Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в оспорвана зона. Но въпреки това – от свалянето на пътническия самолет до признанието на властите в Техеран – минаха 3 дни, в началото на които режимът дори отричаше да има общо с инцидента. Това означава, че в този период са били обсъждани и варианти, различни от поемането на отговорност.
Отровно е да се политизира ситуацията, когато има човешки жертви. Но някои равносметки за режима на аятоласите са неизбежни.
Първо, преди този инцидент, властите в Техеран имаха възможност да се пропагандират пред международната общност като жертва на американска агресия (отделен е въпросът дали това е така). Сега обаче режимът не е жертва, а съучастник. Каквито и спорове да имаше около елиминирането на Касем Сюлеймани, то такива за свалянето на гражданския полет няма.
А текущата защитна рефлексия на аятоласите, че САЩ, макар и индиректно, са допринесли за така развилата се ситуация, е отчайващ ход: на територията на Иран не се водят войни като тези в Сирия и Йемен, но там граждански самолети не се свалят. Глупавият и нелеп инцидент с цивилния полет потвърждава това, че най-големият враг на иранците е тяхната собствена система.
Второ, сега вече натискът върху иранския режим няма да бъде само външен, но и вътрешен: и в момента има протести в страната. Властите в държавата проиграха уникален шанс, който американският президент им предостави: консолидацията около режима по време на ескалацията на напрежението между Вашингтон и Техеран. Анти-правителствените лозунги отново са актуални.
Един ирелевантен режим като този на ислямската „република“ обаче не може да изтрие опита на цивилизация като персийската. Нека да не слагаме знак на равенство между управлението и народа (част от който и днес, в техеранския Шахид Бехещи, отказваше стъпва върху „удобно“ разположените по земята израелски и американски знамена). Мъдростта и опита на един народ винаги са по-големи от моментната управленска глупост.
Независимо от всички съображения, в тази ситуация Европейският съюз трябва да реагира по-твърдо от обичайното за себе си. Сред възможните действия на ЕС са (1) „замразяването“ на действието на INSTEX (The Instrument in Support of Trade Exchanges), докато Иран не преустанови актуалните си действия, свързани с нарушаването на разпоредбите по Ядрената сделка, и (2) настояване пред властите в Техеран за изработването на времеви план, в който да се предвижда актуализацията на ролята на редовната Иранска армия на ислямската република, която да бъде реабилитирана за сметка на Ислямската революционна гвардия (Пасдаран).
Сега е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка. За целта, ЕС трябва да потърси сътрудничество от Китай и Русия, които да окажат реципрочен натиск върху иранския режим за сядане на масата за преговори. По примера на ситуацията на Корейския полуостров, Пекин и Москва са показали, че могат да правят отстъпки пред Запада, когато дадена държава прекрачва червени линии.
ЕС обаче трябва дебело да обясни – на руски и на китайски език – на Иран, че след този инцидент Техеран не оставя прекалено големи възможности пред Брюксел, освен същият да погледне, ако не със съгласие, то поне с разбиране на политиката на САЩ спрямо близко-източния режим.
*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”
