fbpx

Сега Европа е на ход

В началото на месеца, когато бежанската вълна от Украйна започна да залива централна Европа и Северните Балкани, а европейските държави и общества реагираха (и продължават да реагират) със съпричастност, на Стария континент се чуха и “алтернативни” гласове по темата. Бежанци от предната вълна (онази от Близкия изток и Африка 2013-2016 година) обвиниха европейците в двойни стандарти – Европа приемала радушно украинците, докато те все още са на палатки в снега.

Че има разлика в реакциите на европейските общества тогава и сега – има. Но нека първо да направим някои уточнения:

  1. “Сирийските” бежанци (които само около 20% идваха от Сирия) бяха предимно мъже в активна възраст и добра физическа кондиция. Сега от Украйна идват основно жени, деца и възрастни хора.
  2. Тогава бежанците щурмуваха европейските граници и влизаха в стълкновения с граничната охрана. Сега влизат през контролно-пропускателните пунктове.
  3. Тогава бежанците се насочваха към определени държави (Германия, Швеция, Великобритания и др.), които географски бяха доста отдалечени от зоните на военни действия. Сегашните бежанци се намират основно в граничещи с Украйна държави и мнозинството от тях не възнамерява да продължава по-натам.

На практика сегашният бежански поток разобличава предишния като “небежански”, миграционен. Едно е да бягаш към първата сигурна страна по пътя ти, друго е да си избираш държава, която да те подслони. Едно е да започнеш да търсиш работа веднага щом те настанят, друго е да се облизваш за щедри социални помощи. Едно е със сълзи на очи да благодариш на местните за всичко, което правят за теб, друго е да отговориш на подарените плюшени мечета с групови изнасилвания.

И най-вече: къде си тръгнал, оставяйки жена и деца пред лицето на смъртта? Не е мъжко, някак си…

По време на сирийската гражданска война различните европейски общества реагираха по различен начин. В западната половина приеха бежанците с отворени обятия, но твърде скоро след това започнаха да съжаляват. На изток проявихме здравословен скептицизъм и успяхме да си спестим много главоболия. Но е факт, че в цяла Европа държавите започнаха да дават бежански статут на онези, които отговарят на критериите.

Сега основният бежански натиск се оказва именно върху онези държави, които тогава затвориха (и браниха) границите си. Но гражданите им не изглежда да са недоволни. Даже се надпреварват в хуманност и милосърдие.

От друга страна, западноевропейските държави, които не са на пътя на бежанците, също демонстрират солидарност. На ниво Европейски съюз се обсъждат възможности за подкрепа на държавите, които поемат бежанския товар. Има всички основания да вярваме, че Европа ще се справи с хуманитарната криза.

В този случай въпросите са други

Първо, разселването на милиони украинци из Европа е не само предизвикателство към приемащите държави, но отваря и възможности. В краткосрочен план е подкрепа за икономиките (освежава трудовите пазари), а в по-дългосрочен може да преобърне или поне да смекчи негативните демографски тенденции.

Икономиките на държавите от централна Европа и Балканите имат нужда от работна ръка, а нациите – от демографски тласък. Друг е въпросът каква част от бежанците искат да останат за постоянно. По-скоро приемащите държави следва да им предложат подходящата “оферта”. А това едва ли е толкова трудно, като се има предвид културната, а в повечето страни и езикова и народностна близост.

Второ, първоначалната реакция на християнско милосърдие може да се превърне в начало на процеси, при които Европа да се завърне към християнските си корени. И тук не става дума само за приемащите държави, а за целия континент.

Звучи цинично на фона на разрушените домове, сгради, площади, част от културното и историческо наследство на Европа, но руската агресия в Украйна може да направи услуга на Европа. Произведе бежанска вълна, която лесно може да бъде асимилирана. Принуди европейските правителства да поемат инициативи най-после да бъде намалена европейската зависимост от руските енергийни източници. И извади западноевропейските общества от летаргичния сън на ляволибералните пацифистки, “зелени” и джендър утопии.

Сега Европа е на ход

И последно, но не по важност: ние, представителите на различни европейски народи, възприемаме украинските бежанци като близки. Или поне доста по-близки в сравнение с предишните бежанци. Украйна е част от нашата цивилизация, а страните от Близкия изток и Африка не са. Напълно естествено е да си “по-отворен” към своите и по-резервиран към чуждите. Аналогична би била и ситуацията с европейци и араби в Саудитска Арабия, например. Или чакай, там май въобще не приеха бежанци! Що така?


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.