могат да печелят до £1,000 на седмица чрез приложения като Deliveroo и JustEat, плащайки за използване на профилите на легитимни притежатели на акаунти – практика, която, разбира се, е против правилата на тези услуги. По-важното е, че също така е против закона търсещите убежище изобщо да работят, ако са били в страната по-малко от 12 месеца.
Едно от най-вбесяващите неща в това състояние на нещата е колко просто е решението. Няма причина, като островна държава, Обединеното кралство да позволява да бъде превзето от нелегални мигранти. Това беше нишката, която премина през речта на министъра на правосъдието в сянка Робърт Дженрик на конференцията „Сега и Англия“ този понеделник. Говорейки за самия брой и цената на нелегалната миграция, той посочи, че 160 000 души са пристигнали с малки лодки от 2018 г. насам, всяка от които ни струва приблизително половин милион паунда. За миграцията като цяло картината е мрачна. От 1997 г. нетната миграция към Обединеното кралство възлиза на шест милиона. „Около 15% от тези хора дойдоха на работа“, обяснява Дженрик, „и много от тях на нископлатени работни места, плащайки изобщо малко данъци. Като цяло само 5% се очаква да бъдат нетни вноски за нашата страна.“ Tой призова да се „сложи край на този неуспешен експеримент“ и „да се допуснат само тези, които очевидно ще помогнат на страната ни“.
Още по-лошо, Робърт описа фарсовата ситуация, в която приветстваме потенциален и действителни терористи с отворени обятия и отказ да депортират престъпници от страх да не наруши човешките им права. Дженрик посочи един случай, в който албански престъпникму беше позволено да остане в Обединеното кралство, защото синът му не харесваше вкуса на чуждестранни пилешки хапки.
„Не е задължително да е така“, каза Дженрик. „Ако реформираме напълно нашите закони за правата на човека и създадем нова структура, бихме могли бързо да задържаме и депортираме всички, които идват тук незаконно, да спрем лодките и да премахнем чуждестранните престъпници.“ Колкото и да е вярно, човек може основателно да се запита защо торите, по време на 14-те си години на власт, ръководеха масовата миграция, от която той сега се оплаква.
Бихме могли да обмислим пренебрегването на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както правят много други държави, и депортирането на нашите нелегални мигранти и чуждестранни престъпници независимо от това – но все пак ще трябва да се борим със Закона за правата на човека от 1988 г., който включва (ЕКПЧ) във вътрешното британско законодателство.
Първото нещо, което правителството ще трябва да направи, както посочи Найджъл Фараж от Reform в интервю за europeanconservativ.com главният редактор на Мик Хюм е „променете закона, отървете се от ЕСПЧ“.
След това второто нещо, което правите, след като законът е на страна, е да започнете да депортирате хора обратно в Афганистан, Сирия или където и да е. И мисля, че ще откриете, че ще свърши много, много бързо. Искам да кажа, че в Австралия отне две седмици.
И след това, разбира се, трябва да се вземе предвид анти-граничната „петна“ на държавната служба. „Препятствията по пътя ни ще бъдат значителни. Образователните институции и голяма част от Уайтхол ще бъдат срещу нас“, каза Фараж.
Да не охраняваме границите си е политически избор. Независимо дали поради умисъл или бездействие, нашите управляващи класи решиха да се откажат от прилагането на нашите закони и безопасността на гражданите. Понякога общественият гняв за това колко лоши са станали нещата става твърде силен, за да бъде игнориран, и държавата е принудена да признае, че да има де факто политика на отворени граници за всички, може да не е била най-умната идея. Но дори и тогава това признание е краткотрайно.
Миналият месец Стармър произнесе неочаквано силна реч, в която се оплака как неконтролираната масова миграция е превърнала Обединеното кралство в „остров на непознати“. По онова време това беше приветствано като добре дошъл, макар и нехарактерен, обрат в лейбъристката политика и знак, че най-накрая може да видим правителството да се заеме сериозно с граничния контрол. Не е така, както се оказва. Тази седмица той каза, че „изразява дълбоко съжаление“ че е използвал тази фраза и обвинява предполагаемия палеж на семейния му дом, че не е прочел правилно речта, преди да я произнесе.
Това е само една от многото причини, поради които сделката „един влиза, един излиза“ ще се провали. Няма никаква политическа воля сред нашето правителство или държавен апарат да „спрат лодките“ или „да разбият бандите“ или какъвто и да е лозунг, който предпочитат. Те могат за момент да успокоят изтощената и ядосана публика, но само за толкова дълго. За всеки, който обръща внимание, е ясно, че правителствената машина вече не вижда защитата на границите – или на гражданите си – като основна отговорност. Докато това не се промени, фарсът само ще продължи.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
