НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Реклама на сексуалността

Време за четене: 6 мин.

Дали да снимаш хомосексуални двойки пред обществени сгради и след това да ги навираш в очите на гражданството от високи билбордове – това е въпросът на седмицата. Отговорът пък е: защо не, след като деянието се финансира не от кого да е, а лично от Европейската комисия чрез верига НПО-та. Още повече, че деянието е с благороден стремеж, то е „информационна кампания, която има за цел да повиши чувствителността на обществото към равнопоставеността на еднополови двойки и хората, които са с хомосексуална ориентация“, обясни г-жа Писанкънева – мениджър Развитие на филантропията във фондация „Работилница за граждански инициативи“, основател на фондация „Ресурсен център Билитис“ (специализирана в ЛГБТИ активизъм) и организатор на „София прайд“.

И се очаква ние тук да замълчим респектирани, но няма да го направим, а ще си почешем малко езиците.

Всъщност проблемът не е толкова в деянието, колкото в комуникацията. В парадирането и пъченето, в навирането в лицето на другите на нещо, което дори да не ги скандализира, дори да не ги възмущава, най-малкото не им е интересно, защото не е тяхна работа. Имам мили приятели хомосексуалисти – за някои от тях знам какви са, за други само се досещам, защото това тяхно качество никога не е било от значение на нивото, на което общуваме. На това ниво няма значение кой с кого (или с какво) спи, защото то си е лично негова работа. И никого от тези мои приятели – било мъж или жена – не съм виждал на парад по розов чорапогащник, кожен корсет и щраусови пера. Напротив: да демонстрират активизма си под цветовете на дъгата съм виждал хетеросексуални свои познати. Те са на прайдовете поради неутолимия си умствен ексхибиционизъм – вижте ме, това съм АЗ!

ЛГБТИ активистите се обиждат, ако ги нарекат „ненормални“, но те искат да са точно това: да се открояват с показната си различност, да не са като другите. Ако хомосексуализмът беше норма, те първи щяха да се пишат хетеросексуални и шумно да искат права и привилегии. Но нормалността може да е както условна, така и абсолютна; както субективна, така и обективна. Има неща, за които да ги наречем „нормални“, не е достатъчно просто така да се договорим.

В брачния съюз между мъж и жена човекът постига своята цялост. Затова съпругата е „половинката“ на съпруга, съпругът е „половинката“ на съпругата, а двамата заедно са възстановеният в целостта си Човек.

В брачния съюз човекът, макар и отчасти, се мъчи да надвие смъртта, създавайки нов живот, разплитайки генетичния си материал и давайки половината от него на „половинката“ си. Това е нормалното състояние на нещата, независимо какво си въобразяваме и какво ни се иска.

Проблемът започва тогава, когато разглеждаме секса единствено като източник на удоволствие. Има художествени произведения, в които сексът даже се разглежда едва ли не като основно неотменимо човешко право, правото на оргазъм: „Аз имам своите нужди! Аз имам ПРАВО да ги задоволявам!“.

Когато сексът се превърне единствено в източник на удоволствие, тогава всичко е позволено в името на тръпката, на разнообразието и търсенето на нови усещания. Нещо повече, колкото по-голямо удоволствие носи нещо, толкова то е по-позволено. Границата между нормалното и извратеното се отмества все по-дръзко и все по-далеч. Сексът с предмети и надуваеми човешки подобия вече се приема за „нормален“. Сексът с животни все още не е, но всичко е въпрос единствено на време. На не много време, защото логиката е ясна и човек просто трябва да узрее за неизбежните умозаключения.

Какво значи „нормално“? В нашия двоичен, двуполюсен свят нормално е събирането на противоположностите с цел създаване на ново устойчиво цяло. Нормалният атом има положителни протони и отрицателни електрони, благодарение на което е в стабилно състояние и се свързва с други атоми, за да образува веществата. „Обратният“ атом хипотетично е с отрицателни протони и положителни електрони. Той също, макар и да не сме го виждали, е приемлив от гледна точка на нормалността и го наричаме „антиматерия“. Обаче атом с положителни протони и електрони или пък с отрицателни протони и електрони е абсурден, той не би могъл да съществува, не би имало материален свят. Него го няма даже в абстрактната теория и затова го наричаме „ненормален“ – няма норма, според която той да е възможен.

Така и с еднополовите бракове, поне от гледна точка на нормалността. От гледна точка на правата обаче е друго. Освен свещеното право на оргазъм, което благославя всяка сексуална комбинаторика, тук се намесват и всевъзможни други права, за чието консумиране е необходима санкция за „нормалност“, необходима е стандартизация на претендиращите да бъдат нестандартни.

Хората правят най-различни неща, но докато ги правят само за себе си, без да се натрапват на другите, то и проблемът си е техен, тяхна си е и отговорността за последиците. Когато обаче искат да превърнат в „норма“ нещо, което по същността си, онтологично е отклонение, дебатът става по-сложен.

Сигурен съм, че има много случаи, когато двама културни и богати мъже (или жени) ще осигурят на едно дете по-добри битови условия от алкохолизирана хетеросексуална двойка, тънеща в безпросветност, скандали и побоища. Но дали богатството, културата и битовите условия са достатъчни? Прав ли е Маркс да ни учи, че битието определя съзнанието? Продукт ли сме на средата си? Не е ли това вулгарен детерминизъм?

Каквото и да е, ако трябва да се върнем в началото, гей билбордовете са дразнещи. И за много, за достатъчно много хора (и те със своите права) са неприемливи. Външната реклама е провокация, дори когато рекламира паста за зъби или прах за пране – такава е нейната природа. Затова гей двойките от рекламните съоръжения с право се възприемат като провокация, както впрочем биха се възприели и едни хетеро двойки на тяхно място. Или пък прайд под наслов: „Аз чукам жени! Аз имам права!“.

Демонстрацията на сексуалността е неприемлива, още повече когато се прави за измислена кауза, нищо че я финансират толкова уважавани НПО.

Работата не е само в традиционните ценности и морала, макар че е и там. Работата е в това, че много (и все повече) хора не желаят да живеят в свят, в който всичко е позволено и всеки може да настоява пред останалите да го приемат „такъв, какъвто е“, защото има право „да изрази себе си“ по неповторим начин.

Нашето общество е цивилизовано и хуманно. То няма да преследва и да тормози никого за това, че е по някакъв начин различен, особено пък докато този начин е безобиден и не уврежда никого. Но има „различни“, на които не им стига да не ги тормозят и да се отнасят толерантно с тях. Те настояват на всичко отгоре да им викат и „Браво!“. И който не им вика е хомофоб, фашист и тъмен балкански субект. Той трябва да се засрами, да се чувства като прът в колелетата на личностната им реализация. Ето с това много хора не са и скоро няма да бъдат съгласни и вероятно ще споделят мнението, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!