Ерупцията на политически цинизъм: Русия, видите ли, била преследвала всяка възможност за мир, но Запада е започнал война, която Кремъл, използвайки сила, се опитал да преустанови. Това е същият Запад, който, чрез наложените санкции, бил откраднал златния и валутен резерв на Русия.
Всъщност през цялото това време на своето обръщение Владимир Путин викаше “дръжте крадеца!”.
Но обърнете внимание на друго: ако в началото на агресията срещу Украйна руският президент говореше за победа, то днес същият ни каза, че “да победиш Русия е невъзможно”. Тук подсъзнанието на Кремъл неволно се е еманципирало от стилизирания и официозен Аз, подсказвайки ни, че в Русия вече мислят и отбранително. Една година открити военни действия в Украйна и евразийският проект на Кремъл не може да прескочи Донбас, камо ли да се разпростре от Лисабон до Владивосток.
Иначе руският държавен глава е прав: икономиката на страната се оказа по-издръжлива, отколкото се възприемаше от САЩ и Европа. Пожелателното мислене на Запада и рефлексът на последния да екстраполира собствени очаквания и категории върху Русия е част от причините, поради които самият Путин и изграждането на империята на кагебетокрация в страната станаха изобщо възможни. През годините Кремъл само спечели от американския утопизъм, от германската икономическа колаборация и френската геополитическа такава. Успехите на Русия, доколкото ги има, всъщност са грешки на един наивен и либерален Запад.
Но ние сме в ситуация, в която няма голямо значение какво има да каза Владимир Путин. Понеже нищо не зависи от руския народ, а Западът така или иначе няма да му повярва (това е проблемът на реципиента: руснаците в своето мнозинство му вярват, но нищо не могат да направят, докато Западът може, но не му вярва). Оттук единственото, което остава на Владимир Путин, е да бъде достоверен пред единствения фактор, който хем привижда полезна роля за руския президент, хем има отношение към съдбата му: Китай.
Не мисля обаче, че Пекин ще бъде доволен от суспендирането на участието на Русия в New Start, доколкото Китай не подлежеше на ограничения, каквито имаше за Вашингтон и Москва, в развиването на стратегическите нападателни платформи. Да не говорим, че поне досега – отвъд политическото говорене, което поради конюнктурни причини варираше в годините – всъщност Русия искаше да увеличи обема на стратегическите военни платформи, които да влязат в споразумението (основно заради това, че самата тя изоставаше технологично в развиването на такива). С решението на Владимир Путин Русия да суспендира участието си в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, той всъщност развързва ръцете на САЩ и отнема немалко предимство на Китай.
На фона на начина, по който руските въоръжени сили и хардуер се представят в Украйна, както и на историческия опит на СССР, фалирал след невъзможността да се конкурира в превъоръжението със Запада, решението за преустановяването на участието на Русия в New Start буди още по-голямо любопитство. Сякаш Владимир Путин държи да отиде на престрелка с нож.
Руският президент е в спирала от грешки, която е характерна за авторитарните режими. Колкото повече и по-сложни процеси започнат да зависят от все по-малко хора, дори само от един човек, толкова повече този човек взема погрешни решения.
Но за да оцелеят във времето, тоталитарните и авторитарни режими трябва да проявяват определена гъвкавост. В Китай след марксизма-ленизма на Мао Дзедун идва социализмът с китайски характеристики на Дън Сяопин. За да оцелее системата, във времето е необходима промяна или на човека, или на съобщението. А в Кремъл един и същи човек продължава да ни казва едно и също нещо.
