НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Шуман щеше да е евроскептик днес

Време за четене: 4 мин.

Въпреки, че еврофилите неизменно отдават почит на Робер Шуман за ролята му в обединението на Европа, според Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz), не е сигурно, че последният би одобрил еволюцията и стремежите на Брюксел за Европейския съюз днес.

В опит да продадат идеята за Европейския съюз като една нововъзникаща супер-държава, подръжниците на тази теза, започват да приемат един език, който изглежда обявява прехода на ЕС от икономически съюз към федерална държава. Част от въпросната реторика е и описанието на личности като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „бащите-основатели на ЕС“.

Робер Шуман, френски държавник роден в Люксембург, вдъхновява икономическото сътрудническо в Европа със своя план „Шуман“ от 1950 г. Но можем ли да създадем очевидна връзка между неговата философия и  одобреният през 1992 г. Договор от Маастрихт, с който е създаден Европейския съюз?

Декларацията от 9 май 1950г., изготвена от Шуман, който към настоящия момент е министър на външните работи на Франция, е манифест създаващ рамка за траен мир на Европейския континент. Шуман идентифицира двете най-важни държави, а именно Франция и Германия, чиито амбиции за вечна война могат да бъдат преустановени чрез създаване на икономическа зависимост помежду им.

Негово е предложението, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под контрол на висок общ орган, ще направи „всяка война между Франция и Германия, не само немислима, но и материално невъзможна“.

Две конкретни декларации изглежда внушават, че Шуман повече от логично се застъпва за единен Европейски съюз. Той не само говори за целта на „единна Европа“, но също така настоява, че „обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще установи обща база за икономическо развитие, първи етап на Европейската федерация […]”.

Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Твърдението, че Шуман вярва във федерализирането на континента, не означава обаче, че той би приел ЕС в днешния му вид. Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Шуман е известен с това, че е силен поддръжник на идеята за търговия между Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, сътрудничеството между колониалните сили в Африка винаги е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да функционира единствено и само ако има истински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния начин: „Европа би могла с нарастващите средства да изпълни една от основните си задачи: развитието на Африканския континент“.

Въпреки това, настоящата протекционистка търговска политика на Европейския съюз допринася в голяма степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските субсидии, тарифите и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде често за африканските потребители е по-евтино да купуват вносните европейски продукти, отколкото местните такива. Ограниченията върху вноса на стоки от Африка са толкова тежки, че е резонно да се твърди, че африканската икономика е умишлено поддържана недоразвита в интерес на европейските селскостопански производители.

В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е основно средство за постигане на мир, а протекционистките мерки на Европейския съюз са дългосрочна заплаха.

Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като основно средство за постигане на мир. Въпреки това през 1950 г., в един по-малко глобализиран свят, търговските връзки между трети страни и ЕС не са били толкова важни, колкото са днес.

Фактът, че ЕС се е обърнал към протекционизма – било то чрез антидъмпингови мерки срещу Китай, или поради липсата на истинска свободна търговия със САЩ, представлява дългосрочна заплаха за мира. Или според думите на Фредерик Бастиа, „ако стоките не пресичат границите, войниците ще го направят“.

Докато Робър Шуман би приел създаване на единен съюз, той определено би отхвърлил идеята за сегашните позиции на ЕС срещу свободната търговия.

Оригинална Публикация

 

За автора: Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz) е журналист в Люксембург, главен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови статии са публикувани във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!