fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Шуман щеше да е евроскептик днес

Време за четене: 4 мин.

Въпреки, че еврофилите неизменно отдават почит на Робер Шуман за ролята му в обединението на Европа, според Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz), не е сигурно, че последният би одобрил еволюцията и стремежите на Брюксел за Европейския съюз днес.

В опит да продадат идеята за Европейския съюз като една нововъзникаща супер-държава, подръжниците на тази теза, започват да приемат един език, който изглежда обявява прехода на ЕС от икономически съюз към федерална държава. Част от въпросната реторика е и описанието на личности като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „бащите-основатели на ЕС“.

Робер Шуман, френски държавник роден в Люксембург, вдъхновява икономическото сътрудническо в Европа със своя план „Шуман“ от 1950 г. Но можем ли да създадем очевидна връзка между неговата философия и  одобреният през 1992 г. Договор от Маастрихт, с който е създаден Европейския съюз?

Декларацията от 9 май 1950г., изготвена от Шуман, който към настоящия момент е министър на външните работи на Франция, е манифест създаващ рамка за траен мир на Европейския континент. Шуман идентифицира двете най-важни държави, а именно Франция и Германия, чиито амбиции за вечна война могат да бъдат преустановени чрез създаване на икономическа зависимост помежду им.

Негово е предложението, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под контрол на висок общ орган, ще направи „всяка война между Франция и Германия, не само немислима, но и материално невъзможна“.

Две конкретни декларации изглежда внушават, че Шуман повече от логично се застъпва за единен Европейски съюз. Той не само говори за целта на „единна Европа“, но също така настоява, че „обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще установи обща база за икономическо развитие, първи етап на Европейската федерация […]”.

Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Твърдението, че Шуман вярва във федерализирането на континента, не означава обаче, че той би приел ЕС в днешния му вид. Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Шуман е известен с това, че е силен поддръжник на идеята за търговия между Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, сътрудничеството между колониалните сили в Африка винаги е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да функционира единствено и само ако има истински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния начин: „Европа би могла с нарастващите средства да изпълни една от основните си задачи: развитието на Африканския континент“.

Въпреки това, настоящата протекционистка търговска политика на Европейския съюз допринася в голяма степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските субсидии, тарифите и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде често за африканските потребители е по-евтино да купуват вносните европейски продукти, отколкото местните такива. Ограниченията върху вноса на стоки от Африка са толкова тежки, че е резонно да се твърди, че африканската икономика е умишлено поддържана недоразвита в интерес на европейските селскостопански производители.

В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е основно средство за постигане на мир, а протекционистките мерки на Европейския съюз са дългосрочна заплаха.

Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като основно средство за постигане на мир. Въпреки това през 1950 г., в един по-малко глобализиран свят, търговските връзки между трети страни и ЕС не са били толкова важни, колкото са днес.

Фактът, че ЕС се е обърнал към протекционизма – било то чрез антидъмпингови мерки срещу Китай, или поради липсата на истинска свободна търговия със САЩ, представлява дългосрочна заплаха за мира. Или според думите на Фредерик Бастиа, „ако стоките не пресичат границите, войниците ще го направят“.

Докато Робър Шуман би приел създаване на единен съюз, той определено би отхвърлил идеята за сегашните позиции на ЕС срещу свободната търговия.

Оригинална Публикация

 

За автора: Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz) е журналист в Люксембург, главен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови статии са публикувани във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.

Споделете чрез

Предишен

Следващ