Публично одобрени конспирации

През последните години медийният дискурс по света и у нас се изпълни с всевъзможни „дебънквания“, опровержения и проверка на фактите. Заразата направи общественият диалог невъзможен дори в интернет пространството и социалните мрежи, а определени трактовки на фактите и специфични мнения биваха дамгосвани като „истинни“ или съответно „дезинформация“. В тази среда, изпълнена с претенция за добросъвестност и грижа за читателя обаче се промъкват множесто теории на конспирацията, които не просто не биват опровергани и анализирани, но се радват на публичната подкрепа от известни личности, журналисти, а понякога – дори от целии медии или направо държавата. Нека разгледаме няколко от тях, без претенцията за изчерпателност или свързаност помежду им:

„Ако руснаците не ни бяха освободили от турско щеше да се казваш Мустафа“ – не, нямаше. Нито Мустафа сега се казва Мирослав като живее в свободна България, нито прадядо ти се е казвал с турско-арабско лично име само защото е живял в Османската империя. Причината за това е, че в Османската империя е липсвала систематична държавна политика по асимилация на населението, за разлика от живковисткият „Възродителен процес“.

„Ако плащаш осигуровки един ден ще получаваш пенсия/ще получиш добро медицинско обслужване“ – не е необходимо да бъдеш магистър по икономика, за да си наясно, че в система без отчетност като нашата и без настоящата политическа безперспективност подобно твърдение е нищо повече от смехотворно оправдание да ти прибират значима част от заплатата с неведоми цели. А и на всеки, на който се е случвало да има дори лек здравословен проблем са се уверили от първо лице, че без допълнително заплащане (не се има предвид бутане на рушвет) проблемът няма как да бъде решен. Сега да добавим в уравнението за пенсия и демографското развитие и процентът работещи и ситуацията става повече от плачевна.

„Шопската салата е традиционно българско ястие“ – че подозрително напомнящите гръцка салата, но нарязани ситно краставици и домати с настъргано отгоре им сирене е ястие е самодоказващ се факт, но тъжната действителност, както мнозина знаят е, че тази салата е измислена през 60те години на ХХ век от Балкантурист. Което не ни пречи да я консумираме с удоволствие и мярка, разбира се.

„Западът винаги воюва срещу Русия“ – абсолютно погрешно пропагандно клише, родено в ГМО-лабораториите за обработка на общественото мнение от времето на Сталин. Всъщност „Западът“ като някакво колективно лице (каквото обаче обективно не е) е воювал срещу Русия цифром и словом 1 (една) единствена война – Кримската от 1853 – 56 година. През всичкото останало време Русия всъщност е важен съюзник и част от същият този Запад, заедно с който безскрупулно чертае геополитическата карта на света (Както например се случва чрез Райхщатското споразумение), а съюзите с прословутите „англо-саксонци“ от брежнево-путиновата пропаганда са далеч повече от противопоставянията между двете крайни точки на географска Европа – спомнете си например наполеоновите войни или двете световни.

„В кебапчетата и кренвиршите има месо“ – това дори не заслужава коментар, но е хубаво все пак да се спомене за да няма недоразбрали.

„Христо Ботев е бил комунист“ – но всъщност прословутото „Символ-Верую на българската комуна“ е фалшификат от времето на ранният социализъм. Безспорна е обаче предадената ни от Захари Стоянов телеграма, изпратена лично от Ботев от парахода Радецки:

„Да живей България!
Да живей Франц Йосиф!
Да живей граф Андраши!
Да живей християнска Европа!“

„По време на комунизма се живееше по-добре“ – всъщност не, не се е живеело никак по-добре. Просто населението е държано в духовна и материална изолация и нищета. За любознателните и функционално грамотните остава да прочетат все още горещата книга на Вили Лилков „Стопанските абсурди на българският комунизъм“ или например „Социалистическият начин на живот“ от Улф Брунбауер за да добият трезва представа за ситуацията. А останалите – на другарски съд докато не се поправят.

Специфичен подраздел на горното е опорката „Демокрацията развали всичко“, която учтиво пропуска факта, че демокрацията в България идва преди всичко като вътрешнопартиен преврат на ръководството на БКП срещу партийният лидер (или там какъвто е бил правешкият интелектуалец) Тодор Живков, а последвалото пред „лудите 90те“ е всичко друго, но не и реставрация на добрата стара свободна (т.нар. „монархофашистка“) България.

Ако все още се чудите защо няма декомунизация въпреки приетият още през 2000г. Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, се спомнете още и на кой химн си слагате ръката на сърцето и че все още пишете на въведената с пропагандни цели (за да бъде отделени изкуствено българският и македонският говор и писменост) комунистическата шльокавица с липсващи букви.

„Машинният/хартиеният вот гарантира честни избори – последно като проверявах честността беше човешко личностно качество, а не машинно-хартиено такова. Единственият гарант за честни избори са честните хора, така че тук изместването на публичният дискурс към същината на въпроса би било далеч по-конструктивно занимание по този и множество други чисто технически спорове.

***

И тъй като да се преплува морето от утвърдени в публичното съзнание и мултиплицирани с лупата на масмедиите, но погрешни в същината си досадни твърдения е прекомерно трудоемко занимание си запазваме правото да продължим и допълним настоящият списък при сгоден повод.

Споделете:
Тома Петров
Тома Петров

Публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Магистър по икономика от УНСС.