Ако въобще можем да посочим нещо положително, колкото и цинично да звучи това на фона на всяка война, това е рухането на опорката, че българите сме гадни безчовечни люде, изпитващи омраза и неприязън към всички чужденци.
Буквално само броени часове бяха необходими на хилядите хора, които се самоорганизираха в различни групи, създадени в помощ на идващите от Украйна бежанци. Подслон, работа, храна, вещи, пари – хората се надпреварват да предлагат помощта си. На фона на мудната държавна организация, населението на България помага от първия ден, включително и на терен.
Редица неправителствени организации, родителски сдружения, включително и официални групи на някои партии, предприеха светкавични акции, за да могат да окажат необходимата подкрепа на бежанците. Нарочно са посочени няколко определени организации в линковете, защото НПО-тата, които по принцип се занимават с подобни дейности, са ясни, те получават и милиони по различни програми, но тук говорим за хора и сдружения, които имат по-различни цели, често нямат и никакво финансиране. Но дори сред тях цари пълно единодушие и отлична стикованост.
Отварям една скоба, защото е редно да отбележим, че чрез различни промени, някои дори законови, правителството вече предприеме мерки: бежанците от Украйна, които са подали документи за временна закрила в България или за бежански статут, ще имат право на същата медицинска помощ, която ползват здравноосигурените лица у нас; Хората, които търсят спасение от войната и имат въпроси по пребиваването си у нас, могат да получат информация на сайта на Единния информационен портал „България за Украйна“; хотелиери ще получават по 40лв. на ден, ако са приели бежанци, което ще подпомогне и туристическия ни сектор, а и така ще го насърчи да помогне на още повече бедстващи и още други инициативи.
Бежанците
Много важно е да се уточни, че в случая с хората, идващи от Украйна, наистина говорим за бежанци. Не за икономически мигранти.
Темата за бежанците винаги се възприема емоционално от българите, защото повечето от нас всъщност сме потомци на такива. След Балканските войни в България идват много сънародници от Тракия и Македония.
Някои ще побърза да каже, че се касае за българи. Да, предимно са били такива. Ами арменците, които бягат от геноцида в Османската империя? Абдулхамидовите кланета от 1894-1896 г. увеличават многократно броя им в България, а по време на Балканската война общността тук вече наброява 35 000. След геноцида от 1915г. още над 20 000 се заселват в страната ни, като общият брой е повече от 50 000 души. 50 000!
И макар да беше дори международно охулен, в този случай министър-председателят Кирил Петков беше абсолютно прав в думите си, че:
“Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях”.
Няма нищо расистко във факта, че предишната вълна, заляла Европа, се състоеше от здрави и прави млади мъже, които бяха много далеч от лекари и инженери, поради което и тези професии вече се споменават иронично, поне в контекста на „сирийските” бежанци. А защо сирийски са в кавички? Ами защото прииждащите към Европа се представяха за такива, но немалка част бяха от Афганистан, Ирак, Индия, Сомалия, Косово и още други страни. И най-безцеремонно лъжеха, че са загубили паспортите си, че са им ги откраднали, че са тормозени, бити и т.н.
И не е расизъм, че едните са ни по-близки, било то по религия, по светоусещане, по начин на живот, по език. А в Украйна има и хиляди българи – това са хора от нашето семейство, от нашата кръв.
Мигрантите
Говорейки за мигранти, е редно да споменем още един факт, който също удобно се пропуска от борците срещу “простия расист Ганьо”.
В страната ни и друг път е имало вълни от емигранти. Да, емигранти, не бежанци. И са били приети радушно. Такива са немалкото останали и задомили се у нас чуждестранни студенти по време на управлението преди 1989г. Сред тях имаше и мюсюлмани, и хора от други континенти, и всякакви. Нима тези хора имаха проблеми със социализацията си тук, нима българите ги посрещнаха на нож?
Ах, този лош, лош българин!
Разбира се, посочените по-горе хора нямаха нищо общо с младите мъже в активна възраст, удобно етикетирани като „сирийски бежанци“ преди няколко години. Да не говорим колко от тях се представяха за непълнолетни. Необходимо ли е да си припомним какво се случи след това – например масовите сексуални нападения като това в Кьолн, изнасилените и убити млади жени, дори и деца, в редица градове на Стария континент, извършени именно от групи с мигранти от Африка и Близкия изток.
Зрелищен контраст между украинските майки с деца – от една страна, от друга – младите мъже, прииждащи като хуни.
И не е никакъв аргумент, че е забранено на мъжете в боеспособна възраст да напускат Украйна, затова виждаме предимно жени и деца. И по време на войната в Сирия на мъжете им беше забранено, с което всъщност се оборва опорката, че тогавашните бягащи са били предимно сирийци – първо, а второ – дори част от тях да си били такива, явно говорим за страхливци, изоставили жените и децата си в разгара на война, за да търсят по-лесен и осигурен живот в Европа.
Вероятно в момента страната ни посреща най-голямата вълна в историята си. От началото на руската инвазия в Украйна близо 70 000 украински граждани са влезли в България, като останалите тук към момента са над 30 000. И я посреща достойно.
Защото както е казано в Еклесиаст, „Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър…” Което не означава да не бъдем благочестиви, а да не се правим на такива, подскачайки като ощипани госпожици, когато някой си позволи да каже абсолютната истина, че паралелът между „сирийските лекари и инженери” и бежанците от Украйна е неуместен. Разбира се, че е неуместен, а обратното е полярност, която е притеснителна.
