Защо Владимир Путин и московският патриарх Кирил, предстоятел на Руската православна църква, толкова често повтарят изказванията си за конфликта между Русия и Украйна, използвайки език, напомнящ за свещена война? Дали това е пропаганден опит да прикрият истинския си мотив – а именно жаждата за власт – или наистина имат предвид това, което говорят? За тези, които имат очи да видят и уши да чуят, руските думи и действия ясно показват, че те наистина мислят това, което казват, и че е невъзможно да се разберат мотивите на Русия да нападне Украйна, ако се пренебрегне религиозната същност на нападението, колкото и еретична да е тя. В Русия политическите, военните и религиозните съображения винаги са неразривно преплетени. Християнството е национализирано и на практика мобилизирано в подкрепа на руската хегемония не само над Украйна, но и над цялата въображаемо законна сфера на влияние на Русия. Поразително очевидно е, че моралната и цивилизационна сила на християнството представлява много по-мощна основа за действията на Русия и по-убедително оправдание за бруталността ѝ при воденето на войната, отколкото някога би могло да бъде което и да било чисто светско оправдание.
Неспособността на религиозно невежия Запад да разбере това и да обърне достатъчно внимание на истинския религиозен плам, който подхранва решимостта на Русия да победи на всяка цена е голяма пречка пред способността му да се противопостави на руската агресия с необходимата воля, решителност и енергичност. Как можем да разберем по-добре този религиозен плам? Същността на еретичното християнско оправдание на войната на Русия срещу Украйна, макар и загадъчна и мистериозна, се съдържа най-добре в концепцията за „Руския свят“.
Какво представлява Руският свят?
Руският свят е еретична национална теология, която изразява митично и телеологично разбиране за Русия не като обикновена нация сред други нации, а като знаменосец на велика православна християнска цивилизация. Руският мир утвърждава мистичното единство на всички рускоговорящи в тяхната история, език и вяра. То е тясно свързано с идентичностния възглед за руското православие. По подразбиране да си руснак означава да си православен, независимо дали човек лично вярва в догмите на християнството или не. Както подсказва името му, Руският свят се отнася до отделна географска област, макар че границите ѝ са размити. Патриарх Кирил веднъж определи Руския свят като „общото цивилизационно пространство, основано на три стълба: Източното православие, руската култура и особено езикът, общата историческа памет и общата визия за по-нататъшното социално развитие“. Това общо цивилизационно пространство имплицитно обхваща не само Руската федерация, но и всички страни, в които Русия традиционно доминира. Най-малкото то покрива целия бивш Съветски съюз. В зависимост от политическите обстоятелства, руските амбиции и политическата воля на Запада (или липсата на такава), Русский мир може да включва и всички или някои от бившите държави от Варшавския договор, но най-вече Беларус и Украйна – страни, които подобно на Русия са с източнославянски етнос и история.
Макар че идеологията на Русский мир възниква едва през 90-те години на ХХ век, тя не е просто средство за руска пропаганда, измислено от Путин и неговите сътрудници. Те са я доусъвършенствали, за да я приложат към агресията срещу Украйна, но концепцията има своите дълбоки исторически корени, датиращи отпреди повече от хиляда години. Още преди да се появи Русия княжествата-предшественици, които по-късно формират ядрото на Руската империя, намират оправдание за упражняването на властта и териториалните си завоевания в ролята си на пазители на православната християнска цивилизация. След разпадането на Съветския съюз идеята за Русия като законен лидер на православието се утвърждава още повече. Тя се е превърнала в инстинктивна мирогледна опора за много обикновени руснаци, често пъти съвсем независима от личната им вяра.
Ключът към концепцията за Руския свят е неговата неуловима неопределеност, всеобхватност и мистичност. В много отношения тя е алтернативен светоглед на този на Запада, който се разглежда като контраст на светогледа на сухата просвещенска рационалност, лишена от мистерия и чудо. Идеологията на Руския свят сакрализира политиката, придавайки ѝ засилено чувство за мисия и морална тежест, които са много полезни за авторитаристи като Путин. Политиката и религията са толкова старателно смесени, че човек не може да разбере нито религиозното без политическото, нито политическото без религиозното.
