fbpx

Пясъчната завеса в Близкия Изток

Време за четене: 5 мин.

Вчера беше наистина исторически ден за Близкия Изток и, в по-тесен смисъл, за Израел и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). Постигнатото нормализиране на отношенията между двете страни идва след години на тайни преговори и посредничеството на много регионални и глобални играчи. Разбира се наред с всичко това трябва да отбележим и времето, в което се случва този акт и това какви геополитически послания носи той за региона и за света. 
За държавите от Близкия Изток това действие носи много ясно послание и то е, че вече абсолютно явно се материализира антииранската проамериканска коалиция в региона и кои са участниците в нея. ОАЕ ще бъде първата от редица държави, които ще нормализират отношенията с Израел. Помощта, която администрацията на американския президент Доналд Тръмп осъществи, също трябва да бъде отчетена с висока оценка. Това, което Мохамед бин Зайед направи е наистина като шамар с мокър парцал по лицето на Иран. До сега позицията на ОАЕ беше по-балансирана, заради териториалните води, които дели с Иран в Персийския залив, но сега след апокалиптичния взрив в Ливан и след като Биби реши, естествено с покровителството на САЩ, да забави анексията в палестинските територии, тези събития отвориха възможност за всяка една от участващите държави и техните лидери да спечели по нещо. 


За Доналд Тръмп, това е предизборен пиар, разбира се, но за САЩ е стратегически успех. Стабилизирането на антииранския алианс е от ключово значение за интересите на американците в региона. Пред тях обаче седи едно друго предизвикателство, което трябва да решат и то се нарича Мохамед Бин Салман – престолонаследникът на Саудитска Арабия. От сега е ясно, че негласно Бин Зайед, ще играе ролята на директен посредник между саудитците и израелтяните. До сега Мосад поддържаше тази връзка, но сега нещата придобиват по-официална форма. Защо обаче Мохамед Бин Салман (МБС) е препятствие за САЩ? Това е заради непредвидимостта и дързостта на младия принц. Бруталното убийство на Джамал Хашогджи през октомври 2018г. хвърли много мрачна сянка върху МБС. До толкова мрачна, че директорката на ЦРУ Джина Хаспел открито свидетелства пред Конгреса, за намесата на принца в убийството на Хашогджи. Наред с това Мохамед Бин Салман успя за 3 години откакто де факто е на власт да си създаде редица врагове измежду „дълбоката държава“ в кралството. Един от тях е дясната ръка и главен съветник на бившия престолонаследник (Мохамед Бин Найеф) Саад ал-Джабри. Последният е завел дело срещу МБС за опит за покушение и организиране на убийството му. С наближаващите избори и при евентуална победа на Джо Байдън на изборите в САЩ, светът на МБС ще стане по-тесен поради факта, че ако ал-Джабри свидетелства при затворени врати пред Конгреса, и републиканци, и демократи ще заздравят и без това стабилния консенсус, че МБС е по-скоро „подивяло куче, развързало синджира“ (думи на републиканския сенатор Линдзи Греъм) отколкото реален и надежден съюзник. Така че в този си смисъл, Бин Зайед е по-прагматичния избор, който може да играе ролята на балансьор в сунитския алианс. 


Другият голям печеливш е Биби Нетаняху и Израел. За Биби, срещу който в момента се води дело за сериозни корупционни практики и срещу който ежедневно има протести, мирът с ОАЕ е като подарък от Всевишния. Интересно е да се отбележи, че преговорите между Биби и Бин Зайед са били толкова тайни, че даже външният министър Габи Ашкенази и коалиционния партньор Бени Ганц са разбрали няколко часа преди да бъде обявено споразумението. Израелската общественост реагира положително на новината, а рейтинга на Нетаняху, който беше рекордно нисък в последните седмици отново показа признаци на живот и раздвижване. Макар и мирът с ОАЕ да замрази временно анексията на територии в Западен бряг, Биби няма да позволи да изгуби твърдия заселнически електорат. Колкото до самата държава Израел, стратегическия успех за нея е огромен, поради факта, че мирът с ОАЕ ще бъде използван, като инструмент за натиск срещу Махмуд Аббас, за да седне най-после на масата за преговори. Така че мирът с ОАЕ е определено едно планирано лирическо отклонение от „Сделката на века“. Това, което би ускорило пак една евентуална анексия е отново въпросът, кой ще седне в Овалния офис във Вашингтон догодина през януари. 
Последният печеливш от цялата история е, разбира се, Мохамед Бин Зайед, който с този мир показа окончателно, че напуска орбитата на балансирана та външна политика и заема здраво своето място в сунитския алианс. За ОАЕ мирът с Израел има икономически и военностратегически характер. С този акт ОАЕ показва ясно на Турция и на Иран, че играта тепърва започва. Особено важен е този сигнал за Турция, тъй като в Либия, Сирия, а сега вече изглежда и в Източното Средиземноморие ОАЕ се превръща в сериозен съперник. Турция избра сама да се асоциира с Иран, Катар и шиитския полумесец и по този начин се въвлича в поредния конфликт от който отново ще има трудно излизане. 
Разбира се за Иран, Катар, Сирия и Палестина мирът между ОАЕ и Израел тепърва ще е сериозен трън в очите и реалност към която ще трябва да се приспособят бързо. И двата съюзни блока в региона имат свои геополитически цели, но пътят и философията за постигането на тези цели се различава. През последното десетилетие в местата където Иран се намеси и продължава да се намесва се народиха провалени държави със силно корумпиран и продажен елит. Ирак, Йемен, Сирия и Ливан са виден пример за точно това, че където е стъпвал ирански крак цвете не е поникнало. Така ще си остане и за напред. 
В заключение може да се направи една аналогия с поствоенна Европа. В Близкия Изток се издигна „желязна завеса“, но тази завеса е направена от пясък и очаква своята опустошителна пясъчна буря, която да я раздуха! Елитите на арабските държави отдавна приеха Израел и се научиха да живеят с него, но на улицата обикновенния арабин няма да се примири с това положение и така ще бъде още дълго време.

Споделете чрез

Предишен

Следващ