НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Шуман щеше да е евроскептик днес

Време за четене: 4 мин.

Въпреки, че еврофилите неизменно отдават почит на Робер Шуман за ролята му в обединението на Европа, според Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz), не е сигурно, че последният би одобрил еволюцията и стремежите на Брюксел за Европейския съюз днес.

В опит да продадат идеята за Европейския съюз като една нововъзникаща супер-държава, подръжниците на тази теза, започват да приемат един език, който изглежда обявява прехода на ЕС от икономически съюз към федерална държава. Част от въпросната реторика е и описанието на личности като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „бащите-основатели на ЕС“.

Робер Шуман, френски държавник роден в Люксембург, вдъхновява икономическото сътрудническо в Европа със своя план „Шуман“ от 1950 г. Но можем ли да създадем очевидна връзка между неговата философия и  одобреният през 1992 г. Договор от Маастрихт, с който е създаден Европейския съюз?

Декларацията от 9 май 1950г., изготвена от Шуман, който към настоящия момент е министър на външните работи на Франция, е манифест създаващ рамка за траен мир на Европейския континент. Шуман идентифицира двете най-важни държави, а именно Франция и Германия, чиито амбиции за вечна война могат да бъдат преустановени чрез създаване на икономическа зависимост помежду им.

Негово е предложението, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под контрол на висок общ орган, ще направи „всяка война между Франция и Германия, не само немислима, но и материално невъзможна“.

Две конкретни декларации изглежда внушават, че Шуман повече от логично се застъпва за единен Европейски съюз. Той не само говори за целта на „единна Европа“, но също така настоява, че „обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще установи обща база за икономическо развитие, първи етап на Европейската федерация […]”.

Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Твърдението, че Шуман вярва във федерализирането на континента, не означава обаче, че той би приел ЕС в днешния му вид. Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Шуман е известен с това, че е силен поддръжник на идеята за търговия между Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, сътрудничеството между колониалните сили в Африка винаги е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да функционира единствено и само ако има истински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния начин: „Европа би могла с нарастващите средства да изпълни една от основните си задачи: развитието на Африканския континент“.

Въпреки това, настоящата протекционистка търговска политика на Европейския съюз допринася в голяма степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските субсидии, тарифите и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде често за африканските потребители е по-евтино да купуват вносните европейски продукти, отколкото местните такива. Ограниченията върху вноса на стоки от Африка са толкова тежки, че е резонно да се твърди, че африканската икономика е умишлено поддържана недоразвита в интерес на европейските селскостопански производители.

В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е основно средство за постигане на мир, а протекционистките мерки на Европейския съюз са дългосрочна заплаха.

Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като основно средство за постигане на мир. Въпреки това през 1950 г., в един по-малко глобализиран свят, търговските връзки между трети страни и ЕС не са били толкова важни, колкото са днес.

Фактът, че ЕС се е обърнал към протекционизма – било то чрез антидъмпингови мерки срещу Китай, или поради липсата на истинска свободна търговия със САЩ, представлява дългосрочна заплаха за мира. Или според думите на Фредерик Бастиа, „ако стоките не пресичат границите, войниците ще го направят“.

Докато Робър Шуман би приел създаване на единен съюз, той определено би отхвърлил идеята за сегашните позиции на ЕС срещу свободната търговия.

Оригинална Публикация

 

За автора: Бил Уиртц/Виртц (Bill Wirtz) е журналист в Люксембург, главен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови статии са публикувани във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!