Един от най-важните компоненти на Русский мир е митологизирането на историята. Тази митология се вкоренява в дългата история на руския народ и придава на тази история смисъл, цел и посока на разгръщане на съдбата на Русия в продължение на стотици години. Централно място в нея заема идеята за Русия като защитник и покровител на православната цивилизация, която се характеризира не с бездуховния, сциентистки рационализъм на Запада, а с почит, преклонение и благоговение пред онова, което е свято и възвишено. В историческата митология на Русский мир Украйна заема централно място: най-значимото събитие за възникването на руския свят се е случило не в днешна Русия, а в днешна Украйна преди малко повече от хиляда години. През 988г. Владимир Велики, княз на Новгород и велик княз на Киев, преминава от езичество към християнство и се покръства в Херсон, днешна Украйна. Легендата разказва, че година по-рано той е изпратил пратеници да наблюдават мюсюлманските практики сред българите (на Волга, бел. пр.), латинско-католическите обреди сред германците и източноправославната вяра на гърците. Пратениците се върнали с описание, че това, което са видели сред българите, е било тъжно, че церемониите, които са наблюдавали сред католическите германци, са били безславни, и че, напротив, гръцкото православно богослужение е било красиво и величествено, така че са имали усещането, че са в присъствието на Бога, сякаш са се пренесли в небесно царство. Затова Владимир избрал православието. След покръстването си Владимир издава указ за масово покръстване в река Днепър на хиляди жители на Киев. Известно като „покръстването на Рус“, това събитие представлява ключов преломен момент в християнизацията на източните славяни и символично раждане на руското православие. В продължение на триста години след покръстването Киевска Рус е духовен център на източните славяни.
В допълнение към покръстването на Рус има и други исторически събития и личности, които играят ключова роля в митологията на Руския свят. Най-значими за днешна Русия са благородната саможертва и предаността към Майка Русия, които руснаците проявяват по време на Втората световна война (Великата отечествена война) и които са крайъгълен камък на руската гордост. Във Великата отечествена война руснаците губят около 24 милиона души – цивилни и войници. Но въпреки огромните страдания, които понасят, в крайна сметка те побеждават нацистка Германия. Почти невъзможно е да се преувеличи колко важни за историческата митология на Руский мир са споменът за тази война и почитта към онези, които са се сражавали и са загинали в нея. Характерно е, че възхваляваният Йосиф Сталин също често е част от митологията на Руския свят. Като съветски управник по време на Втората световна война той се възприема като проводник на руската съдба, извисяващ се над съвременниците си, излизащ победител от Великата отечествена война, осигуряващ руското господство в Източна и Централна Европа и утвърждаващ Съветския съюз като световна сила, равна на САЩ и Великобритания.
Западната представа за Съветския съюз – а именно като за деспотичен комунистически режим, който в продължение на седемдесет години представлява смъртна заплаха за свободния свят – пропуска пълната история от гледна точка на Русский мир. Макар че привържениците му може и да са съгласни, че комунизмът е зло, основният фокус не е върху Съветския съюз като комунистическа диктатура. Вместо това Съветският съюз се разглежда като средство, чрез което Майка Русия заема полагащото ѝ се място на доминираща сила в цялата руска сфера на влияние, издига се до свръхсила, равна на Съединените щати, и дава възможност на руския народ да надделее над нацизма и да го смаже. Тази мистична привързаност към православната християнска майка Русия, въплътена в идеята за Руския свят, помага да се обясни защо Сталин може от една страна да бъде признат за масов убиец и преследвач на православното християнство, но от друга да бъде почитан като героичен защитник на руската душа. Тя помага да се обясни защо Съветският съюз може да бъде запомнен не толкова като деспотичен тоталитарен режим, колкото като оправдание за достойния статут на Русия като световна сила.
