fbpx

Рязко намагнитване

Време за четене: 5 мин.

Дори такова еднозначно действие като „разобличаване“ по закона „Магнитски“ е в състояние да раздели клетото ни общество. Излиза, че има „наши“ престъпници и „ваши“ престъпници, което прави нещата вече съвсем удобни за вписване в класическата болшевишка формула „който не е с нас е против нас“ – онези, за които Пеевски е по-голяма мутра от Божков, са комунисти; онези пък за които истинската мутра е Васил (Черепа) Божков, те са бойковисти и герберасти. Иначе, да: „Мутри вън!“.

Големият спор в момента е кого е искала да удари дългата и справедлива ръка на Съединените щати: Радев или Борисов. Демек, кого от двамата Щатите подкрепят и му помагат срещу другия. Протестърите (каквото и да значи това, защото вече май само Бойко Борисов не е протестър) са категорични, че „разобличен“ е моделът „Пеевски­-Гешев-Борисов“, забравяйки, че именно тяхното острие Мая Манолова номинира Пеевски за шеф на ДАНС, което доведе до едни други протести, които пък върнаха Борисов на власт. На това другият лагер, в който се нареждат не само привърженици на ГЕРБ, отговаря с въпроса: „Че защо Съединените щати чакаха моделът „Пеевски-Гешев-Борисов“ да падне от власт, ами не го разобличиха докато беше, щом ще удрят модели? Защо когато протестите, финансирани в една или друга степен от Васил Божков, най-сетне се сдобиха със свое служебно правителство под покровителствения поглед на президента Радев, защо точно тогава Васил (Черепа) Божков влезе в Магнитския списък? Срещу кого в крайна сметка е американският удар – срещу Борисов, който напуска политиката или срещу Радев, който се готви за втори мандат наесен? Срещу Пеевски, който си разпродаде бизнесите или срещу Божков, който регистрира своя партия, за да участва на изборите и да спечели депутатски имунитет и държавна субсидия? И в крайна сметка има ли значение?

Не че няма значение, но на мен ми е интересен един друг аспект. Да се радваме ли, че уникален закон като „Магнитски“, чието действие се разпростира върху суверенни държави, различни от приелата го, оправя собствените ни бакии, с които явно не можем да се оправим сами, или да се цупим, задето велика сила дърпа за ушите горда нация със славно историческо минало?

От една страна

е малко дразнещо точно Америка да ни чете морал точно на тема „корупция“. Та ние сме крехки аматьори в сравнение с техните постижения в областта! Помня един виц. Ако го знаете, недейте да четете. Разказа ми го преди години мой приятел и тогавашен партньор за тенис – типичен космополитен евреин с руски произход, роден в Латинска Америка, израснал и развил бизнес в Канада и разклонил го накрая в Италия и България. Вицът е следният:

В някакъв американски град обявили обществена поръчка за строителството на мост. Явил се полякът и казал:

 – Ще го построя за 100 милиона.

Отказали му поръчката. Явил се тогава италианецът и казал:

– Ще го построя за 200 милиона.

– Как така за 200! Полякът щеше да го построи за 100.

– И аз ще го построя за 100, а другите 100 ще дам на теб, задето си ми уредил поръчката.

Обаче и на италианеца отказали. Тогава се явил евреинът и казал:

– Аз ще го построя за 300 милиона.

– Но как така?

– 100 ще ти дам на теб, задето си ми уредил поръчката, 100 ще задържа за себе си като печалба и 100 ще дам на поляка, за да построи моста.

И спечелил търга. Защото нещата стават така. Още от времето на Костов познаваме базисния принцип на корупцията: да се свърши работа и всички интереси да са защитени. Сто на теб, сто на мен и сто на поляка. За жалост напоследък до поляка не стига почти нищо и това уронва добрите корупционни нрави.

Само да не се залъгваме, че някой се е загрижил за човешките права в България. Знаете, че духът на закона „Магнитски“ е именно този – да се прилага, когато са застрашени човешки права и когато е налице толкова голяма корупция, че заплашва да деформира световната икономика. „Магнитски“ се прилага само тогава, когато корупцията застрашава правата и икономиката. В случаи като онзи с подвизите на семейство Байдън (баща и син) в Украйна не се прилага, защото тогава човешките права са си OK, dood!

Та в този смисъл никой не се е загрижил нито за човешките права на българите, нито за световната икономика, която може да се окаже деформирана от титанични злодеи като Делян (Шиши) Пеевски и Васил (Черепа) Божков. И за слепите деца е ясно, че Съединените щати се изнервят, когато руска ръка чопли югоизточните брегове на НАТО.

От друга страна

ме е страх да си представя на какво би бил способен нашият славен, трудолюбив и гостоприемен народ, ако някой от време на време не го пердаши през ръцете и не го оправя. Нас винаги са ни оправяли. През 10 век идва да ни оправи княз Светослав. Така ни оправя, че Борис II остава само формален цар. От Светослав идва да ни оправи Иоан Цимисхий. Така ни оправя, че изпадаме в състояние, познато в учебниците по история като „византийско робство“. От тая работа ни оправят куманите Асен и Петър. От техните потомци ни оправя пък Баязид Йълдъръм. От неговите потомци ни оправя руският император. Когато Русия се превръща в Съветски съюз, Съветският съюз идва да ни оправи (1944) още веднъж. Последни ни оправиха Европейският съюз и НАТО.

Последното оправяне донесе някаква законност, жизнено необходима по нашите земи. Да оставим всичко друго настрана, достатъчно ценно е, че когато родната олигархия, опитваща се да прояви някои свои части под формата на държава, се самозабрави, винаги има още една инстанция над нея, където Българинът (знаете си го) може да се оплаче. И тази инстанция да дойде да ни оправи. Ние сме нация, склонна да се самозабравя, да прекалява, да губи мярка, и затова е полезно винаги да си имаме настрана някой, който да ни оправи в критичен момент, колкото и унизително да ни се струва такова оправяне.

Това са двете страни на аферата „Магнитски“, люшнала като летен вятър житна нива умовете на родната интелигенция. Досадно е нещата да имат по две страни, но какво да ги правиш – в повечето случаи са такива. Затова от една страна си мисля, че от друга Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