Американският президент Доналд Тръмп и френския му колега Еманюел Макрон си размениха поредния рунд словесни престрелки. Поводът този път бе изказване на Макрон по френското радио „Европа-1“, в което той говори за създаване на обща европейска армия, която да защитава Стария Континент от Русия, Китай, дори и САЩ. Това съвсем естествено си навлече гнева на Тръмп, който не закъсня с отговора си и определи изказването на Макрон като „много обидно“. Президентът на САЩ не пропусна да включи и дежурната си критика към НАТО-вските държави, които според него не плащат своя справедлив дял в Алианса.
Защо Тръмп има право?
Критиката на американският президент към сегашния модел на функциониране на НАТО не е от вчера. Тя започна още с встъпването му в длъжност в началото на 2017 г. След края на Студената война САЩ поеха голяма част от финансовата тежест в Алианса. САЩ плащаше за сигурността на европейски държави със силни икономики, докато те дори не успяваха да достигнат договорените 2% от БВП за военни разходи. Годишен доклад на НАТО за 2017 г. показва, че едва 5 от държавите-членки са достигнали въпросните 2%, като сред тях не са нито Франция, нито Германия.
Най-голям дял имат САЩ със своите 3,57%, докато Франция е под 2%-овия праг – 1,79%. На фона на тези данни е напълно нормално американския президент да бъде недоволен и да иска промяна. Това, че Тръмп е първият президент, който си позволява толкова остра критика към НАТО сочи, че нещо в неговата структура и принципи на функциониране не е наред.
Критиката на Тръмп по отношение на НАТО обаче налива вода и в мелницата на неговите опоненти от Демократическата партия. ТЕ не пропускат такива поводи, за да му хвърлят поредните обвинения за „руски агент“. Доводите на Демократите, че Тръмп руши НАТО са меко казано неразумни, защото е повече от ясно, че САЩ изнася огромната част от финансовата издръжка на Алианса. През това време държави като Франция и Германия умело се възползваха от тази американска щедрост. В този контекст изказванията на Макрон за „откачане“ от американския вагон наистина звучат обидно.
Какво цели Макрон?
Френският президент въпреки съмнителните си лидерски качества, се опитва да се позиционира максимално добре в новата военно-политическа карта на Европа. Между редовете на изказването му за „единна европейска армия“ прозира призива за по-силна френска такава. Еманюел Макрон се опитва да оглави политическото лидерство в рамките на Европейския съюз. Условията за това са налице – Брекзит е на път да се случи, а Германия е в управленска криза. Не бива да се пропуска и факта, че след напускането на Великобритания в ЕС остава само една държава, притежаваща ядрено оръжие – Франция. Именно в този ред на мисли френската държава ще търси начини да подчертае превъзходството си сред останалите европейски държави. Поне във военно отношение.
Ако Макрон по някакъв начин успее да вземе политическото лидерство в Европа, това несъмнено ще увеличи военната тежест на Франция на Стария Континент. По този начин Макрон може да търси и по-голяма печалба за френската военна индустрия, продавайки оръжие на повече европейски държави. Не е изключено точно това да е целта на френския президент с такива изказвания за създаване на „обща армия“. По-голямо френско влияние неминуемо ще облагодетелства и френския военнопромишлен комплекс.
Намеренията обаче са едно, а реализирането им – съвсем друго. В момента Макрон се сблъсква със сериозни вътрешнополитически проблеми. Рейтингът на френския президент продължава да спада и към момента е само 26%. Икономиката на страната не се развива с желаните темпове, а безработицата продължава да стои на нива от около 9,5-10%. Политическата опозиция, най-вече в лицето на лидерката на Националния фронт Марин Льо Пен набира скорост и за последните два месеца е качила 4 пункта в подкрепата си – от 17% до 21%. За същия период партията на Макрон е загубила 1% от доверието на френския електорат като само 19 на 100 от френските избиратели са готови да я подкрепят на предстоящите избори за Европарламент. Ако тази тенденция се запази, Макрон има реалния шанс да последва съдбата на своя предшественик Франсоа Оланд.
Тръмп срещу Макрон – сблъсъкът на две доктрини
Доналд Тръмп и Еманюел Макрон са представители на две диаметрално противоположни политически доктрини. Тръмп доведе със себе си вълната на новия консерватизъм и завръщането на националната държава, докато Макрон е по-скоро представител на властващия доскоро либерален интернационализъм. Двамата трудно ще намерят общ език, защото философиите им за политика са несъвместими. В речта си по време на честванията на 100-годишнината от края на Първата световна война Макрон обяви национализма за „предателство на патриотизма“. Не стана ясно какво разбира френският президент под „патриотизъм“ и „национализъм“ и защо едното по неговите думи е класифицирано като добро, а другото като лошо. На тази реч присъстваше и американския президент, а тези слова бяха директно насочени към него и доктрината „America First“, която лежи именно на концепцията за националната държава и поставянето на нейните интереси на първо място. С такива изказвания и препратки Макрон се позиционира по-скоро в лагера на основните противници на американския президент – Демократическата партия. По този начин френският президент може и да спечели симпатиите на кръговете около Хилари Клинтън, но това едва ли ще е достатъчно, за да възвърне лидерството на Франция в световната политика.
По отношение идеята на Макрон за създаването на обща европейска армия Тръмп може да приложи много ефективен отговор, който да парира тези амбиции в зародиш. Американският президент може лесно да заобиколи колективизма и да сключи директни двустранни договори с европейските държави. Но има и друга, по-голяма пречка пред създаването на подобна европейска армия и това са точно амбициите на Франция за европейско лидерство. Тези амбиции са несъвместими със създаването на единна армия, защото по този начин Франция няма да може да осъществи плановете си за европейско лидерство. Действията на Еманюел Макрон през последната година показват, че той се опитва да копира подхода на Тръмп в рамките на ЕС. Опитите на френският президент за демонстрация на решителност чрез дръзки изказвания срещу ключови съюзници като САЩ по-скоро демонстрират липсата на политически нюх и трудно биха донесли някакви стратегически дивиденти за Франция.
САЩ и Европа ще продължат стратегическото си партньорство. Няма как Доналд Тръмп да не отчете факта, че страните от Европейския съюз са ключови клиенти на американските военни компании. Само за 2018 г. европейските държави са купили американско оръжие на стойност 37,4 млрд. долара – една солидна цифра, която в никакъв случай не може да бъде пренебрегната. Американският президент ще се опита не само да запази нивото на тези продажби, но и да ги увеличи. Разширяването на френския военнопромишлен комплекс обаче създава предпоставки за конкуриране в продажбата на оръжия и това не би се харесало на Доналд Тръмп. Въпреки това, прехвърчащите словесни искри между него и френския му колега са предназначени по-скоро за политическа консумация. Чрез хапливите туитове, насочени към Франция Тръмп за пореден път показва острия си темперамент, а отвръщайки му Макрон се опитва да спаси рейтинга, консолидирайки своя електорат.