Руското православие и руската идентичност
Друг компонент на Руския мир, наред с митологизирането на историята и централното място на Украйна, е православието като фундамент на руската същност. Да бъдеш руснак означава да бъдеш православен. Религията е свързана със служба на нацията и държавата, тъй като нацията и държавата съществуват в служба на религията. Това означава, че войната в Украйна е свещена война и че да се сражават в нея е свещен дълг на призваните в руската армия. Патриарх Кирил стига дотам, че обещава спасение на онези, които загинат във войната. В проповед през 2022г. той казва: „Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството за дълг и необходимостта да спази клетвата си, остане верен на призванието си и загине, докато изпълнява военния си дълг, то той без съмнение извършва дело, което е равносилно на саможертва. Той се жертва за другите. И затова ние вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които човек е извършил.“
Въпреки че много руски православни гласове повтарят Кирил, важно е да се отбележи, че има и много руски православни лидери и вярващи, които се противопоставят на това инструментализиране на християнството в подкрепа на войната и агресията. Руският свят обаче е за религията като идентичност и за идентичността като патриотично задължение. Не става дума за свободата. Става дума за принадлежност и за приемане на властта на руската държава, в която индивидуалната свобода – и националните стремежи на украинците – трябва да отстъпят пред мистичното единство на православния Русский мир. Според вярващите в тази доктрина Украйна, като родина на руското православие, винаги ще остане руска и православна. Но това не е така. Въпреки че най-голямата религиозна група в страната е източноправославната и свързана с Московската патриаршия, в Украйна има много и други религиозни изповедания. Освен това руската военна агресия срещу Украйна доведе до откъсване на голяма част от украинското православие от Руската православна църква. През 2018-2019г. беше създадена независимата Православна църква на Украйна като изрично отделена от Руската църква структура. Тя е призната от Вселенския патриарх на Константинопол, пръв сред равни сред източните патриарси, като независима от властта на Московската патриаршия. За привържениците на Руския мир това е неприемливо.
Не е изненадващо, че религиозната свобода, която Украйна надеждно зачита, системно се нарушава в областите на Украйна, които са под руски контрол. Неизбежен елемент от военната политика на Русия е насочването към, повреждането и разрушаването на църкви и други религиозни обекти, както и преследването, арестуването, а понякога и убиването на свещеници, пастори и други вярващи. Украинците в окупираните райони трябва да приемат религиозния етос на Руския свят или да платят скъпо за отказа си да се подчинят. Религиозните украинци разбират силата на Русский мир. Те се обявяват срещу изкривяването на християнската вяра. През януари лидерите на основните християнски изповедания в Украйна (с изключение на свързаната с Москва Украинска православна църква) публикуваха изявление, в което остро осъждат Руския мир като „идеологическа основа на руската агресия срещу Украйна, руските военни престъпления и геноцида над украинския народ“. Те красноречиво заявиха, че
Русский мир не отговаря на основите на православната вяра и християнството … нарушава християнските принципи и … [представлява] предизвикателство към проповядването на Евангелието … [което] разрушава доверието в християнското свидетелство.
Християнска Русия и светът
Русский мир е насочен не само срещу Украйна. Абсолютно централна за Руския свят е идеята за християнска Русия като опора срещу упадъчния постхристиянски Запад. Западняците мислят за съперничеството на Русия със Запада като за политическо явление, но Русия мисли за него не само в политически, но и в религиозно-културен план. Външната политика на Русия е единна – тя има за цел да възвърне на Русия славата и статута на световна сила от съветската епоха, както и да възстанови Руския свят – и руската държава, която го олицетворява – на полагащото ѝ се място сред великите цивилизации на света. За тази цел Русия се стреми да утвърди хегемонията си над цялото, според нея, руско цивилизационно пространство – както в самата Русия, така и извън нея – и да отслаби враговете на Русия, най-вече Запада. Това е целта на войната в Украйна. Тя е основният мотив, който стои зад замразените конфликти на Русия в Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, а в периода 2014-2022г. – в Украйна. Това е стимулът на продължаващите кампании на Русия за дестабилизиране на западните общества.
