2019-та година. Пътувам към любима дестинация – Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се.
За пръв път, обаче, ми прави впечатление нещо на картата – „Вилна зона Русофили“:
Няма правописна грешка, не е РУСЕфили.
Разбира се, в Русе, както в много други български градове, има ж.к. “Дружба”, даже “Дружба” 1, 2 и 3. На всеки е ясно с кого е била “вечната” дружба, но тук са решили да отидат една стъпка по-далеч и да доразяснят…
Апропо, „Дружба“ се казваше и орденът, който получи преди няколко дена от Владимир Путин председателят на Национално движение „Русофили“, Николай Малинов. Същият, обвинен от нашата държава (България, ако вече сте се объркали) в шпионаж.
Веднага виждам на картата и друга интересна вилна зона – “Долни Ростов”:
Ще кажете, Русия е важна държава, нормално е да и се засвидетелства уважение по някакъв начин, по примера с бул. “Копенхаген”, бул. “Брюксел” и т.н. Дали, обаче, някъде другаде в света има местност “Русофили”? Дали има и Национално движение “Русофили”?
Нека положението да е безобидно, нека… Но ме оставят при автогарата. Минавам покрай високия блок “Русия” (в Русе жилищните блокове имат имена). После покрай блоковете “Ленин 3″,”Ленин 2”, разбира се, “Ленин 1” (Отсреща на него е и “Георги Димитров”). Веднага след това минавам покрай бл. “Лермонтов”, бл. “Некрасов”, бл. “Скобелев”… Знам, че някъде там по-надолу, отвъд малката паметна плоча на Цар Борис III, сред морето от еклектика, ме чака огромният паметник на съветския войн “Альоша”, стандартен реквизит във всеки български град.
Вървя така и си мисля – Ех, какви красиви панелни блокове (как люблю я вас!), каква красива зависимост! Не като грозната зависимост от Германия в началото на 20-ти век:
Бившото музикално училище в Русе 
Доходното здание в Русе, обявено за най-красивата сграда в България
Не е и като сегашното задушаващо “робство” на Брюксел и Вашингтон!
А, момент… А как така нашият безусловен тиранин Вашингтон ни позволява да имаме такива тотеми към Русия и СССР навсякъде у нас?! Как позволява събора на движение “Русофили”, който събира между 10 и 20 хиляди посетители всяка година на язовир Копринка? Как така кметът на общината присъства на събора? Как президентът на България изпраща поздравителен адрес до участниците, щом сме безгласни роби на Вашингтон?! Кога в днешно време Западът ни се скара гръмко за тези неща?
Разказите на българите от преди 1989-та година често звучат като от комедията “Диктаторът” – “Отидох по бул. Ленин до книжарница “Москва”, после до кино “Москва”, където даваха филм за Ленин”. И това независимо за кой български град става дума. А българските градове, както знаем, понякога целите са били преименувани. Като Добрич, прекръстен на дебелия съветски офицер Толбухин, ръководил нашата окупация. Или Варна, прекръстена на касапина Сталин.
Наистина ли, русофили, сега е същото, но с обратен знак?
Ако беше същото, нямаше да можете да си купувате руска водка от магазин „Берьозка” и да си пускате Первий канал, откъдето да слушате за “черната неблагодарност” на българите. След което да се извинявате на братушките във ВКонтакте, казвайки им че ги обичаме, просто сме завладени от Вашингтон и Брюксел. Щяхте да бъдете интернирани в лагер за това. Нямаше да можете да ходите в Русия, не че и сега го правите. Но тогава щяха да стрелят по вас ако само се опитате.
А на останалите – честит 10-ти ноември!