Глобалното значение на начина на мислене на Руския свят се подчертава от сходството му с настоящата идеология на Китай – основния геополитически съперник на Запада. Китай на Си Дзинпин, подобно на Русия на Путин, използва „легитимираща митология“, както неотдавна написа в Commentary ученият от American Enterprise Institute Леон Арон, „милитаризиран патриотизъм“, основан на „предполагаемата необходимост от защита на техните страни от предполагаема спешна заплаха от страна на ръководения от САЩ Запад“. Тази теза, както в Китай, така и в Русия, до голяма степен е историческа митология. Китай на Си Дзинпин припомня „великолепната 5000-годишна цивилизация“, която разкрива историческата съдба на Китай да бъде „велика и силна“ нация и „горд и активен“ глобален играч. Той включва също така щедрата употреба на квазирелигиозен език и подчиняването на индивидуалната свобода на мистичното единство на китайския народ, въплътено в китайската държава.
По-специално приликите между Украйна и Тайван, разглеждани от гледна точка на тази парадигма „Русия-Свят/Китай-Свят“, са изключителни. Както пише Арон:
При всички безбройни разлики между Украйна и Тайван заплахите, които те представляват съответно за Русия на Путин и Китай на Си, са по същество едни и същи. И двете са етнически много близки или идентични с огромните си авторитарни съседи. Те са прото- или напълно демократични и прозападни. И взети като цяло, те са живи отрицания на ключовите елементи на легитимиращите разкази на Москва и Пекин за национално възраждане чрез конфронтация със Запада, липса на граждански и политически свободи, …имперска експанзия и подстрекателство към война.
Безспорно е, че Западът е изправен пред наистина застрашителна глобална ситуация: нарастващо сътрудничество между опасни и насилствени режими – основно Русия, Китай и Иран, както и Северна Корея, всички от които легитимират съществуването и действията си, използвайки много религиозни или квазирелигиозни елементи, и които възприемат като свой основен общ интерес прекратяването на господството на декадентския, материалистичен и духовно празен Запад, особено на Съединените щати.
Изисквания към Запада
За съжаление Русия и другите ни противници имат право по отношение на упадъчния Запад. Изчерпването на нашите общества, до голяма степен резултат от отхвърлянето на вярата, която ни е родила и поддържала, е достигнало точката, в която наистина не е сигурно дали имаме волята и решимостта да запазим това, което имаме, пред лицето на нарастващия брой страховити врагове. Каквото и да мислим за Доналд Тръмп, той беше прав, когато в речта си във Варшава през 2017г. каза, че
Основният въпрос на нашето време е дали Западът има волята да оцелее. Имаме ли увереност в нашите ценности, за да ги защитаваме на всяка цена? Имаме ли желанието и смелостта да запазим нашата цивилизация пред лицето на онези, които биха я подкопали и унищожили?
Днес, пред лицето на бруталната агресия на Русия срещу Украйна, вече неоспоримата заплаха от страна на Китай, непримиримата кампания на Иран срещу всичко, което Западът защитава, и сега отново появата на ислямистката заплаха – което по ирония на съдбата стана ясно от неотдавнашното зверство на ИДИЛ в Москва – въпросът става още по-належащ: Имаме ли все още сили да защитим постигнатото? За разлика от Запада, Русия се е доказала като неумолима, волева и упорита в дългосрочен план. Нейната решителност и упоритост произтичат именно от религиозния ѝ плам за първенството на Русия като законен хегемон на православната цивилизация. Нека поради слепотата си към всичко, което прилича на религия, не приемаме Русский мир за нещо по-малко, отколкото е. Нека не пропускаме да признаем, че Путин наистина изглежда вярва, че Украйна е неразделна част от Руския свят, и че много руснаци, както в елитните среди, така и сред обикновените хора, споделят това убеждение.
Освен това не бива да пропускаме да признаем, че за пламенните вярващи в Руския свят той далеч не свършва с Украйна. Ако позволим на Русия да успее в Украйна – а за нея успех може да означава още един замразен конфликт, договорено споразумение, при което Русия запазва украинската територия, която е окупирала от 2014г. насам – трябва да сме готови за руска агресия в Молдова, Прибалтика, а вероятно и в Полша и отвъд нея. Като внимаваме да избегнем преки военни действия между Русия и НАТО, трябва да разберем, че това е цивилизационен момент. Трябва да проявим цивилизационна решителност. Трябва да намерим в себе си сили да се противопоставим на волята и упоритостта, които Русия демонстрира. Трябва да увеличим подкрепата си за Украйна и да я поддържаме толкова дълго, колкото е необходимо.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
